20 години от убийството на о. Александър Мен
На 9 септември 1990 г. по жесток начин е убит руският свещеник и богослов Александър Мен – една от големите личности на руското и световно богословие, проповедник и благовестител на Евангелието през най-трудния за руското православие период на атеизма.
Отец Александър (Александър Владимирович Мен) е роден на 22 януари 1935 г. Учи в Московския кожарски институт и в Иркутския селскостопански институт, откъдето е изключен заради религиозните си убеждения. Ръкоположен за дякон през 1958 г. Две години по-късно завършва Ленинградската духовна семинария и е ръкоположен за свещеник. През 1968 г. завършва Московската духовна академия, а година по-късно защитава и дисертация на тема „Елементи на монотеизма в предхристиянските религии и философии.”
Служи в много енории в района на Москва. В началото на 70-те години на ХХ в. отец Александър Мен става една от най-известните религиозни фигури в Русия, особено популярен сред интелигенцията. Преследван е от КГБ заради активната си мисионерска дейност и общоцърковните си виждания. Представители на някои православни кръгове остро критикуват свещеник Александър Мен за дейността му, която наричат неправославна и дори еврейска. От средата на 80-те години Александър Мен работи активно с медиите. Появява се регулярно в телевизията и радиото, обучава и чете лекции. Посещава и подкрепя тежко болни деца в Детската клинична болница в Москва Той е един от инициаторите за създаването на Руското библейско дружество (1990 г.), основава „Отворен православен университет” и списанието „Светът на Библията.”
Като активен църковен и социален деятел свещеник Александър Мен става непоносим за някои атеистични съветски прослойки. Най-вероятно това довежда и до неговата гибел. На 9 септември 1990 г. на път за църквата, в която служи, е посечен с брадва и умира от раните си. (Това става ден преди честването на празника Отсичане главата на св. Йоан Кръстител). Въпреки личното застъпничество на президента на СССР и по-късно президент на Русия, убийството остава неразкрито.
Наследството на о. Александър Мен е огромно. Запазени са много аудио и видео записи на негови проповеди, дискусии, лекции. Книгите, които той пише са превеждани на английски, литовски, полски, украински и френски езици и са популяризирани в различни страни. До средата на 80-те години трудовете му се издават предимно зад граница (под псевдонимите Е. Светлов, А. Боголюбов и А. Павлов). Най-известните трудове на отец Александър са книгата ”Синът човешки” и поредицата „В търсене на пътя, истината и живота”, в която авторът разглежда историята на нехристиянските религии като път към християнството в борбата на магизма с еднобожието. Отец Александър е автор и на книгите „Тайнство, слово, образ”, „Откъде е дошло всичко това?”, „Как да четем Библията?”, „Библейска исагогика”, Библиологичен речник (ок. 10 хил. термина) и множество статии предимно с проповедническо и апологетично съдържание.
Руският сайт www.alexandrmen.ru – „Наследството на протойерей Александър Мен” създава и непрекъснато обновява фонд с трудовете му, като достъпни до читателите са всички издавани негови книги на руски език, много видео и аудио записи, снимки, проповеди, статии, лекции, писма, интервюта, мултимедия и др.
На българския читател о. Александър е познат с няколко свои труда. Първата книга, която излиза на български език, е на библиотечната поредица „ДИОГЕН” на Великотърновското университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий” със заглавие „Произход на религията.” Инициативата е на преподаватели от богословския факултет на ВТУ. През 2000 г. издателство „Омофор” издава „Синът човешки”, която предава разказа за земния живот на Иисус Христос според православното виждане и чуване на евангелската история. Събитията са пресъздадени в контекста на пъстрия религиозен и политически живот в Юдея. През 2004 г. излиза книгата „Вярвам… Беседи за Символа на вярата” (ИК Омофор), която съдържа лекции, изнесени през 1990 г. в Библиотеката за чуждоезикова литература. През 2006 г. на българския пазар излиза книгата „Вестители на Божието царство” (ИК Омофор), разглеждаща библейските пророци от Амос до Реставрацията (VIII-IV в. пр. Хр.). През 2010 г. издателство „Любомъдрие” издава книгата „Да бъдеш християнин”, която съдържа няколко интервюта и беседи, насърчаващи християните да бъдат ревнители за своята вяра.
