Шедьоврите на българската иконопис гостуват в Москва

«Българските икони от XIII до XIX век» – под това мото на 2 септември в Историческия музей в Москва се откри изложба, която по общо мнение е едно най-ярките събития в Годината на България в Русия. Два месеца в една от залите на Историческия музей, под арки, напомнящи арките на външната галерия на прочутия Рилския манастир, ще бъдат изложени духовните съкровища на България – уникални шедьоври на иконописта и паметници на духовната култура. 

Представени са 57 експонати, всеки от които е забележителен паметник на църковното иконописно изкуство и представя България като един от най-важните центрове на християнската култура. Уредниците са ги подбрали с голямо внимание и любов, желаейки да демонстрират на посетителите практически цялата историческа ретроспектива на развитието на българската иконопис, богатството на нейното тематично и стилистично многообразие, изключителната й самобитност.  

Иконописта в България е възникнала през втората половина на IX век, след покръстването на страната, и се е развивала първоначално в руслото на византийските иконографски традиции. Затова най-ранните иконописни творби, представени на изложбата, са великолепни образци на византийския Палеологов стил. Най-ранната от всички икони, “Христос Пантократор” (XIII в.), съчетава елементи както от Палеологовия стил, така от стила, характерен вече за следващата епоха на Комнините, и е близка по своята монументалност на разпространените изображения на Христос Пантократор върху куполите на византийските храмове.

Сред забележителните образци на Палеологовия стил е и двустранната икона от края на XIII в. с подновявания на високо ниво от XVI-XVII в.: от едната страна е представен св. Георги Победоносец, а от другата – неговите родители св. Геронтий и св. Полихрония. Изображенията на родителите на мъченика, който е един от най-почитаните православни християнски светци, се среща твърде рядко в иконографията, а тяхното съвместно изображение със сина им е единствено по рода си. Тази икона е забележителна също така и с изящното моделиране и дълбоката изразителност на ликовете на светците, особено на св. Геронтий, достигната чрез една фина игра на светлосенките и бликовете, което я причислява към най-изтъкнатите шедьоври от епохата на Палеолозите.

Връзките с Византия се демонстрират и от няколко икони от Константинополската школа от XIV в. – Богородица Милуваща, св. Николай Чудотворец, а също и от по-късните икони на Критската школа.

Турското завоевание в края на XIV в. е донесло безбройни беди на българския народ и се е отразило негативно върху развитието на българското изкуство, но въпреки несгодите на робството то е успяло да запази своята жизнеспособност и впоследствие се е възродило, издигайки се към нови художествени висоти.
Освен хронологичната ретроспектива експозицията отразява и географското разпространение на българската иконопис.

Изложени са творби от големи центрове като Цариград и Света Гора; последната е представена от иконата «Разпятие и Пресвета Богородица със св. Атанасий Атонски и св. Георги». На изложбата присъстват също и икони от София, Пловдив, големите приморски градове Созопол и Бургас, известни манастири, а също и от малки градове и села – например 4 фрагмента с изображения на светци от иконостас от XVI в. от община Пещера.

Благодарение на избора на иконите, направен от уредниците, посетителите могат да се запознаят както с изтънчената иконопис на столичните центрове, така и с творби, отразяващи «народните» влияния на художествения и емоционалния наивизъм.

Представени са и необичайни за руската иконописна традиция икони, в които ярката живопис се съчетава с фина позлатена дърворезба – например иконата от XVII в. на почитаната в България света мъченица Марина от Пловдив и иконата на Пресвета Богородица от Бобошево (XVIII в.).

XIX век също е представен от нехарактерни за руската традиция експонати – две живописни платна с голям формат, наречени «Ерусалимии». Обикновено тези произведения имат сложни многовариантни сюжетни композиции: в центъра им са били изобразявани главните свети места на Йерусалим (Голгота, Божи Гроб), а около тях – старо- и новозаветни сюжети и палестински светци. Те са били създавани по поръчка на българските хаджии, посетили Светата земя, и са играели ролята на своеобразни удостоверения за извършения подвиг. Най-често «Ерусалимиите» се пазели не в църквите, а в къщите на поклонниците. Те често служели като домашен иконостас. Особено разпространение получили те през XIX в., когато поклонническите пътувания на българите до Палестина придобили масов характер. За съжаление въпреки популярността си те са представени в музеите само от единични експонати.

