Рождественската оратория на еп. Иларион Алфеев изпълнена във Вашингтон, Ню Йорк и Бостън

Рождественската оратория, новото произведение на епископ Иларион (Алфеев), представител на Руската православна църква пред европейските институции и надлежен архиерей за епархиите на Московска патриаршия в Австрия и Унгария, бе представена за първи път в католическата базилика „Непорочно зачатие” във Вашингтон на 17 декември 2007 година.
Над 180 музиканти, дошли от Русия, сред които хорът на Московската Третяковска галерия, симфоничният оркестър на Министерството на отбраната, хорът на музикалната колегия при Московската консерватория, взеха участие в концерта под диригентството на Валерий Халилов. Скоро концертът ще може да бъде слушан и на компактдиск.
Първото световно изпълнение на Православната Рождественска оратория събра над 3 хиляди слушатели, сред които предстоятеля на Православната църква в Америка митрополит Герман, предстоятеля на Руската задгранична църква митрополит Лавър, представителя на Московската патриаршия в САЩ епископ Меркурий. Католическата църква беше представена от кардинал Теодор Маккарик, архиепископ в покой на Вашингтон, и архиепископа на Ню Йорк Доналд Уърл.
След това, на 18 декември ораторията беше изпълнена в Ню Йорк, в католическата църква „Свети Йоан Кръстител”, на 20 декември – в църквата на Харвардския университет в щата Масачузетс.
Първият концерт в Русия на Рождественската оратория се състоя днес, 7 януари 2008 година, в деня на Рождество Христово според юлианския календар, в голямата зала на Московската консерватория.
Рождественската оратория е второто произведение на епископ Иларион, след „Страстите според свети Матей”. „Страстите” бяха изпълнени за първи път в Москва на 27 март 2007 година и в Рим два дена по-късно.
Сепва измисленият термин „надлежен архиерей“. Да не е „надлъжен“? Или „недлъжен“?! В оригиналния текст стои „ordinaire des diocèses“, което може да се преведе с „редовен (в смисъл – не титулярен) митрополит“.
А това съчетание „оттеглил се архиепископ“ направо изби рибата. В оригинала е „archevêque émérite“, т.е. архиепископ в покой (или в пенсия). В България никой владика не се оттегля „на покой“ дори когато стане физически и умствено неадекватен.
Отче, не харесвам тона Ви. Не си спомням да сме пили биричка в кварталната кръчма.
Иначе, ще пристъпя към поправка във връзка с втората Ви забележка. Самата аз не бях сигурна как е точно на български, и вие го казвате – то това у нас отдавна не се е случвало.
Относно първата Ви забележка – не претендирам за точност, но какво имате предвид с това „редовен“ митрополит? И щом има „редовен“ митрополит“, другият вид какъв трябва да е – нередовен, извънреден или задочен?