Официална позиция на СПЦ за предстоящите преговори за статута на Косово и Метохия

Източник: Инфослужба на СПЦ

Въз основа на решенията, взети на редовното есенно заседание на Светия архиерейски събор на Сръбската православна църква (1-4 ноември 2005 година), Светият архиерейски синод и Съветът на Светия архиерейски събор за Косово и Метохия са утвърдили основните принципи, които трябва да бъдат застъпени при предстоящите разговори за бъдещия статут на Косово и Метохия.

Следва пълният текст на документа.

на Светия архиерейски синод на Сръбската православна църква

и Съвета на Светия архиерейски събор за Косово и Метохия

във връзка с предстоящите разговори за бъдещия статут на Косово и Метохия

1. На Сръбската православна църква, вярващия й народ и светините на територията на Косово и Метохия, в процеса на решаване на бъдещия статут на областта, трябва да се осигурят адекватна защита и свободен живот, в съгласие с основните принципи на верските и човешки свободи, валидни в демократичния свят.
2. Положението на сръбската общност в Косово и Метохия трябва да бъде регулирано чрез специален вид децентрализация, която да даде възможност за ефикасна защита на жизненоважните интереси на сръбския народ, особено в областта на образованието, културата, информацията, здравната и социалната политика, въпросите на стопанството и собствеността, местната полиция и правосъдието. Особено е важно да се осигури завръщането на сръбските изгнаници, безопасността на живота им и трайното им оцеляване. В този смисъл, Сръбската православна църква подкрепя цялостно Екипа за политически разговори за бъдещия статут на Косово и Метохия, който ще застъпва интересите на сръбския народ и държава.
3. Освен същинския интерес за институционалната, правната и имотната защита на сръбския народ в Косово и Метохия, Църквата е жизнено заинтересувана и за трайната защита на своите светини – манастири, храмове, имоти и културно наследство. Тези светини са били и си остават вековни пазители и свидетели на духовния и културен идентитет на сръбския народ по тези земи, и като такива трябва да бъдат запазени за бъдещето, като им се осигури специално положение (статут) в рамките на бъдещото всеобхватно решение за Косово и Метохия. Не е важно само да се защитят отделните свети места като верски и културни паметници, но и като живи общности на живия народ.
4. В сътрудничество със съответните експерти, в процеса на разговорите трябва да бъдат дефинирани конкретни решения, които да осигурят на Сръбската православна църква, чието духовно средище е в Ипекската патриаршия, и на нейната поместна Рашко-Призренска и Косовско-Метохийска епархия пълна вътрешна автономия, свободна пастирска и мисионерска работа с вярващите, защитата на имотните и други права, защитата на името и идентитета, както и безпрепятствени връзки с каноничното и административно седалище на Сръбската православна Църква в Белград. В този смисъл, изключително е важно да се осигурят на Сръбската православна църква, в рамките на бъдещия Закон за верските свободи в Косово и Метохия, пълни права, в съответствие с Хартата на Обединените нации и другите приложими международни документи за защитата на човешките и верски свободи и права.
5. Необходимо е също така да бъде осигурен специален, международно гарантиран статут и начини за трайна защита на живите сръбски православни манастири в Косово и Метохия, чрез създаването на съответните защитени зони около манастирите, с присъствие на международни военни сили, където и докогато това е необходимо. В рамките на защитените зони трябва да се осигурят специални гаранции за свободен, духовно и физически безпрепятствен живот и труд на монашеските общности, свободен достъп на вярващите и поклонниците, както и съответните митнически, данъчни и други привилегии, които да дадат възможност за икономическо функциониране на тези общности, които иначе се издържат от собствения си труд. Видът на защитата и размерът на защитната зона следва да зависят от значението на манастира, както и от това, дали той се намира в преобладаващо албански или преобладаващо сръбски район от областта.
6. Цялостното уреждане на защитата на институциите, обектите и паметниците на Сръбската православна църква трябва да бъде под специалния мониторинг на международната общност, при пълна координация с правителството на Сърбия, областните институции на Косово и ЮНЕСКО, с което да са осигурят на практика стабилността на механизмите за защита и почитането им от страна на местните власти. Желателно е също така сформирането на специална институция в рамките на международното цивилно присъствие в Косово. Тази институция следва да се занимава с текущи въпроси и арбитраж в случай на непочитане на договорните принципи. Тя следва да поддържа връзка с международните фактори, полицията и общинските власти. В този процес, освен представител на международната общност, трябва да участват и съответните експерти от Белград и Прищина, както и представители на Сръбската православна църква.
7. Същевременно, в съответствие с Резолюция 1244, Анекс 2, точка 6, е необходимо да се даде възможност за безпрепятствено ангажиране на експерти от Министерството на културата в Белград и Службата за защита на културните паметници на Сърбия, които и досега са работили върху защитата на сръбското духовно, културно и историческо наследство в Косово и Метохия, и които притежават пълна документация и експертен опит. Ангажирането на експертите от Белград следва да се осъществява в сътрудничество с представителите на местните косовски институции, под специалното покровителство на Европейския Съюз. Евентуалното прехвърляне грижите за културното наследство на Сръбската православна църква в Косово и Метохия под надлежността на косовските институции е неприемливо, поради това, че местното Министерство на културата на Косово няма специализирани компетенции за тази надлежност и не е достатъчно то да гарантира и осигури запазването на идентитета и предназначението на тези светини.
8. Решението за бъдещия статут на Косово и Метохия трябва да даде възможност за пълното обновяване на всички православни църкви и манастири, унищожени или частично разрушени от 1999 година до днес, за връщането им към литургичната им функция, след това, за пълната защита на имотите на Сръбската православна църква, както и специални гаранции, които да позволят на Сръбската православна църква и останалите верски общности да осигурят, в съответствие със специалните законови регулативи, които трябва да бъдат гласувани според европейските стандарти, реституцията на имотите, отнети им незаконно след Втората световна война.
9. Решението за бъдещия статут на Косово и Метохия трябва да включва и специални разпоредби, с които да се защитят идентитетът, историческият и духовният произход и наследство на сръбския народ. Нашето духовно и културно наследство в Косово и Метохия е важна част от сръбското културно наследство, но то принадлежи също така и към европейското и световното културно наследство. Въпреки че нашето наследство се намира на територията на Косово и Метохия, то все пак не може да бъде наричано косовско културно наследство, а сръбско културно наследство в Косово и Метохия (както съществува и албанско, босненско, ромско, османско наследство в Косово и Метохия). Налагането на колективен идентитет на културното наследство подлага на опасност оцеляването на сръбското културно наследство и на народа ни като цяло, както и промяната на идентитета на християнската цивилизация по тези места.
10. Позициите на Сръбската православна църква са в пълно съответствие с Плана на Министерския съвет на Сърбия за Косово и Метохия, както и с най-новия план на председателя Тадич за реорганизирането в две цялости на областта като част от Сърбия. Светият архиерейски събор на Сръбската православна църква е възприел на последното си заседание през ноември 2005 година позицията, въпросът за бъдещия статут на областта да бъде решен в съответствие с международните принципи на неприкосновеност на суверенитета и интегритета на демократичните държави, към които спада и Сърбия и Черна Гора. Бъдещото решение за Косово и Метохия трябва да вземе предвид интересите на всички граждани, живеещи там, и следва да бъде такова, че да не дестабилизира ситуацията в региона, на който след войната и страданията са необходими мир, помирение, сътрудничество, духовен, морален, икономически и всякакъв друг напредък.