Руските спецслужби разследват тайната на Христовата смърт
Източник: Фома
Специалистите от руската Федерална служба за сигурност решиха да изследват прочутата Туринска плащаница, за която мнозина християни вярват, че тя е погребалният покров на Спасителя, от криминологическа гледна точка – като веществено доказателство за престъпление, извършено преди 2000 години.
Те са толкова отчетливи, че се виждат следите от ужасните рани, отпечатали се върху платното в негатив – като на снимка, направена преди две хиляди години! Експерти от цял свят се опитват да разгадаят тайната на "Петото Евангелие", както наричат Туринската плащаница. Наскоро криминалистите от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия направиха серия от уникални експерименти, които разкриха обстоятелствата около смъртта на Христос.
Специалистите от ФСБ се абстрахираха съзнателно от религиозния подход към плащаницата. Те я изследваха като "веществено доказателство", материално свидетелство от мястото на престъплението. Следствената работа се провеждаше под ръководството на д-р Анатолий Фесенко, дългогодишен ръководител на руския Институт по криминалистика.
”Изследванията ни бяха комплексни, на пресечната точка на химията, физиката, математиката и биологията – разказва той. – В началото ние определихме възможната възраст на платното, моделирайки процеса на неговото стареене. И стигнахме до извода, че американските учени, "подмладили" плащаницата повече от два пъти, са сгрешили. Тя наистина е на не по-малко от две хиляди години”.
Раните
Експертите на ФСБ по отпечатъците проучиха характера на раните върху тялото на Христос. И по тях моделираха начина, по който е страдал Спасителят.
”Изследваният материал свидетелства за човек, който е станал жертва на насилие – констатира Анатолий Фесенко. – Върху дългото ленено платно с размери 4,3 х 1,1 м е запазен слабо открояващ се жълтеникаво-кафяв отпечатък на две проекции на голо мъжко тяло, отпред и отзад. Анализът на всички отпечатъци доказва, че човекът, отпечатал се върху него, е бил бичуван с камшици от римски образец, разделящи се на 5 опашки с оловни топчета по краищата им.
Върху дясното рамо се вижда широка ивица, свидетелстваща за носенето на тежък предмет – може би кръст. Носовата кост е строшена от удар, нанесен отляво. Лявата буза е подпухнала – тя се е допирала до плащаницата и нейният отпечатък е много по-отчетлив от отпечатъка на дясната буза. Лявата скула е разбита и затова тази страна е подпухнала. Брадичката е ясно очертана, особено отляво. От дясната й страна има петно от кръв или дълбока рана. Изображението на лицето е асиметрично. Този човек е страдал и затова чертите на неговото лице са се стегнали нееднакво след смъртта му.
На ръката, по-долу от китката, има голямо петно от рана. Раните върху краката и гърдите са от един и същи вид. Раменете са приповдигнати. Гърдите имат характерната форма, каквато имат гърдите на хората, умрели от задушаване.
Върху гърдите има следи от рана между ребрата, голяма около 4,5 сантиметра. Върху лявата ръка има петно от рана и малък съсирек кръв. Дясната ръка не се вижда, защото лявата лежи върху нея.
И двете китки са тъмни, обилно оцветени от кръвта на големи разкъсни рани. Гвоздеят е бил забит не в средата на дланта, както е прието да се изобразява, а по-високо – в центъра на китката между костите. И двете рани върху ходилата се виждат добре. Очертанията им са много отчетливи, защото кръвта се е съсирила дълго преди допира си с платното. На едно място краищата на кървавото петно са назъбени; тук течността се е разтекла по-обширно върху нишките на платното и затова петното е по-светло. Това е петно от гнойта, изтекла от раната при свалянето на тялото: вече изсъхналата рана е била повредена при изваждането на гвоздея.
Образът
Експертите на ФСБ възстановиха процесите, протекли в нишките на ленената тъкан при допира й с тялото на човек, сломен от тежки физически натоварвания и продължителни мъчения, който е бил погребан според каноните на юдейската религиозна традиция.
Сред сътрудниците на Института по криминалистика е имало доброволец – мъж с дълга коса, брада и мустаци, който тренирал часове наред, докато не се появило обилно изпотяване. След това го увили с ленена тъкан от същия вид, както и плащаницата, и го държали няколко часа под нея.
– Анализирахме този опит до най-малки подробности – свидетелства д-р Фесенко. – В тази растителна тъкан са съединени в различни пропорции целулоза и лигнин. Реагирайки на киселините, отделяни от кожата на човека, а също и при нагряване лигнинът се превръща във вещество, сложно по своя състав и структура. При определена температура изначално безцветният лигнин добива жълто-кафеникав, а при много високи температури – тъмнокафяв цвят.
Експериментите позволиха да получим идентично изображение на обект върху тъкан. Портретът на човешкото лице се получи точно, като на снимка! При това забелязахме, че рисунката върху платното се получава не от допира му с лицето, а от изпаряването, дифузията и последвалото закрепване на отделените пари. Тъкмо това обяснява особения характер на изображението върху влакнестата повърхност на тъканта на плащаницата.
Изводите на експертите на ФСБ могат да се смятат за сензация. Туринската плащаница не е фалшификат. Върху нея по естествен начин е отпечатан образът на разпънат на кръст човек, чиито травми точно съвпадат с описаните в Библията рани на нашия Спасител.
