Православни и католици спорят в Белград за Вселенските събори

Белград. 25 септември. В рамките на православно-католическия богословски диалог, който се провежда в Белград, изпъкнаха разногласията не само между православната и католическата страна, но и между самите православни. Стана ясно, че не всички участници в срещата разбират еднакво възможността за свикване на нов Вселенски събор в условията на разделението между Изтока и Запада, както и ролята на Вселенския патриарх в Православната църква. Във връзка с това Виенско-Австрийският епископ Иларион, представител на Руската православна църква, заяви пред католическия представител кардинал Каспер официален протест срещу начина, по който се приемат решенията в рамките на диалога. Според него е недопустимо въпросите с догматичен и еклезиологичен характер да се решават чрез гласуване. Те могат да се решават само с консенсус, смятат представителите на Московската патриаршия.

Деветата сесия на смесената комисия за православно-католически богословски диалог завърши в неделя в Белград. В течение на една седмица участниците в срещата обсъждаха въпроси, свързани с еклисиологията (учението за Христовата Църква).

"Като цяло деветата сесия на смесената комисия премина в атмосферата на конструктивен диалог", отбеляза пред Интерфакс представител на РПЦ. Въпреки това на последното заседание започнаха спорове за раздела на заключителния документ, посветен на Вселенските събори. В него се казва, че след разрива между Изтока и Запада през XI век свикването на "Вселенски събор" в строгия смисъл на думата е станало невозможно, и все пак "и двете Църкви са продължили да свикват "общи" събори, в които са участвали епископите на поместните Църкви, намиращи се в общение с Римския престол, както и на поместните Църкви, намиращи се в общение с Константинополския престол".

Руските представители възразиха срещу тази формулировка. Според епископ Иларион в православната традиция "общението с Константинополския престол" никога не се е приемало като задължително условие за православна църковна съборност. Устройството на Православната църква се различава принципно от римокатолическия модел, и патриархът на Константинопол никога не е играел в Православната църква онази роля, която има папата в католицизма, отбеляза той.

По-нататък той подчерта, че от времето на Седмия Вселенски събор до днес в Православната църква не е имало нито един "общ" или всеправославен събор. Подготовката за такъв събор се води от 60-те години на ХХ век, но понастоящем тя е спряна. Затова твърдението на заключителния документ, че Църквите, намиращи се в общение с Константинопол, са продължили да свикват "общи" (т.е. всеправославни) събори в течение на второто хилядолетие, не отговаря на действителността.

"И най-после твърдението, че в условията на продължаващото разделение между Изтока и Запада е невъзможно да се свика Вселенски събор, предизвиква възраженията на цял ред православни богослови. Те тръгват от факта, че Православната църква е едната, света, съборна и апостолска Църква. Тя е основана от Иисус Христос и не е загубила своята съборност след "великата схизма" (разкола между Православието и католицизма) през XI век", отбеляза епископ Иларион.

Изказването на епископ Иларион предизвика рязкото несъгласие на Пергамския митрополит Йоан (Зизиулас), представител на Константинополската патриаршия. Той настояваше, че Константинополският престол трябва да бъде споменат заедно с Рим в текста на документа. Като компромисен вариант митрополит Йоан предложи следната поправка: "Църквите, които са били в общение с Римския престол, както и тези, въпреки че това се е разбирало по друг начин, които са били в общение с Константинополския престол". Въпреки че от гледна точка на представителите на Московската патриаршия тази поправка не променя нищо по същество, тя беше поставена на гласуване от съпредседателя на смесената комисия кардинал Каспер. Повечето от православните участници в заседанието гласуваха за поправката, представителите на Московската патриаршия гласуваха против нея.

По време на последвалата дискусия епископ Иларион подчерта, че участниците в православно-католическия диалог не могат да бъдат принудени чрез гласуване към един или друг богословски компромис или към приемане на гледни точки, противоречащи на тяхното еклисиологично самосъзнание. Според него православните участници в комисията не са упълномощени да "изобретяват" за Православието еклисиологичен модел, подобен на модела на Католическата църква, в който Константинополският патриарх да заема същото място, каквото папата има в католицизма.

Кардинал Каспер взе под внимание протеста на представителя на Руската православна църква и обеща, че комисията ще се върне към обсъждането на спорния въпрос на следващото си заседание, което ще се състои през октомври 2007 г.