Православният роман „30 паунда“ излезе на немски
В навечерието на 24 май в Берлин и Хамбург бе представено немското издание на романа „30 паунда“ на писателя Мартин Ралчевски. Книгата е издание на берлинското издателство „Антеа”, в превод на Велина Вебер.
Представянето в Берлин се проведе в Българския културен институт, а премиерата в Хамбург бе в залата на галерия
„Гедок“ по инициатива на Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий”. Все пак за първи път романът в превод на немски бе представен още през март тази година на Панаира на книгата в Лайпциг (един от най-старите в света).
Мартин Ралчевски с немския издател Детлеф Щайн и преводачката на книгата Велина Вебер
За Православие.БГ авторът сподели, че е особено приятно изненадан от дълбоката вяра на българската църковна общност в Хамбург. „Берлин е по-красив и отворен град според мен, но заради любовта на братята в Христа, които срещнах в Хамбург, този град остана в сърцето ми… Преводът на романа и излизането му в Германия ме карат да вярвам, че Православието, макар и непознато, е все по-търсено и интригуващо за Запада. Признавам, че някой от въпросите, отправени към мен на представянията, ме затрудниха – най-вече, когато трябваше да обяснявам, че има Бог. Както и защо пътят към Него е възможен най-вече посредством тайнствата в Църквата. Имаше объркани хора, които търсеха, но без да знаят какво. Искрено се надявам именно на тях книгата да им помогне да намерят не мистичното и пикантното в историята, а трудния, но и сладък път към Бога.“, допълни той.
Писателят бе поканен от отец Кръстин Апостолов да изнесе проповед след светата Литургия пред българската православна общност в Хамбург, както и беседа, посветена на темата за Православието като начин на живот в условията на съвременните западни общества.
Паралелно с излизането на немското издание на „30 паунда“, в България актьорът Янко Лозанов подготвя запис на аудиокнига на друг роман на Мартин Ралчевски „Измама“. Актьорът е инициатор на интернет проекта „Слова Български“ под надслов „Чуйте българското слово“. Основната цел е книгата да стане достъпна за незрящи, както и за всеки, на когото би му харесало да бъде и само слушател. Представяме ви краткия разказ от актьора, вдъхновен от среща с бащата на писателя Мартин Ралчевски…
БАЩАТА
Позвъни. Бе подранил. „В една Скара-бира съм – каза, – зад спирката на Метрото“. Отвърнах, че идвам след три-четири минути и се забързах натам. Беше приседнал самичък на пейка пред дървена масичка, под червен платнен чадър, бе неуверен и леко задъхан. Поздрави ме неловко, аз седнах, усмихнах се и се настроих за един от онези непринудено – неопределени, незначещи нищо разговори с непознати, които приключват преди да започнат и се забравят за няколко мига. Внезапно той се усмихна, протегна ръка, представи се прямо и зареди с пясъчен тембър огладени смислени думи – красиви, чисти и честни, които поискаха да се заслушам и от които сякаш наоколо неусетно стана по-тихо. Стопиха шума на стоманения булевард, а моето бързане бързо се изпари в младия пролетен вятър, който с рошави пориви блъскаше неритмично купола на чадъра над нас.
Подпрях глава и зачаках. Сега чак погледнах в очите му. Бяха синьо-сиво-зелени, уморени и тъжни, прорасли с мрежа от фини червени нишки, големи и меки, оградени с възглавнички от умора, надежда и от сълзи. Беше силен, висок, все още добре сложен мъж на около 70 години с поддържани зъби, тъжна усмивка, с мека осанка и твърда ръка. Изглежда искаше да говори, определено го можеше и със сигурност имаше много за казване. Чух много, но видях още повече. Видях сълзи по далечен син, радост от умно внуче, надежда за бъдещето, мъка от самота и вяра в Бог, в едно светло „отвъд“, което носеше утеха, хлад и отмора. И искрена страст да бъдеш полезен. Да бъдеш полезен докрай.
Не можех да кажа нищо, а и не исках. А и да исках, едва ли бих намерил какво да е то. Смълчах се. Той се обърна, после с леко движение сложи на масата изящна торбичка от тъмно-жълта хартия с две нежни дръжки и стана. Изправих се, стиснах ръката му и в погледа му всичко разбрах. Той си тръгна уверено, бързо и леко, сякаш вярваше, че не напразно беше дошъл. Седях срещу торбичката от хартия. В нея имаше един екземпляр от романа „Измама“. Имаше и бутилка с ракия и кутия бонбони, но всъщност тежеше от онова светло очакване и подарено доверие, които с нищо не бях заслужил и страшно исках да оправдая.
След два дена седях в студиото, микрофонът бе включен, зад стъклото, в кабината тонрежисьорът подаде знака за запис. Разгърнах първата страница от романа „Измама“ на писателя емигрант – Мартин Ралчевски, който от шест години живееше в Англия. Не бях чел книгата му, която днес започвах да записвам. Исках да запиша автентичното си, искрено преживяване от първата среща с текста, пред микрофона. Записах заглавието, после името на автора и после видях текст от който разбрах, че нищо, че наистина нищо, че дори времето и пространството не са успели да разделят този син от този баща. Романът започваше с думите: „На баща ми“. Усетих буца в гърлото. Знаех, че трябва да запаля цигара, за да се стопи и да се стече в сърцето преди да продължа записа, защото с буца в гърлото не се записва. Спрях записа, излязох, запалих и в душата ми заседна онзи стих: „И ето, аз ви думам – има ад и има мъка, и в мъката любов.“
