Президентът на „Синдесмос” пледира за всеправославен събор в Порто Алегре
Източник: Écho Orthodoxe
На 18 февруари, в рамките на ІХ-ата Асамблея на ССЦ, се е състояла среща на всички православни делегати, на която те са използвали възможността да се съберат и да обсъдят както общата си позиция в рамките на Асамблеята, така и наболели проблеми, които обикновено се поставят на отделни православни форуми. Тук ви предлагаме изказването на Кристоф д’Алоазио, президент на Световната федерация на православната младеж „Синдесмос”.
Ще говоря от името на Световната федерация на православната младеж „Синдесмос”. Бихме желали приносът на Синдесмос към тази асамблея и икуменическото движение като цяло да не изглежда като чиста формалност, а като глас на православните участници, които идват от различни райони, поколения и среди. Не сме тук по задължение, а от искрен, доброволен интерес.
Мислим, че икуменизмът трябва да бъде грижа на всички в Църквата. Диалогът не е запазена марка единствено на специализирани църковни служители; непрофесионалните участници в икуменизма имат съща своето място в диалога между християните. В Църквата днес икуменическият диалог трябва да бъде начин на съществуване.
Вчера вечерта срещнахме православни млади хора, участващи на асамблеята в качеството си на делегати, наблюдатели, обслужващ персонал, журналисти или участници в Мутирао (съпътстващи дейности за неофициалните участници на Асамблеята – бел. прев.). Атмосферата на срещата беше братска, дискусиите – задълбочени, между хора, дошли от всички континенти.
Наясно сме с напрежението, което съществува между православните ни делегации и съжаляваме за това. Не мога нищо да променя в тази действителност; но се моля да съумеем да намерим нов начин на сътрудничество в Православната църква, за да бъдем носители на едно по-добро свидетелство за католичността на православната вяра.
Непрестанно молим нашите епископи да поемат отново по пътя към всеправославен събор и така да покажем явно единството на Православието.
Не е ли учудващо това, че „Синдесмос” е единствената всеправославна организация в световен мащаб? Готови сме да предложим помощта си на поместните църкви, като организираме голям конгрес с цел да се поднови подготвителният диалог за големия събор.
Бихме искали да се възползваме от асамблеята, за да призовем нашите църкви да се поднови диалога между църквите, разделени след Халкидонския събор (на тази среща присъстват и представители на дохалкидонските общности – бел. прев.). Знам, че официално съществуват органи за диалог, но е време да напреднем. Не е ли жалко, че икуменическите асамблеи са единствените ни истински случаи да общуваме?
В заключение, ще направя две конкретни предложения:
Оставям това предложение в ръцете на делегатите.
С уважение полагаме надеждата си на вас. Бъдете сигурни, че забележките, които отправяме, са в духа на служението.
Благодаря за вниманието!
* Бел. прев: Двете литургии въпреки всичко са се състояли.