Украинската православна църква се обърна с апел към международната общност
Представителството на Украинската православна църква в европейските международни организации направи официално изявление относно положението на УПЦ в контекста на международното право и стандартите на ОССЕ. Текстът на изявлението е публикуван от Информационно-просветителския отдел на УПЦ в понеделник, 31 май 2021 г.
В изявлението, съпроводено от юридически документи и свидетелства на вярващи, представителството на УПЦ обръща вниманието на международната общност върху продължаващите в Украйна нарушения на правата на вярващите на УПЦ. Публикуваме обръщението на УПЦ със съкращения.
ИЗЯВЛЕНИЕ
на Представителството на УПЦ в европейските международни организации
за някои аспекти на положението на Украинската православна църква
в контекста на международното право и стандартите на ОССЕ
Представителството на Украинската православна църква в европейските международни организации, реагирайки на продължаващите нарушения на правата на православните християни в Украйна, а именно: неспиращите насилствени заграбвания на храмове, извършващите се спрямо вярващите на Украинската православна църква (УПЦ) тежки престъпления, блокирането и ограничаването на конституционните права на общините на УПЦ чрез закона за принудително преименуване, езика на омраза в медиите, – обръща вниманието на международната общност и смята за необходимо да обясни някои позиции на УПЦ по проблемите, обсъждани на международно-правно и национално ниво.
- Светият Синод и Съборът на епископите на УПЦ неведнъж са изразявали загрижеността си от фактите на нарушения на правата на вярващите на УПЦ, както и от дискриминационната политика, провеждана от държавните органи на различни нива. Заедно с това от страна на редица представители на украинските държавни структури на различни нива, религиозни лидери, а също и в медиите, продължава да се разпространява тезата, че енориите на УПЦ променят каноничната си юрисдикция доброволно. Оценявайки тези лъжливи твърдения, трябва да отбележим, че от 2015 г. насам са заграбени или незаконно пререгистрирани около 500 храма на нашата конфесия. Много от тези заграбвания, например в селата Задубровка, Катериновка, Птича, се придружаваха от тежки престъпления, от които пострадаха много вярващи на УПЦ. При това публичните свидетелства, обръщенията на вярващите във връзка с тези събития са толкова многобройни, че фактът на масовия характер на нарушенията на правата на човека, които придружават насилственото заграбване на нашите храмове, не изисква специални проучвания. Предвид на това разпространяваната теза за съществуването на „доброволни преминавания“ на енориите на УПЦ в друга конфесия не съответства на действителността и е продължение на стратегията за насилственo заграбване на енории и храмове на УПЦ.
- Международното право осъжда всички форми на нетърпимост, дискриминация, разпалване на вражда по расов, етнически или религиозен признак. Правонарушенията от този род включват изказвания, негативно характеризиращи или обвиняващи група вярващи като цяло без каквито и да е юридически доказателства за неправомерното поведение на представителите на групата-жертва. Политическите обвинения срещу УПЦ за антидържавна дейност, съдържащи се в изявления на украински държавни чиновници и депутати на различни нива и решения на органи на местното самоуправление, са ярък пример за език на омразата и разпалване на нетърпимост към цялата конфесия на УПЦ. Така например, централният орган на държавната власт в Украйна в сферата на религията обвини като цяло йерархията, клириците и вярващите на УПЦ в подкрепа на сепаратизма и антидържавната дейност, искайки от многомилионната конфесия изказване на публични позиции по въпросите на геополитическия конфликт, Крим и Донбас, които нямат отношение към религията, не се отнасят към уставните задачи на дейността на УПЦ и са част от политиката и индивидуалните убеждения на всеки отделен човек, а не на конфесията като цяло. Трябва да се обърне внимание и на това, че посочените обвинения, съдържащи се в решения, изявления и публикации на държавни чиновници, депутати и държавни организации, в действителност никога не са били потвърдени от решения на съда и следователно се явяват недостоверни измислици – те са не повече от оценъчни съждения на отделни лица, които обаче са облечени с властови пълномощия и с това влияят негативно върху формирането на общественото мнение по отношение на многомилионното паство на УПЦ. Така се обработва общественото мнение и възгледите на радикалните организации, които черпят от изявленията на държавните служители, депутатите и медиите насърчение за извършване на насилия срещу вярващите на УПЦ. Въз основа на посочените факти сме принудени със съжаление да констатираме, че в Украйна се е формирала устойчива тенденция за таргетиране и маркировка на вярващите на УПЦ като носители на определена политическа позиция и привърженици на политиката на Руската федерация. Тази тенденция не само не съответства на действителността, но и противоречи на международното право, пряко забраняващо дискриминацията от този род, която подхранва вражда и е обществено опасна, тъй като нерелигиозните идеологии спадат към сферата на личните убеждения на един или друг човек и нямат отношение към религиозното изповедание, а УПЦ е организация, чиято единствена цел е духовното обгрижване на своето паство, целящо спасението и съединението на всички вярващи с Господ Иисус Христос.
