Протестантска капеланска асоциация получава правен статут в България

Източник: Forum 18

Протестантската “Българска капеланска асоциация” получи правен статут. Остава неясно обаче как ще се провежда капеланската дейност във въоръжените сили. Подполковник Добрев от Министерството на отбраната каза за Форум 18, че понастоящем никое вероизповедание не може да осъществява такава дейност, като наследство от комунистическата епоха, “но военните служители са напълно свободни да присъстват на религиозни събития извън своите поделения”. Митрополит Григорий от Българската православна църква каза пред Форум 18, че неофициално православните свещеници са канени да отслужват литургии на големи празници и дори да строят църкви в поделенията. Той би приветствал закон, който въвежда армейска капеланска служба, добавяйки, че в тази връзка вече са започнали контакти с римокатолици, протестанти и мюсюлмани. Но Министерството на правосъдието се опита да попречи на създаването на капеланската асоциация, а подполковник Севастиян Добрев заяви, че държавната Дирекция по вероизповеданията ще реши кой ще участва в капеланската дейност. “Те имат списък с признатите и непризнатите вероизповедания.”

Въпреки първоначалният неуспех на Българската капеланска асоциация да получи правен статут от съда в Ямбол, Софийският градски съд й предостави правен статут на 23 февруари. “Сега поне сме узаконени, но настоящият закон забранява религиозната дейност в армията и полицията”, каза за Форум 18 Дони Донев, член на управителния съвет на асоциацията на 23 февруари. Асоциацията е създадена от група протестантски църкви през август 2006 г. “Ние искахме да имаме правна основа, чрез която да оказваме натиск върху правителството да промени това положение”, каза Донев.

Намерението на Капеланската асоциация е да обхване капеланската дейност в българските обществени институции, като затворите, болниците и летищата, но отначало тя ще се съсредоточи върху армейската капеланска дейност. Асоциацията се оплаква, че “на мъже и жени от различни вероизповедания, които имат искрено желание да извършват капеланско служение, се забранява строго да служат на каквото и да било ниво в българските въоръжени сили и рязко се ограничава дейността им в други социални среди”.

Подполковник Севастиян Добрев, завеждащ Отдела за връзки с обществеността в Министерството на отбраната, който отговаря за отношенията с Великотърновския митрополит Григорий, представител на Българската православна църква в Министерството, заяви, че понастоящем на никое вероизповедание не е разрешено да провежда никаква дейност в армията. “Нашата Конституция и Закон за отбраната и въоръжените сили не допускат това”, каза той за Форум 18 от София на 23 февруари. “Това датира от комунистическата епоха. Но военните служители са напълно свободни да присъстват на религиозни събития извън своите поделения в свободното си време.”

Въпреки твърдението на подполковник Добрев обаче митрополит Григорий каза, че дори и без законова санкция армейските командири канят православни свещеници да отслужват литургии на големи празници и дори да строят църкви в поделенията. “Връзките с армията са добри, но на неофициално равнище”, каза той пред Форум 18 от Велико Търново на 23 февруари. “С благословията на Генералния щаб командирите ни приемат – те са много доброжелателни в това отношение. Сигурен съм, че православните биват канени навсякъде.”

Той отбеляза, че е била построена църква в поделенията в Атия край Созопол, а в неговата епархия в северна България се строи църква в центъра на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново. “Командирите канят нас или войниците просто намират начин да построят тези църкви”, каза митрополит Григорий. Той отрече на Православната църква да е предоставена възможност за провеждане на дейност, която да е отказана на останалите вероизповедания.

Митрополит Григорий също каза пред Форум 18, че той би приветствал закон, който въвежда армейска капеланска служба, като добави, че Българската православна църква вече е започнала икуменически и междурелигиозни контакти с римокатолици, протестанти и мюсюлмани относно това как би функционирала една такава капеланска служба.

След като Капеланската асоциация е получила правен статут, остава неясно какви дейности тя би могла да предприеме. Подполковник Добрев каза, че вече текат обсъждания с Министерството на отбраната относно възможността за въвеждане на капеланска служба, особено в светлината на промяната, която ще се извърши на 1 януари следващата година, когато въоръжените сили ще преминат от наборна към професионална войска, флот и авиация. “Ще се опитаме да организираме първите стъпки за въвеждане на една капеланска система”, каза той. “Разполагаме с достатъчно знания от опита, натрупан от останалите страни-членки на НАТО.” Но той подчерта, че всяка една такава промяна ще трябва да бъде въведена от политиците, а не от Министерството на отбраната, тъй като такава промяна изисква прокарването на закон в парламента.

