Св. Синод на Кипърската църква обсъди на извънредно заседание църковната криза в Украйна

На 18 февруари под председателството на Кипърския архиепископ Хризостом Св. Синод на Кипърската църква се е събрал на извънредно заседание, за да обсъди въпроса за автокефалията на църквата в Украйна.

В официалното комюнике се казва: „Вземайки предвид отговорностите на Кипърската църква като една от древните автокефални църкви, получили самостоятелност от Вселенски събор, отвъд всяко етническо родство и намеса в чужди юрисдикции, и нямайки за цел очаквана полза, Св. Синод реши да изложи своите възгледи относно принципите, които трябва да ръководят отношенията между православните църкви, вярвайки, че спазването на тези принципи може да доведе до изход от кризата.“

В своето становище, което се състои от шест точки, кипърските архиереи заявяват готовността си да бъдат посредници в процеса на помирение. В първата точка на комюникето се казва: „С придобиването на национална независимост всеки народ има право да се стреми и към църковна автокефалия. Това е утвърдено и от свещените канони“.

В следващите няколко точки се задават риторични въпроси, които очертават причините за това проблемите с църквата в Украйна да се задълбочат в последните няколко години вместо да се разрешат: „Колко устойчива и искрена е връзката между църквите ни, когато, въпреки единодушните решения по време на предсъборните съвещания на предстоятелите на православните църкви през 2014 г. и 2016 г. за свикването на Светия и Велик събор, без никаква съществена причина, четири църкви не взеха участие в Събора? Как отговаряме на увещанието на Господ „Но думата ви да бъде: да, да; не, не“ (Мат. 5:37)? Много повече учудва последвалото позоваване на „консенсуса“ от страна на църквите, които го нарушават и се позоват на него по тяхно усмотрение. И на този термин бе даден достатъчно задоволителен отговор, който бе приет от всички на предсъборното съвещание на предстоятелите през 2016 г. Консенсусът се отнася към всички присъстващи църкви и няма смисъла на произволно възпрепястване на вземане на решения от страна на някои от тях. Ако една и две църкви не са съгласни с някое решение, тяхното несъгласие се записва, но подписват решението.“

„Как убеждаваме, че прилагаме в живота си Господнята заръка „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички“ (Марк. 9:35)? Ако споразумението, което бе постигнато на петото предсъборно съвещание, свързано с обявяването на автокефалия, не беше отменено, поради несъгласието относно начина на подписване на томоса за автокефалия, би ли съществувал днешният проблем?… На какъв риск излагаме вярата, когато прекъсваме евхаристийното общение между нашите църкви? Възможно ли е една църковна заповед да отменя действието на Светия Дух в храмове, в които се служи под юрисдикцията на друга църква? Св. ап Павел е категоричен: „…залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (виж Еф. 4:3-5). Светата Евхаристия, чрез която се освещава народът, трябва да остава извън църковните спорове“, се казва в комюникето.

В съобщението на Кипърската църква се отбелязва още, че „прекъсването на споменаването на един предстоятел от друга църква, по която и да е административна или юрисдикционна причина, не свидетелства за православния етос на смирението. Когато толкова изкушения и скандали терзаят нашите вярващи, ние като църковно ръководство им даваме най-лошия пример. Това, за съжаление, не става за първи път. Имаме и случая с Антиохийската и Йерусалимската патриаршия, както и предишните случаи с Вселенската патриаршия и Йерусалим и с Вселенската патриаршия и Атина“.

„Двухилядолетният опит на Кипърската църква, но и на цялата Православна църква, дава основания да се съмняваме относно възможността за потвърждаване постфактум на хиротонии, извършени от низвергнати, отлъчени и анатемосани епископи. Низвержението, отлъчването и анатемата на някои лица, които изиграха водеща роля в украинската криза, признахме всички православни. Когато се прилага правото на апелация, трябва да има някои ограничения във времето по отношение на подаването и разглеждането й.“

„Даването на автокефалия на Украинската църква от Вселенската патриашия стана с цел помиряването и постигането на единството за тамошната църква. Не подлагаме под съмнение тази цел. До този момент обаче тази цел не е постигната. Естествено е да се даде някакъв разумен период на изчакване, за да се види резултатът. Ако тази цел не се постигне, очакаме от Вселенския патриарх, използвайки своята роля, която му е дадена от положението му на пръв в Православието, да свика или Всеправославен събор, или съвещание на предстоятелите, за да се реши въпросът.

Главна грижа на всички трябва да бъде спасението на живеещия там Божи народ… Но и при случай на постигане на единство около новото ръководство, отново Вселенската патриаршия трябва да намери начин да успокои съвестта на вярващите относно валидността на хиротониите и на Тайнствата, които се извършват от това ръководство.

Също така, разбирайки чувствителността на руския народ към мястото, където са се кръстили неговите предци, Вселенската патриаршия трябва да се погрижи за предоставянето на негова (руска) юрисдикция там.“ | www.romfea.gr

Превод: Константин Константинов