Отец Никола Рамаросон: Свещенството не се римува с безбрачието

L’Express de Madagascar

„Срещата ми с един гръцки свещеник от Австралия ме насочи към един друг, по-присъщ за човека път. Така станах православен. По този начин можех да желая свещеническа служба и при това да бъда женен”, подчертава отец Никола Рамаросон.

Той служи от 1995 година и си е създал име в православната църква в Амбатондразака. „Двама свещеници сме, грижим се за около 800 православни вярващи в главния град на област Алаотра и прилежащите общини”, обяснява той.

Преди това учи две години в Зимбабве, понеже по това време Мадагаскар не разполага с образователен център. „Оттогава добре изпълнявам функцията си на съпруг и свещеник. За мене това са две големи отговорности и това осигурява по-голяма вярност”, споделя отец Никола Рамаросон, който задоволява разумно нуждите на семейството.

Съпругата му, домакиня, е родила пет деца – най-голямото е на 16 години, а най-малкото – на шест месеца. „Получаваме заплата от епархията, която се ползва от средства, пряко постъпващи от Гърция”, подчертава той.

Всеки ден, отец Никола носи своето „расо”, черната мантия, носена от православните свещеници, и своя „камаф”, прословутата черна шапка, с която ходи на църква. Когато не е на служба, се облича като всички.

В Мадагаскар днес има 22 малгашки свещеници. Всички те са женени, и както постановява православният канон, не могат да стигнат до епископски сан. „Само спазващите безбрачие могат да станат епископи. В Мадагаскар засега всички свещеници са избрали брачния живот”, добавя отец Никола Рамаросон.