Свещеник Александър Мен води един изпълнен с трудности, но забележителен и посветен на Бога, живот. Не е лесно да си представим какво означава да бъдеш проповедник, мислител, благовестник в Русия във време, когато думата вяра и думата Бог са забранени. Да бъдеш християнски интелигент в нехристиянска интелигенция, да проповядващ за Христа, когато държавата проповядва Антихриста. О. Александър изпълни своето служение – изпълни го до край, изпълни го до смърт. Нека на днешния ден, когато си спомняме за неговото мъченичество си спомним и думите на апостол Павел до Тимотей: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия, и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (II Тим. 4:8-9).
Пламен Иванов, богослов
Пламене,поздравление за хубавата статия !
Много харесвам този автор и сега ти ме провокира да си прочета отново някои неща ,които имам от него.
Благодаря ти !
Пожелавам ти успех !
За първи път прочетох о. Мен в брюкселски издания на цигарена хартия, която се внасяха нелегално в Източна Европа. Той и досега е смятан от редица руски фундаменталисти за чифут, модернист, либерал и пр. Неслучайно Московската патриаршия отказва да го канонизира като мъченик. Забележете на коя дата е убит и колко обърнати шестици има в нея – 9.9.1990. Убийството досега не е разкрито.
.
Феноменология на религията –
http://archiman.livejournal.com/
Защо не е канонизиран о. Мень става ясно от изявленията на неговите врагове
http://www.ruskline.ru/news_rl/2010/9/09/yavlyaetsya_li_protoierej_aleksandr_men_muchenikom/
Не искам да взимам отношение по повод делото и личността на отец Александър Мен. Интересното за мен си остава състоянието на религията в БЪлгария през епохата на комунизма. Още дълго няма да стане известна истината, защото Църквата не си предоставя архива, а само по светски архиви трудно може да се разкрие мотивацията на действие и бездействие на БПЦ. Известно е също така, че имаме мъченици за вярата и хора, предимно от светските среди, които с произведенията и делата си защитаваха вярата тогава, когато висшия клир правеше банкети с властта и кокетничеше на национална тематика, както сега иска по национално-охранителни съображения да се въведе доктринално вероучение в държавните училища. Но една от причините за ниското равнище на религиозността у нас не е неверието на българина, а пренасочването на интелигентните и боговзъхновени хора към военна, държавна и търговска дейност след 1878 г. и към техническа и индустриална дейност след 1944 г. И освен това БПЦ не познава българите.
От историята на религиите и вярата на човечеството е известно, че способността за богословстване и служба на Бога е дар, който човек има по рождение. Преносочването на такива боговдъхновени и способни за религиозност хора към светски професии снижи българското богословие, защото богословието не е рутинно книжно образование, а способност да усетиш и да видиш Бога с вътрешните си очи, което го има малцинство. Знам, че човек като чете Библията си мисли, че точно той е избаникът на Бога и че само той е разбрал истината, но в течението на живота се вижда, че има много хора, които познават текстовете на вярата и имат верова опитност. Затова следва по българските критериални системи на разпознаване на религиозността да се види кой е Божи любимец и кой наистина Бог е избрал да бъде явление в живота на нацията. Богословието не е банка за информация и препредаване на патрологията. Иска се Дух Божи, дарование, както и знак от Бога и опитно удостоверение.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
за да има един народ и едно общество силно богословие трябва да има много силно развит философски език, т.е. езикът на нацията да бъде способен да опише необятното, т.е. Бога. за съжаление този въпрос, който е решен прекрасно през Средновековието с книгите и свещениците, които богословстват на славянски език сред българите не е оценен през Възраждането, когато става модерно в България да бъдеш човек на действието и на оръжието – хайдути, революционери, поборници, военни, партизани, мутри и т.н., което силно занемарява състоянието на българския език, конструиран не по общофилософски принципи, както е направил българинът св.Кирил Философ, а по говоримия диалект на търновския край. Освен това заради вярата на комунистите българският език се технизира, латинизира се и се напълни с лошо преведени чуждици, а преводаческото майстроство у нас е под всякаква критика в общност на преводите през модерността. Затова богословието, т.е. словото за Бога е в нерадостно състояние и ценза е нисък.
