Патриарх Кирил: Господ е спасил Русия през Втората световна война
Победата на Русия във Втората световна война би била невъзможна без специалното покровителство на Господа, е убеден патриархът на Москва и цяла Русия Кирил. "Именно на този ден (деня на св. Георги Победоносец) завърши Втората световна война. Самия факт на съвпадането на тези събития е знамение, тайна на Божественото милосърдие“, каза патриархът в сряда след Божествената литургия в храма-паметник "Св. Георги" на Поклонническия хълм в Москва.
Според историческите данни във войната с фашистка Германия са загинали 26 милиона души. "Това са размерите на цяла страна, чудовищно потресение за народа, за основите на народния живот", подчерта той.
"Много военни специалисти казват, че врагът бил така добре организиран, въоръжен, превъзхождал ни по всички възможности, че нашата победа не може да се възприема другояче, освен като чудо", каза предстоятелят на Руската църква.
Той отбеляза, че руският народ понесъл твърде големи загуби – милиони хора, но успял да защити столицата, след което започнал настъпление и победил врага.
Всичко това, отбеляза патриарх Кирил, не трябва да се възприема само като заслуга на пълководците и войниците. "Чрез тези огромни загуби, които народът понесе във войната с фашистите, той изкупи богоотстъпничеството си по времето на болшевишката революция", каза Негово светейшество.
По мнение на патриарха, по време на войната не е имало невярващи. Разликата се състояла в това, че едните знаели да се кръстят, а другите – не. В същото време и едните и другите "се хвърляли в атака с мисълта: "Господи, спаси, помогни, защити".
В петък, 8 май, Негово светейшество поднесе цветя пред паметника на Незнайния воин в Москва. 9 май, денят на капитулацията на нацистка Германия, който е национален празник на Русия, се отбелязва от Църквата като Задушница – ден на поменаване на всички воини, загинали по време на войната.
Руснаците са в много деликатно положение. Наскоро руският президент Медведев е направил изказване за защита на историческата памет на руския народ. Комунистическата революция сериозно атакува руската доктрина за свещеная и православная Русь, държавата на народа -богоносец и стълб на православието по света. Затова руснаците искат да свържат религията с тълкуванието на историята. Неслучайно се правят икони, на които е нарисуван Сталин, защото нас са ни учили в училище, че руснаците по време на Втората световна война са умирали с думите „За Сталину, за Родину!“. Тази връзка между религия и история обаче изобщо не е проиграна в България, макар ние самички изобщо да не сме се отказвали от вярата, въпреки проявите на атеизъм сред интелигенцията през късното Възраждане и ХХ век. Затова идеята за религиозна мотивация на фактите от българското битие е по-надеждно защитима от руския опит да се върне свещаная и православня Русь, държава-месия подобно на Византия и така да се утвърди водещото място на руското православие като нов учител на света. Защото за разлика от нас руснаците не си играят на дребно, имат държавно чувство и мисъл, при тях не властват нормите на мистичната конспирация , които определят обществения и политическия живот у нас и освен това тяхната доктрина е едновременно универсална и строго национална. Првославието, славянството и националната идея е новата доктрина на президентска Русия, защото вече не може да има самодържавие. Редно е да се замислим над тези факти.
Искам да попитам о.Стефан, както и всички онези, които се придържат към становището, че между православието и римокатолицизма разликата е политическа и фиктивна, не същността, не в присъствието на благодат и Божий Дух, какво ще рекат за подвига на 26 -те Зографски мъченици изгорени от латинците, също и за изповедничеството на Св.Марк митрополит Ефески?
Тези светци дали са правили разлика между православието и римокатолицизма само във външната форма на вероизповедта или същностно – в благодатта?
Защото, ако са считали, че у римокатолиците липсва Божията благодат и присъствието на Св. Дух, вероятно основателно са предпочели да умрат, но да не отстъпят от благодатта в православната Църква? Ако пък са били убедени в това, че различията между православна и католическа Църкви са формални и несъщностни, не в присъствието и действието на благодаттта на Св.Дух, то как ще обяснят поведение4то им спрямо римокатолиците и тяхната вероизповед?
Моля редакторите да излъчат в коментарите тези ми въпроси, ако са обективни в приемането на критика, дори ако е възможно да ги зададат на автора на статията о.Стефан, за да получим публичен отговор!
Благодаря ви предварително.