Подготвят еталонно издание на Солженицин

Руската издателска къща "Время" се е захванала с амбициозен проект – издаването на еталонно Събрание на съчиненията на Александър Солженицин. В 30-те тома на изданието ще влезе на практика всичко, написано от най-големия християнски писател и интелектуалец на съвременна Русия, а може би и на Европа като цяло – в това число и неща, които никога не са били публикувани преди. Еталонността на изданието означава, че то ще съдържа окончателната авторова редакция и ще бъде норма и ориентир за всички бъдещи издания и преводи на творчеството на Солженицин.

Това, че творчеството на най-големия писател на съвременността е все още твърде слабо познато в България (голяма част от него не е преведена на български), е свидетелство за културния ни провинциализъм и изоставане. Солженицин далеч не е автор само на "Архипелаг ГУЛАГ". Творчеството му учудва с невероятната си многостранност – виждаме в него и уникалната историческа хроника "Червеното колело", и новелистика, и великолепна поезия, и знаменитите "крохотки" ("малки форми"), есета, литературна критика, киносценарии, исторически, религиозно-философски и публицистични текстове. Уникална е и своебразната автобиография на Солженицин – "Зрънце между воденични камъни", описваща годините му в изгнание. Въпреки че не е академичен мислител, дълбочината и наситеността на неговата мисъл, висотата на християнския му дух го поставят в един ред с големите имена на християнската духовност през вековете – Августин, Паскал, Достоевски, Киркегор. Същевременно той е и ярък изразител именно на руската християнска традиция с нейното акцентиране върху страданието като школа за човешката душа – "линията на Достоевски", ако може така да се каже. Самият Солженицин е подчертавал многократно, че смята годините, които е прекарал в ГУЛАГ, не за жизнена катастрофа и провал, а за ключово време на своя живот – време на израстване и духовно узряване. Да, стоицизмът и нравственият патос на Солженицин звучат твърде екзотично в един свят, отдал се на разпуснатост и алчно самозадоволяване, съветите на праведника са смешни за тълпата. Но да не забравяме, че светът е оцелявал и все още оцелява именно поради присъствието на праведниците, независимо от това дали те са големи писатели като Солженицин или безименни християнски души като много от неговите герои. Нека да се надяваме, че човечеството няма да пренебрегне изстраданата мъдрост на Солженицин и че двадесет и първият век ще се поучи от горчивия опит на двадесетия, в това число и в християнското му резюме, дадено от великия руснак.

Чудесно е, че издателство "Время" продължава традицията на многотомните академични издания на класическите автори. За съжаление българските интелектуалци и библиофили – онези от тях, които не са измрели през годините на прехода – са затиснати в по-голямата си част от жестока бедност и могат само да се облизват отдалеч пред тези съблазнителни книжовни видения. Все пак за онези от тях, които въпреки всичко биха дръзнали да се абонират за томовете на Солженицин, както и за другите многотомни поредици на издателството (Сахаров, Бабел, Зошченко, Висоцки, Биков) даваме тук информация за контакт: