Хронология на богословския диалог между Православната църква и Римокатолическата църква
Източник: Spero News
1963 – Вселенският патриарх Атинагорас обявява намерението на Православната църква за сериозен диалог на втората Всеправославна конференция в Родос.
1964 – В Рим е изготвен документът “Unitatis Redintegratio”, в който Римокатолическата църква препотвърждава своята ангажираност с икуменическия диалог.
1965 – Взаимните анатеми са вдигнати.
1967 – Патриарх Атинагорас І и папа Павел VІ обявяват публично намерението за “диалог на любовта” между двете църкви и също така паралелен “диалог на истината”.
1979 – Папа Йоан Павел ІІ и Вселенският патриарх Димитриос І обявяват откриването на богословския диалог между двете църкви.
1980 – Първото пленарно заседание на Международната смесена комисия за богословски диалог между Православната църква и Римокатолическата църква се провежда през пролетта на гръцкия остров Патмос.
Първата тема, избрана за изследване, е еклисиологията и нейната връзка с тайнството на Евхаристията и тайната на Троицата.
1982 – Смесената комисия обнародва своя първи официален общ документ: “Тайнството на Църквата и на Евхаристията в светлината на тайната на Светата Троица” (Мюнхен, Германия).
1987 – Следващата Смесена комисия издава общия документ: “Вяра, тайнства и единството на Църквата” (Бари, Италия).
1988 – Създаден е третият общ документ: “Тайнството Свещенство в светотайнствената структура на Църквата” (Валамо, Финландия).
1990 – Общият координационен комитет започва работа по следващия общ документ в Москва, Русия, “Еклисиологически и канонически последици от светотайнствената природа на Църквата”, но по настояване на Православната църква дебатите са прекратени, за да се разгледа въпроса за униатството.
1993 – Смесената комисия издава общия документ: “Униатството: начин на съюз от миналото и настоящето. Търсене на пълно общение” (Баламанд, Ливан).
2000 – Смесената комисия се среща в Балтимор, САЩ и обсъжда текст относно “Еклисиологическите и каноническите последици от униатството”.
2005 – Православната църква и Римокатолическата църква постигат съгласие за възобновяване на богословския диалог.
2006 – Смесената комисия се среща в Белград, Сърбия и обсъжда текст, озаглавен “Еклисиологически и канонически последици от светотайнствената природа на Църквата: Съборност и власт в Църквата”, на три равнища на църковния живот: поместно, регионално и вселенско.
Защо в този православен сайт новини свързани с икуменизма се предлагат без коментар, особенно когато информацията в тях има странен нюанс, дори е като подвеждаща. Тук четат доста православни християни, които не са напълно наясно с действия като тези на партиарх Вартоломей и предшестващи го икуменисти.
На такива ще кажа следното: Такива като прх.Вартоломей и либералното им отношение към общности, които макар и да се наричат християнски отдавна са загубили облика на апостолската правдива вяра ,каквито са римокатолиците,хора изменящи на православието.Техните дипломатически интриги и сношения с еретици, които в историята, /чрез кръстоностни походи , инквизиция и проч./са доказали на дело антихристовия си дух, са тяхно лично падение и отчуждение от православието. Те не са и не могат да бъдат лицето на православието, каквито са били ревнивите във вярата и благочестието Св.Отци.Такива лица самиизобличават своето нечестие с делата си.Това може би е милост Божия, да разберем, кои са вълците в овчи кожи, в православната Църква, та от тях да страним и да се пазим.Който повече обича лицемерната дипломация в ущърб на истината, той със сигурност не обича Христос Спасителя, нито Го познава.Затова Христос и Неговата правда не са му мили.Вселенският патриарх, макар че това му е само титула, не може и не изразява позицията на вселенското православие /поместни църкви/ към римокатолиците и всякакви други еретици.Онова, което се случи,беше фарс.