Разкол сред православните във Великобритания
Източник: BBC russian.com
Противопоставянето между британските православни продължава отдавна: експертите считат, че то започва още преди 2003 година, когато се упокои митрополит Антоний Блум, легендарният основател на Сурожката епархия, превърнала се на времето в център на Православието в цяла Западна Европа.
Причините за конфликта, както смятат експертите, се коренят в противоречията между многото хиляди рускоезични вярващи, пристигнали в Британия през последните години, и православната традиция на емигрантите от първите вълни и британците.
Според твърдението на експерта по въпросите на религията Феликс Корли, епископ Василий е поискал да се присъедини към Вселенската патриаршия в Константинопол, тъй като тя повече отговаря на „либералните, ориентирани към Запада ценности”. Именно подобна насока, по неговите думи, е имала Сурожката епархия под ръководството на митрополит Антоний.
С това не са съгласни много от новите енориаши, които са болшинство сред британските православни сега. Те очакват от Църквата по-традиционен подход, на който са свикнали в родината си.
„Вече от няколко години енорията на катедралната църква в Лондон преживява конфликт между двете групи енориаши, които силно се различават по кръга на интересите, и още повече, по стиловете на църковния живот” – пише до духовенството и членовете на Сурожката епархия епископ Василий.
„Твърди се, че на тези, които водят кампания против ръководството на епархията, се оказва подкрепа от Патриаршията. Опровержение на това твърдение не е имало, – продължава епископ Василий. – Неотдавна в лондонския храм прозвуча призив за „отклоняване от работа”, което предизвика значителни трудности по време на Страстната седмица”.
„Трябва да признаем, че двете групи имат различни интереси и потребности. На тези, които са приели възгледите на митрополит Антоний, трябва да се даде възможност да въплътят в живота си неговите идеи, но и за онези, които желаят да създадат енории, явяващи се „предни постове” на Патриаршията, не трябва да има препятствия”.
Собствеността
Тази позиция предизвика рязкото недоволство на многото рускоезични енориаши. „Ние представляваме хиляди души, които не искат да отидат в Константинопол. Ние представляваме мнозинството от църковната община” – заявява Любов Алиева. Тя и още петима членове на енорийския съвет твърдят, че преди около два месеца са били отлъчени от дейността на Сурожката епархия. По думите на Алиева, някои от нейните единомишленици са били служители в Лондонския катедрален храм, но вече не могат да влязат в него, тъй като ключалките са били подменени.
„В Лондон сега живеят сто хиляди руски емигранти, на които това място е необходимо. Ние съвсем не възразяваме, ако епископ Василий сам премине към Константинопол, но той взима със себе си всичко, в това число и собствеността” – продължава Алиева.
Въпросът за църковната собственост в Британия, чиято стойност се изчислява на няколко милиона лири, предизвиква понастоящем основните спорове.
„Срамно е да се каже, но скоро започва съдебен процес – съобщава руският юрист Иван Леонидов. – Това е правото на хората – и наше културно право – да съхраним тази собственост”.
На 5 май патриархът на Москва и цяла Русия Алексий ІІ отговори на епископ Василий, че намерението му да премине под юрисдикцията на Константинопол ще засили разкола в православния свят и ще утвърди разделението между вярващите.
„Това, което предлагате, не е проста крачка назад. Тръгвайки по пътя на умножаване на разделенията, рискуваме да загубим църковния мир и стабилността във вселенското Православие – пише Алексий ІІ. – А чрез разплата, в крайна сметка, ще бъдат предизвикани само нови страдания за паството”.
Експертите напомнят, че събитията в Сурожката епархия се случват на фона на опита за обединение след осемдесетгодишна вражда на Руската православна църква и Руската православна църква зад граница. Делегатите на Всезадграничния събор на РПЦЗГ подкрепиха миналия петък намеренията за възстановяване на връзките с Московската патриаршия.
Същевременно, възстановяването на единството на православния свят е все още твърде далеч. Особено ако си припомним за съществуването на няколко отделни православни църкви в страните от бившия Съветски съюз и Източна Европа.
„В резултат от падането на комунизма вярващите в православните страни – Русия, България, Естония и особено в Украйна – разбраха, че властите вече не ги принуждават да се отнасят към която и да е патриаршия – коментира експертът по въпросите на религията Феликс Корли. – В резултат се появиха алтернативни православни структури”.
„Затова Московската патриаршия иска не само да утвърди положението си у дома, но и провежда голяма дейност по разширяване зад граница” – счита Корли. „Но споровете за юрисдикцията са много, много сложно нещо. И въпросът е в това, на кого принадлежи собствеността”, заключава експертът.
Превод: Екатерина Крумова
