Посещение на кардинал Шпидлик при патриарх Павле

Източник: СПЦ

Негово светейшество сръбският патриарх Павле, заедно с бачкия епископ Ириней, декан на Православния богословски факултет на Белградския университет, и членове на Светия Синод, е приел вчера в Патриаршеския двор кардинал проф. д-р Томаш Шпидлик, дългогодишен преподавател в Източния факултет в Рим, придружен от папския нунций в Белград монсеньор Еугенио Сбабаро и белградския архиепископ Станислав Хочевар. Повод за посещението е излизането от печат на сръбското издание и представянето на книгата на кардинал Шпидлик „При изворите на Европа”.

Кардинал Шпидлик е от славянски произход, от Моравия, и целия си живот е посветил, по собствените му думи, на изучаването на източната духовност, както на светите отци на Църквата, така и на съвременните богослови и мислители: Хомяков, Соловьов и други, с желанието да покаже на съвременна Европа цялото богатство и стойността на славянското духовно и културно наследство.

В над 140 книги и 600 студии, есета и статии, в безброй лекции и по различни духовни и научни събрания, неуморимият Томаш Шпидлик е предавал опита от своето докосване до богатата съкровищница на православната духовност, най-вече онази, която са създавали славянските старци, богослови, мистици и религиозни философи на ХІХ и ХХ век. Книгата „При изворите на Европа” съдържа десет очерка. Основната идея на Шпидлик, заедно с това и поука и наставление, а същевременно и съвсем коректно предложение към Европа е, че ако наистина иска да диша с пълния обем на своите бели дробове, което и трябва да направи, защото в противен случай никога няма да бъде цялостна, то тогава следва на всяка цена да намери и собственото си сърце. Срещата е невъзможна, докато се поддържа лъжливото противопоставяне на възприеманите като рационален Запад и сантиментален Изток. Защото, както учи Теофан, ако умът и сърцето в човека са раздвоени, то той не може да постигне нищо стойностно. На Европа, смята Шпидлик, й е необходима нова култура на сърцето, която няма да бъде някаква емоционална сантименталност, а способност, слух за познаване на духовната реалност.

Превод със съкращения: Екатерина Крумова