Източник: Православие.Ру
На заседание на Московската градска дума беше решено в самия център на Москва да бъде издигнат паметник на известния руски генерал, героя на Руско-турската война Михаил Дмитриевич Скобелев. Паметникът ще бъде близо до параклиса в чест на героите на Плевен, каза говорителят на градския парламент.
Михаил Дмитриевич Скобелев (1843-1882) постъпва като корнет в руската армия през 1863 г. Участва в потушаването на полското въстание през 1864 г. като офицер в Гродненския хусарски полк. След като завършва Академията на генералния щаб, той е изпратен във войските на Туркестанския военен окръг. През 1875 – 1876 г. участва в похода към Коканд (в днешен Узбекистан), където показва изключителна храброст, организационен талант и прекрасно познаване на края и бойната тактика на местните жители. През март 1877 г. 34-годишният генерал е изпратен в армията, която трябва да действа срещу Европейска Турция. Младият генерал е пренебрегван от командването и не получава никакво назначение; той прекосява Дунава като обикновен доброволец. Едва от средата на юли започват да му възлагат командването на сборни отряди. Скоро обаче превземането на Ловеч и боевете на 30 и 31 август при Плевен привличат всеобщото внимание към него, а преминаването през Иметлийския проход и боят при Шейново, последвани от капитулацията на турската армия на Весел паша (края на декември 1877 г.), спечелват европейска слава на храбрия и талантлив руски генерал. Той се завръща в Русия през 1878 г. като генерал-адютант и корпусен командир. Последната прочута бойна акция на Скобелев е завоюването на Ахал-тепе (в днешен Туркменистан), за което e произведен за генерал от инфантерията и получава Георгиевски кръст. На 12 януари 1882 г., малко преди смъртта си, той произнася известната си реч в Париж, в която обвинява европейските велики сили в равнодушие към страданията на южните славяни. Речта му предизвиква голям шум в Европа и силно раздразнение в Германия и Австрия. Наредено му е да се върне обратно в Русия. На 26 юни 1882 г. Скобелев внезапно умира в Москва. В паметта на българите и другите християнски народи на Балканите той остава завинаги "белият генерал" – храбрец и герой на една освободителна война.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