Трябва също така да се подчертае, че международната общност осъжда не само разпалването на религиозна вражда, но и всички изказвания на държавните служители, насочени към негативна оценка на дейността на една или друга религиозна конфесия като цяло. Изказвания от този род са възможни само по отношение на конкретни лица при съществуващи доказателства за извършени от тях правонарушения или в случай, че религиозната конфесия на ниво програмни решения и документи осъществява незаконна дейност. Но такива факти по отношение на УПЦ не съществуват. Във връзка с това напомняме отново за международните задължения и отговорността на държавата Украйна за защита на човешките права на своя територия, което е необходимо условие на държавния суверенитет. В частност според доклада на Специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията, „на политическите и религиозните лидери настойчиво се препоръчва да осъждат нетърпимостта, дискриминационните стереотипи и изказванията на омраза. Те трябва също така да се въздържат от използване на идеи, пропагандиращи нетърпимост, или изрази, които могат да подтикнат към религиозно насилие и да доведат до прояви на колективна религиозна омраза“ (т. 62, доклад на Специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията, A/HRC/25/58). Съгласно т. 2 от Бележките с общ характер на Съвета за правата на човека на ООН (37 сесия на СПЧ на ООН, 1989) „в съответствие с т. 2 на чл. 20 държавите-участнички на ООН са длъжни да забранят по законов ред всяко изказване на национална, расова или религиозна омраза, което е подстрекателство към дискриминация“. Ето защо УПЦ очаква от представителите на държавните органи на Украйна да изпълняват тези принципи, нееднократно потвърдени от украинските дипломати по време на различни международни мероприятия.
- Както вече сме отбелязвали, УПЦ е формулирала отношението си към действията на Константинополския патриарх Вартоломей от гледна точка на каноничното право. Заедно с това действията по създаване на новото религиозно обединение „Православна църква на Украйна“ въз основа на томоса, предоставен от Константинополския патриарх, очевидно водят до засилване на дискриминацията и натиска срещу УПЦ поради това, че властите побързаха да предоставят привилегии на новосъздадената конфесия и поддържат високо ниво на пропаганда на омраза към УПЦ. Ако държавната власт в Украйна наистина осигуряваше доброволност на смяната на конфесионалната принадлежност и не предоставяше преференции на „ПЦУ“, създаването на новата религиозна структура не би довело до трагични сблъсъци и нападения срещу общините на УПЦ, принуждавани към смяна на своята юрисдикция от различни политически сили и радикални организации. Очевидно е, че в Украйна не се изпълняват препоръките на ООН за недопустимостта на създаването на привилегировани църкви: „държавите трябва… да премахнат всякакви модели на ексклузивност; необходимо е да се откажат от модела, при който държавата се идентифицира с една или друга конкретна религия или конкретни убеждения в ущърб на еднаквото и недискриминационно държане с привържениците на други убеждения“ (т. 37 от доклада на ООН). Така например, на новосъздадената структура „ПЦУ“ преференциално бе предоставен храм от комплекса „Св. София Киевска“, при което нееднократните опити на УПЦ да получи аналогично право бяха игнорирани. C подобни ограничения на правата структурите на УПЦ се сблъскват и в други региони на Украйна, в частност с блокиране на процедурата по предоставяне на парцели на УПЦ за строителство на храмове, а също и на реализацията на другите законни права, които днес са блокирани по политически съображения или са твърде затруднени. Трябва да се отбележи, че на процеса на тъй наречените „преходи“ на общините на УПЦ в „ПЦУ“ се оказва съществена административна подкрепа на ниво централни и местни власти, а държавните структури от най-висок ранг открито демонстрират привилегированото положение на „ПЦУ“.