Специално за изложбата в Москва е донесена «Ерусалимията» от 1873 г., произлизаща от село Ореше, Видинско. Въпреки нейната донякъде опростена система от сюжети, в нея има и един любопитен детайл. Под фигурата на спящия пророк Варух, сънувал според библейските апокрифи възстановяването на Йерусалим, е изобразен стилизиран град във вид на три къщи, заобиколени от стена. Под него пише: «съграждане на Русия», въпреки че надписът трябва да е «съграждане на Йерусалим». Според специалистите този надпис е отглас на популярното по онова време есхатологично възприемане на Русия като Трети Рим и свързаните с това надежди на българите, че тя ще ги освободи от турско робство.

Сред главните експонати на изложбата е великолепната плащаница от XV в. от знаменития Бачковски манастир. Тя заема второ по ценност място сред паметниците на българското църковно везмо; като имаме предвид колко сложно е да се пазят и транспортират подобни творби от платно, нейното присъствие на изложбата може да се нарече сензация. Плащаницата е забележителна с изключителното майсторство на везенето със сърма и сребро, обемността на фигурата на Спасителя и изразителността на Неговия лик. Паметникът се експонира за пръв път след реставрацията, по време на която е било направено уникално за Балканите откритие: под опаката страна са били открити фрагменти от три различни гръцки ръкописа, пришити към тъканта. Добрата запазеност на фрагментите е позволила на изследователите да прочетат текстовете. Оказало се, че това са откъси с аскетично и дидактично съдържание, датирани от втората половина на XIV в., както и извадки от тропари, написани в началото на XV в.

За изложбата в Москва икони предоставиха фондовете на най-големите български музеи: Националния исторически музей (София), Националния църковно-археологичен музей (София), Историческия музей (Варна) и частната колекция на академик Светлин Русев. Някои от изложените в Москва икони са попаднали в Националния исторически музей на България от специален фонд, формирал се от трофеите на българските войници, донесени от Северна Гърция и Македония по времето на Балканските войни и Първата световна война. Много от експонатите се излагат за пръв път.

На тържественото откриване на изложбата присъстваха посланикът на България в Русия Пламен Грозданов, заместник-министърът на културата на България Тодор Чобанов, заместник-министърът на културата на Русия Андрей Бусигин, директорът на Историческия музей Александър Шкурко.

Ръководителят и уредникът на изложбата, старшият научен сътрудник от Националния исторически музей на България д-р Ралица Русева разказа, че се е стремила да покаже на московските зрители не само най-добрите образци на българската иконопис, но и да демонстрира свободата и изключителната вариативност на темите и художествените похвати на българските иконописци, които са били в същото време и верни на строгите иконографски канони, и тъкмо затова второто мото на експозицията е «Свободата на канона».

Всички, които взеха думата след нея, отбелязаха уникалността на представените икони и споделиха своите впечатления от изложбата. Директорът на Централния музей за староруска култура и изкуство “Андрей Рубльов” Генадий Попов отбеляза, че изложбата поразява специалистите и с шедьоврите си, и с големия брой на откритията, направени в последно време от българските изкуствоведи и реставратори. Ръководителят на сектора “Староруско изкуство” в Държавния институт за изкуствознание Лев Лифшиц подчерта, че представените експонати нагледно демонстрират колко реално е живеела иконата в българската култура, не отчуждавайки се от зрителя, а беседвайки с него и изразявайки неговите сълзи и надежди.

Изложбата ще продължи до 2 ноември 2009 г. | sedmitza.ru

Превод: Андрей Романов

{jcomments on}