Теодор ІІ, Папа и Патриарх на Александрия и на цяла Африка: Христос воскресе!

Обични и благословени в Господа, чеда,

Христос воскресе!

Днес празнуваме светоносното Възкресение на Господа и се радваме както “Учениците се зарадваха, като видяха Господа” (Йоан 20:20). Радва се и Църквата – Христовата невеста, покланя се на кръста и прославя светото възкресение, понеже с него се изпълва смисъла на Божието откровение.

Възкресението на Господа умъртвява смъртта, освобождава човека от капана на мрака и развалата и показва голямата любов на Бога към човека. Чрез великата тайна на въплъщението Си, чрез жертвата Си и Възкресението Си, Бог ни прощава за грехопадението на праотеца Адам, спасява ни от греха и ни кани по-близо до Себе Си, във вечното Си царство, в истинското място, което човекът трябва да заеме, като творение “по образ и подобие” на своя Творец.

Днес празнуваме Възкресението и светлината, която извира от Светия гроб, осветява душите ни и ги води по пътя към възраждането, безсмъртието и нетлението. Затова Пасха е “празникът на празниците”, главният и най-голям празник, в който празнуваме не плътски, а духовно; не гордо, а смирено. За да участваме обаче празнично в Христовото общение, трябва към всички да отправим поздрава на възкръсналия Спасител: “Мир вам”. Ако не усетим този поздрав, не сме разбрали целта на жертвата и Възкресението на Богочовека; не сме разбрали че мирът и оживотворяващата любов укрепват душата ни със светлината на славното Възкресение и навлизат в сърцата ни, както Той е влязъл при учениците Си през заключените врати, за да приемат благодатта на Светия Дух.

Днес човечеството отново се намира пред “Празния Гроб”, но не се тревожи, не плаче и не търси Възкръсналия Иисус, както мироносицата; не изповядва: “Не зная къде са Го положили”. Човекът днес не се интересува за смисъла на Възкресението и за него то е изпразнено от силата на християнската вяра. Нашето време се отличава с липса на идеали, с духовна пустота и страдание на човешката душа. Съвременният човек е затънал в насилието на войната и тероризма, в отчуждението и подозрителността, в сребролюбието и в невъздържаното и безкрайно славолюбие. Нашето време задушава всеки висок идеал, всичко благородно и божествено, което съществува в душата му. Същевременно човек търси мира и щастието в условията, които се налагат отвън с критериите на случайни интереси. Пред това хаотично състояние стои Възкръсналият Христос, Който предлага истинското спокойствие и мир, който трябва да бъде изграден най-напред в душите ни чрез любовта към нашия ближен.

Обични и благословени чеда на Господа, гърци, араби и африканци по цялата африканска земя!

От великия град Александрия, като се намирам винаги близо до вас и издигам светлината на Възкресението, пожелавам ви от цялата си душа тя винаги да грее в сърцата ви и осветява вашия дух, за да мислите доброто, устните ви да проповядват Неговата любов и делата ви да помагат и успокояват всеки страдащ събрат.