Пастор Донев от петдесятната Божия църква каза за Форум 18, че той и други пастори са били вдъхновени от идеята да създадат капеланска служба през последните пет години. Той каза, че Капеланската асоциация – която представлява около 120 протестантски пастора и лица, свързани предимно с Божията църква и Асамблеи на Бога, но също баптисти и лутерани – е създадена на събрание в Ямбол на 19 август 2006 г. Асоциацията е обещала да работи за въвеждането на “редовно платена капеланска служба в Българската армия, Министерството на вътрешните работи, затворите и местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища, и системата на здравеопазването”. Тя настоява за равен достъп на всички вероизповедания до капеланското служение.

След като прочел обаче за създаването на асоциацията в протестантски вестник, Васил Маринов, официален служител от Министерството на правосъдието, който отговаря за посрещането на религиозните нужди на лицата, лишени от свобода, телефонирал на Донев на 5-ти септември и го извикал в кабинета си в София същия ден.

“Маринов ме извика по телефона, не писмено, и срещата беше в кабинета му след броени часове”, оплака се Донев пред Форум 18. “Бих могъл да откажа, но това беше нещо повече от любезна молба. Не знам, дали той имаше право да ме извика.” Според Донев, Маринов му казал “да не хранят надежда “ за въвеждане на такова капеланско служение и изискал от асоциацията да му бъде връчен пълен списък с всички присъствали на учредителното събрание. Донев отказал. “За мен беше шокиращо да разбера, че нашата работа е била забелязана на такова високо ниво”, каза той. “Маринов беше любезен, но твърд в онова, което искаше.”

В началото на декември 2006 г. Маринов поканил председателя на управителния съвет на асоциацията, Младен Бучуков, на среща, на която присъствал също и британският военен аташе. “На тази среща Васил Маринов ми даде ясно да разбера, че от него зависи евентуалното съществуване на капеланска служба в България”, каза Бучуков на 16 февруари. “Помислих си, че той иска да упражнява контрол върху Капеланската асоциация.”

Маринов каза за Форум 18 на 23 февруари, че се е срещнал и с Донев, и с Бучуков, но отрече да ги е “извикал”. Маринов отказа да уточни, дали е изисквал списък на лицата, присъствали на учредителното събрание на асоциацията. Той заяви, че обяснил на Донев, че асоциацията трябва да бъде призната от международните капелански организации, но отказа да обясни за Форум 18 защо един официален служител от Министерството на правосъдието е загрижен за това, дали асоциацията има такива международни връзки или не. Той подчерта, че познава добре пастор Донев. “Аз оценявам неговите усилия да създаде капеланска организация за въоръжените сили.”

След това асоциацията е провела допълнително официално събрание на 21 октомври в присъствието на своя адвокат, като протокола от това събрание е представен заедно със заявление за регистрация като неправителствена организация в Ямболския районен съд същия месец. “Съдът не ни отказа, но просто не ни регистрира”, спомня си Донев. “Всяка седмица извикваха нашия представител и адвокат да отговаря на нови въпроси. От асоциацията е изискано да докаже, че нейното съществуване и дейности под никаква форма не наподобяват дейностите на една поместна църква, деноминация или вероизповедание. Те настояваха да знаят, дали не сме нова религиозна деноминация, което би им дало възможност да избегнат вземането на решение и да ни препратят в Софийския градски съд.” Бучуков нарече “абсурд” многократните изисквания на съда за нови документи.

Иван Груйкин, адвокат, защищаващ българските религиозни свободи, обаче отбелязва, че Ямболския районен съд е сравнително малък съд. Той каза пред Форум 18 на 27 февруари, че това обяснява защо съдът не е регистрирал асоциацията. Корпоративният отдел на съда – който отговаря за регистрацията на компании и организации – има много малък опит, особено в регистрацията на неправителствени организации.

Липсата на отговор от страна на Ямболския съд принудило асоциацията да оттегли заявлението си и да пренасочи опитите си към Софийския градски съд, който даде на асоциацията правен статут на неправителствена организация на 23 февруари. Иван Груйкин коментира, че това означава, че правните проблеми на асоциацията са към своя край.

Забавянето е причинило безпокойство сред някои в България. Виктор Костов, който поддържа български уебсайт за религиозна свобода Свобода за всеки, описва забавянето при даването на правен статут на асоциацията като "явно нарушение на религиозната свобода”.

Възможно е въпросът за това кой да участва в капеланската дейност във въоръжените сили да предизвика бъдещи спорове с държавната Дирекция по вероизповеданията. Подполковник Добрев от Министерството на отбраната, каза, че не е чувал досега за Капеланската асоциация, но знае за протестантско капеланско служение в ограничен мащаб. Той заяви, че дори и след въвеждането на капеланска служба във въоръжените сили, решението за това кои вероизповедания ще имат възможност да извършват такова капеланско служение ще зависи от правителствената Дирекция по вероизповеданията. “Те имат списък с всички признати и непризнати вероизповедания.”, каза той.

Превод: Божидар Питев