Словесността е много сериозно усилие и изисква огромен труд. Заради народния характер на българското общество, явления като читалищата и по-късно рабфаковете грамотността у нас изглежда елементарно нещо. Обаче тази заблуда, която се поддържа и чрез финансиране и издигане на неграмотници, най-често фитнес маниаци заради култа към силата и бойното дело у нас скоро време няма да издържи на европейската конкуренция, където си дават сметка , че и от възможностите на словото да конструира светове зависи бъдещето на цивилизацията. Защото в четенето и писането има скрити смисли, контекст, текст между редовете, игра на думи, тайнопис, познати и на българите през свободното за тях Средновековие. Четенето и писането иска много усилия и там, където има идея, че може да има текст и слово за развлечение на масите, това означава, че или културата на това общество не струва, или е много богато и уредено. Но българите са бедни и неуредени. Естествено БПЦ като обредна национална декорация си трае.
На днешния ден преди 3/4 век е роден един гений:
Арво Пярт на 75 години. – http://archiman.livejournal.com/
В България има една дилема, която е поставена от Възраждането. Това е дилемата Църква или социална революция и затова национал-революционерите са успешно усвоени от комунизма, който също прави Революция. В тази дилема на българското религиозно съзнание има две двойки опозиции. Едната е Партия-Църква във властови и организационен аспект на общността. Другата опозиция е песимистична есхатология на православието, което казва, че идва края на света, има юдео-масонски заговор, дошли са дните на отстъплението и идва време за Второ пришествие, който песимизъм е противопоставен на оптимистичната комунистическа визия за по-добро бъдеще, която визия се припокрива с пророческите предсказания в писменото и устно творчество на българите. Православието, особено старостилците, казват, че те са истинската Църква и че само те знаят какво ще стане вбъдеще, т.е. твърдят, че знаят Божията промисъл. Комунистите правят пък научно прогнозиране. Но само един Бог знае.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
„Каине, къде е брат ти Авел?“
http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2783
За да можеш да мисионерстваш и проповядваш словото Божие успешно трябва да познаваш както кодовете и изразните средства на културния език на общността, така и интерпретативната система на тълкувание на явленията от битието, да имаш представа за реалната народопсихология, нивото на грамотност, състоянието на мистичните нагласи и разбира се установените норми на милост, истина, справедливост и праведност и естествено да разбереш понятието за вселенско възмездие и очаквания от досега със свръхестественото. За съжаление БПЦ лентяйства и не си дава труд да проучи тези нагласи след българите, а те са много сложни и грамотни и се иска огромен труд и всеотдайност за да можеш да мисионерстваш и проповядваш успешно у нас. БПЦ както повечето българи през модерността, които са получили наготово привилегии-вж.БКП избира лесния път – българите не са вярващи, Църквата има национално-охранителна роля, чужди богослови и духовници ще свършат нашата работа, дай да вършим мистико-ритуални актове. Жалко
Като благодаря на модераторите на портала православие.бг затова, че пускат моите словоизлияния и скромни размисли, които може би пресолват супата на поносимост на „чистото православие“ искам да попитам моите отрицатели и критици от портала как ще коментират и дали ще могат да оспорят отношението на комунизма към Църквата и вярата, ако ги мислим за лоши и неправедни. За сведение прилагам един интересен текст.
http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-31_02.html
Чингиз,
Първият проблем с това, което сам наричаш „мои словоилияния“ е, че са публикувани на сайта на китайската секта Фолун Гон. Подобно на сектата на Муун тя мрази китайските комунисти, защото не й дават възможност да печели милиони последователи.
.
Балканите след комунизма –
http://archiman.livejournal.com/
Геноцидът на мюсюлманите в… Османската империя, извършен от отвратителните християни естествено – http://www.helikon.bg/books/162/153342_smart-i-izgnanie%3A-etnichesko-prochistvane-na-osmanskite-miusiulmani-1821–1922.html
На въпроса ако спечели от лотарията,какво ще прави с парите,една млада жена,като се прекръсти каза,че ще си купи къща и останалите пари ще ги даде на домовете за сираци.Каза го съз задушен глас и се разплака.За миг настана абсолютна тишина и ясно се усети любовта,съчувствието и искреността на тази жена,Жена обикновена.Циганче с тъжни очи,и тъгата в очите изгллеждаше без ропот,смирена пак пълна с любов и състрадание.Това тъга ли е?Имах чувството,че носи Бог в сърцето си,без да го осъзнава.Никога няма да го забравя.Бях потресен.Пример на чистосърдечна любов,без излишни думи.
Дон Кихоте,
Не е важно къде е публикуван текста, а какво е неговото съдържание и какъв проблем третира, защото в условията на цензура един свестен текст е принуден да излиза в неподходящи места, а системата на официална публичност на изданията на БПЦ изключва възможността да излезе нещо стойностно и проблематично с висококачествено съдържание. Има текстове на добри български православни, които са излизали в друговерски и атеистични издания. БПЦ да осигури трибуна на сериозни и качествени произведения, българската национал-социално-икономическа цензура да допусне повече свобода на мненията, т.нар. български антикомунисти да излезнат от партийността и вътрешната цензура на неудобни за тях текстове и издателствата в България да бъдат истински издателства, а не перачници на пари и лихварски организации на таланта на писателя и тогава всичко ще бъде наред. Не виждам нищо лошо текст да излезе в нерегламентиран от религията сайт, още повече, че сам ти си член на неправославна академия.
Дон Кихоте,
Непрекъснато се заяждаш с мен за щяло и нещяло. Не искам да се занимавам с теб, още повече, че модераторите на православие.бг на два пъти не ми пускат коментари на твоите нападки, защото коментарната рубрика не е форум за диспут между теб и мен. Само ще ти кажа, че според официалната публичност в България националният ни герой Васил Левски казва в един свой текст, че не отказва съюз и с дявола, или помощ от дявола – цитирам по памет, но си има начертание за дейността си. Пред паметника на Васил Левски в София преди години венец поднесе самият патриарх на българите , Негово светейшество Максим, а преди време на поклонение там беше и Великият инквизитор – Негово високопреосвещнество пловдивския митрополит Николай. Не знам какво е общото между дявола и представителите на „чистото православие“ у нас, но това да публикуваш в един нерегламентиран сайт, който никъде не казва откъде се финансира според моите представи за християнство е по-малък грях от съюз с дявола.
Чингиз,
Твоето упорито желание да публикуваш опусите си дори с цената на съюз с дявола, както признаваш, ми напомня за лозунга на казаците през Втората световна война: „Против болшевизва, ако ще и с дявола!“ Те станаха съюзници на Хитлер и завършиха на бунището на историята. Внимавай какво и защо правиш, за да не съжаляваш пред Бога и хората.
.
250 г. от рождението на Л. Керубини –
http://archiman.livejournal.com/
Дон Кихоте,
Ти или не можеш да четеш, или манипулираш хората, които си губят времето да те четат. Аз казвам, че една публикация, за която авторът може би не е знаел къде излиза е по-малък грях от съюз с дявола, за който говори националния ни герой Васил Левски в един свой текст, а пък всички се кланят на Левски в България и дори за него се прави от българи международна пропанганда. Никъде не казвам, че аз ще правя съюз с дявола както ми го вменяваш. Пиша коментари и давам връзки към интернет публикации, защото ми се струва, че е важно това което казвам с оглед реабилитацията на християнството по нашите земи и нуждата от християнски прочит на актове и текстове от популярната българска културология. Защото не може да се кълнем, че сме истински православни, а същевременно да почитаме идоли, да правим превратни и неверни интерпретации на знакови личности и събития и да неглижираме хората, които отдават живота и труда си за вярата. Трябва да има справедливост, дори и за клисари като теб.