14-годишно момче построи православен храм
14-годишният Ярослав Тиховодов е построил православен храм. Зданието на църквата не е голямо, но в нея всичко е като в истински храм. В село Уста, Нижегородска област, където живее момчето никога не е имало църква. Свещеникът от близкото градче вече е осветил новия храм, който се намира в двора на Ярослав.
Събитието, разбира се, има своята предистория: момчето мечтае да построи църква още от 7-годишна възраст. От деня, в който за първи път попада в неделно училище, малкият Ярослав така се увлича от вярата, че отишъл да се моли в гората, разказва баща му.
В храма иконите са истински. Най-голямата е подарък от Нижегородската епархия, а малките Ярослав е купил сам. Казва, че е събирал бутилки и икономисвал е от джобните си пари. И така е купил една по една иконите от целия иконостас. В църквата истински са и свещниците и павилиона, където се записват имена за здраве и упокой и се продават свещи. В новата църква вече е имало Кръщение, а Ярослав се моли тук всеки ден…
Най-честите посетители в църквата на Ярослав са неговите приятели и децата от улицата. Но в празнични дни, когато тук има свещеник идват и бабите от другия край на селото. Момчето е пресметнало, че в църквата се събират съвсем спокойно тридесет души. Родителите му споделят, че той много рядко стои вкъщи. Почти цялото си време прекарва в своя любим параклис. Там с децата учат молитви и четат житията на светиите. Съвсем сами, без възрастен.
Всичко в църквата – от първата тухла до купола е излязло изпод ръцете на бащата на Ярослав. Александър Павлов се чуди на своя син и на неговото силно увлечение, но нито веднъж не му е отказвал помощ. Куполът на малката църква той изработва от дърво, позлатява го, дори намира камбана, но я свялят всяка вечер, за да не я открадне някой…
На вратата на църквата има красиво изписано разписание на службите. Ярослав е още малък, но се надява, че скоро ще постъпи в семинария, а след това ще облече истинско расо и ще бъде свещеник.
По материали на Седмица.ru и Baznica.info
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Да го пази Господ. Може и светец да стане.
„- Вопрос из письма. Судя по почерку, автор – еще ребенок, а вопрос у него такой: Владыка, есть ли Бог, и как его можно увидеть?
– Великолепный вопрос! Расскажу один случай. Приехал я в детский дом, директор говорит: „Владыка, сейчас зайдем в группу, а я не знаю, как вас представить“. А дело было как раз накануне Рождества, и директор опасался, не решат ли дети, что пришел Дед Мороз, только в черном и без окладистой бороды. Но я директору ответил: дети сами разберутся. Заходим. Он спрашивает: дети, вы знаете, кто к вам пришел? Дети говорят: знаем! Кто? Бог! Потом подбегает один самый смелый мальчишка, приподнимает полу рясы и спрашивает: „Бог, а у тебя ноги есть?“ Потому, когда дети спрашивают, есть ли Бог, уже сам этот вопрос говорит о том, что Бог коснулся души ребенка. Вот глядите: дети до пяти лет и чуть старше всегда в своих рисунках как-то обозначают Бога. Почему? Потому что чувствуют его дыхание, его близость. И я ребенку, спросившему: „Есть ли Бог, и как его можно увидеть?“, отвечу так: когда ты чувствуешь любовь, когда чувствуешь радость, тогда Бог рядом. Бог есть Дух любви, радости и жизни.“ (http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=59583&cf=).