Православни икони живеят и говорят в Квебек от 35 години
Източник: Le Brossard ÉclairВ град Бросар в провинция Квебек живее православна иконописка. В тези празнични дни, когато консуматорският дух достига своя апогей, Розет Мочорница неотклонно отстоява същността на празника именно като Рождество Христово. По произход румънка, избягала от комунистическия режим през 1970 година, тя посвещава цялата втора половина от живота си на популяризирането на изкуството, което дълбоко почита – православните икони. Творбите й представляват уникати, съблюдаващи вековната традиция. „Запознавам с византийския стил онези, които ми дадоха най-ценното нещо – свободата”, казва тя.
Розет Мочорница знае за какво говори. В Румъния, преди комунизма, е била адвокат и художник, мъжът й е бил управител на фабрика за кожа. След идването на руснаците, тя губи правото да пледира, мъжът й е хвърлен в затвора в продължение на повече от десет години, защото изведнъж се оказва лошият капиталист, който трябва да бъде премахнат. „От богати станахме бедни за нула време. А и не можехме да кажем и една дума срещу режима. Не се доверявахме дори на най-близките си приятели, всеки можеше да бъде вербуван от „Секуритате” като доносник”.
Възползва се една изложба в Германия, за да избяга от страната си, преди да помогне на съпруга си Йон да направи същото три години по-късно. Пристигнала в Канада с 32 икони с неоценима стойност, тя прекарва последните 35 години, създавайки нови с техника, стара няколко века. За да се направи една икона, е необходима дървена дъска от специфичен вид и дебелина. С помощта на смес от лепило, направено от заешки кости и прах от алабастър, която трябва да се нанесе седем-осем пъти, повърхността на дървото става гладка като мрамор. Позлатата на иконата се получава чрез налагане на метални листове. Цветовете се получават чрез разреждане с алкохол и жълтък, която смес трябва да се нанесе на няколко пласта. Цветовете са направени така, че да издържат на светлината и да запазят блясъка си. Цялата дървопластика се прави на ръка и всяка икона съдържа надпис, който освещава образа й.
„Начинът на изписване на лицата също спазва концепцията на византийското изкуство. Например, погледът на Девата не трябва да бъде направен от гледната точка на художника. По-скоро, той трябва да идва отвън, тъй като това е творба, замислена да предава духовното”. Иконите са присъщи на източната православна християнска вяра (родена от схизма със западния католицизъм през 1054 година), която обединява 200 милиона вярващи в Гърция, Източна Европа и бившия Съветски съюз. „Румънското бебе получава при раждането си икона, която да го следва и закриля през целия му живот; това е най-ценното нещо, което то ще носи със себе си”.
Тя вече е правила икони за папа Йоан-Павел ІІ, бързо става известна и тук. Кардинал Пол-Емил Леже, който бе казал, че е открил ново измерение в молитвите си посредством творбите й, й отваря доста врати, последват много покани. Излагала е иконите си из целия Квебек , както и в Париж, Рим, Берлин, Мюнхен, Амстердам, Ню-Йорк и по други места на планетата.
Тазгодишните празници са трудни за госпожа Мочорница. „Съпругът ми се упокои преди два месеца. Откакто дойде в Канада, той подготвяше всички дървени дъски. Имах доверието на хората за всяко нещо, но той работеше също колкото мене”, казва тя, удържайки сълзите си. „Не зная как ще я карам, но чрез него ще продължа това, което започнахме заедно. Все пак ми остава моята най-ценна икона, дъщеря ми, която живее в Лондон и е майка на един син”.
Иконите й са много ценèн подарък през периода на празниците. „Най-много обичам да ги продавам на хора, които се интересуват от това, което купуват, и които искат да разберат значението на иконите. У православните творба като тази на свети Николай, закрилникът на семействата и децата, е много ценена. Тук, в Квебек, светата Дева с Младенеца и Пресвета Троица са много популярни”. Тя обича също така да обяснява изкуството си на отделни хора или групи, с които се съгласява да се срещне. Можете да видите нейните икони на сайта й: www.iconesmociornitza.com.