- Приетият от парламента на Украйна т. нар. „закон за преименуването“ (№ 2662-VIII от 20.12.2018 г.), според който УПЦ трябва да промени историческото си име, включвайки в него сведения за принадлежност към държава, призната в Украйна за страна-агресор, е ярък пример за дискриминация, ограничаване на свободата на вероизповеданието, а също и начин за принуждаване на вярващите на УПЦ към отказ от своята канонична и историческа идентичност. Правото на избор на име на конфесията е непосредствена част от религиозните права и свободи и неговото орязване и установяване на допълнителни задължения и ограничения противоречи на чл. 22 от Конституцията на Украйна, пряко забраняващ намаляването на обема на вече съществуващите права с нови закони. В този контекст са също така и положенията на чл. 18 от Международния пакт за политическите и гражданските права, гарантиращ правото на изповядване на своята вяра и извършване на религиозни обреди свободно, в това число под собственото си уникално историческо име, избрано без каквато и да е принуда. Трябва да се обърне внимание също така и на положенията на Методиката, разработена от канцеларията на Генералния секретар на ООН по профилактика на геноцида, според които маркировката на група лица по религиозен или друг признак, съчетана с дискриминация на тази група, е признак за подготовка за извършване на масови престъпления и влошаване на правата на човека в дадена страна. От тази гледна точка анализираният „закон за преименуването“ на УПЦ е опит за създаване на „образ на врага“ в лицето на вярващите от най-голямата конфесия в страната. Едно такова таргетиране без съмнение е не само акт на дискриминация, но и инструмент за подготовка на нови правонарушения по отношение на хората, обединени от принадлежността си към УПЦ.
- С настоящето изявление Представителството на УПЦ в европейските международни организации изразява признателността си към международните структури, проявили внимание към проблемите на УПЦ, в частност към Специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията г-н А. Шахид, представителите на ОССЕ и правозащитните организации, отразяващи фактите на нарушенията на правата на вярващите в своите отчети, изказвания и коментари. Трябва да се отбележи, че комуникацията на четиримата специални докладчици на ООН към правителството на Украйна от 30.10.2018 г. за нарушенията на правата на вярващите е важна крачка в привличането на международното внимание към тази тема. Изразяваме надеждата си, че СПЧ на ООН ще продължи разглеждането на индивидуалните оплаквания на вярващите от УПЦ по делата за заграбванията на храмове и другите нарушения на техните права, а също и юридическите заключения, засягащи „закона за преименуването“. Представителството на УПЦ в европейските международни организации изразява признателност към КПЧ на ООН за неговото навременно решение за недопустимостта на принудителното изселване на религиозната община на УПЦ от държавните органи в Ивано-Франковск и се надява, че такива решения ще се приемат и в бъдеще. Реакцията на международните структури, особено на овластените с международни правни мандати, насочени към защита на правата на вярващите и сдържане на дискриминационните прояви, в това число и от страна на представителите на властта, трябва без съмнение да повлияе върху подобряването на политиката, провеждана в страната по отношение на религиозните общности.
Изложените по-горе позиции по основните проблеми на положението на УПЦ, Представителството на УПЦ в европейските международни организации довежда до сведението на СПЧ на ООН, КПЧ на ООН, ОССЕ, Върховния комисар на ООН по правата на човека, Представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите в региона, Специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията, ПАСЕ, парламентаристите в ЕС, Комитета на ЕС за противодействие на дискриминацията, Специалния посланик на ЕС по насърчаване на свободата на религията извън пределите на ЕС, международните правозащитни организации, представителите на журналистическата общност.
Източник: Съюз на православните журналисти на Украйна (spzh.news)
Превод (със съкращения): Андрей Романов
