Папа Франциск обяви нов критерий за канонизация – саможертвата за ближния

На 11 юли във Ватикана бе обнародвано апостолическото послание на папа Франциск под заглавието „Maiorem hac delectionem“ („По-голяма любов от тая“), въз основа на което, като критерий за святост в Римокатолическата църква, наред с мъченичеството и героичното демонстриране на християнските добродетели (героичност на вярата), се нарежда и „пожертвуванието на живота“.

С „Maiorem hac delectionem“ папата открива пътя за беатификация на онези вярващи, които са дарили живота си на ближния, приемайки свободно и доброволно една сигурна и преждевременна смърт.

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). С  тези думи от Евангелието според Йоан започва папското послание, в което се казва, че са „достойни за специално внимание и чест онези християни, които, следвайки отблизо стъпките и учението на Господ Иисус, са отдали доброволно и без принуда живота си за другите и не са изменили на това си решение до самата смърт“.

Папата отбелязва още, че „без съмнение, героичното пожертвувание на живота, мотивирано и подкрепено от милосърдната любов, показва истинско, пълно и образцово подражаване на Христос и затова заслужава онова възхищение, което обикновено общността на вярващите проявява към хората, които доброволно са приели кръвното мъченичество, или героично са демонстрирали християнските добродетели“.

Съгласувано с официалното мнение на Конгрегацията за канонизацията на светците в , папа Франциск учредява нови положения по отношение на процесите по беатификация и канонизация: наред с признаването на факта мъченичество и героичност на добродетели, новото основание за прослава ще бъде пожертвуванието на живота.

Съгласно апостолическото послание, пожертвуванието на живота трябва да отговаря на следните критерии: да е свободно и доброволно, с героично приемане чрез милосърдна любов на една сигурна и неминуема смърт; трябва да има връзка между пожертвуванието на живота и преждевременната смърт; бъдещият Божи раб трябва да е водил благочестив и добродетелен живот преди пожертвуванието и после до смъртта; трябва да е известен със святост и особени знаци, поне след смъртта;  за беатификацията на Божия раб е необходимо и чудо, станало след неговата смърт и по негово застъпничество.

 

Източник: bg.radiovaticana.va

 

 

Близки теми: