20 години от убийството на о. Александър Мен



Може да харесате още...

19 коментара

  1. koslowska каза:

    Пламене,поздравление за хубавата статия !
    Много харесвам този автор и сега ти ме провокира да си прочета отново някои неща ,които имам от него.
    Благодаря ти !
    Пожелавам ти успех !

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    За първи път прочетох о. Мен в брюкселски издания на цигарена хартия, която се внасяха нелегално в Източна Европа. Той и досега е смятан от редица руски фундаменталисти за чифут, модернист, либерал и пр. Неслучайно Московската патриаршия отказва да го канонизира като мъченик. Забележете на коя дата е убит и колко обърнати шестици има в нея – 9.9.1990. Убийството досега не е разкрито.
    .
    Феноменология на религията –
    http://archiman.livejournal.com/

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Защо не е канонизиран о. Мень става ясно от изявленията на неговите врагове

    http://www.ruskline.ru/news_rl/2010/9/09/yavlyaetsya_li_protoierej_aleksandr_men_muchenikom/

  4. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Не искам да взимам отношение по повод делото и личността на отец Александър Мен. Интересното за мен си остава състоянието на религията в БЪлгария през епохата на комунизма. Още дълго няма да стане известна истината, защото Църквата не си предоставя архива, а само по светски архиви трудно може да се разкрие мотивацията на действие и бездействие на БПЦ. Известно е също така, че имаме мъченици за вярата и хора, предимно от светските среди, които с произведенията и делата си защитаваха вярата тогава, когато висшия клир правеше банкети с властта и кокетничеше на национална тематика, както сега иска по национално-охранителни съображения да се въведе доктринално вероучение в държавните училища. Но една от причините за ниското равнище на религиозността у нас не е неверието на българина, а пренасочването на интелигентните и боговзъхновени хора към военна, държавна и търговска дейност след 1878 г. и към техническа и индустриална дейност след 1944 г. И освен това БПЦ не познава българите.

  5. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    От историята на религиите и вярата на човечеството е известно, че способността за богословстване и служба на Бога е дар, който човек има по рождение. Преносочването на такива боговдъхновени и способни за религиозност хора към светски професии снижи българското богословие, защото богословието не е рутинно книжно образование, а способност да усетиш и да видиш Бога с вътрешните си очи, което го има малцинство. Знам, че човек като чете Библията си мисли, че точно той е избаникът на Бога и че само той е разбрал истината, но в течението на живота се вижда, че има много хора, които познават текстовете на вярата и имат верова опитност. Затова следва по българските критериални системи на разпознаване на религиозността да се види кой е Божи любимец и кой наистина Бог е избрал да бъде явление в живота на нацията. Богословието не е банка за информация и препредаване на патрологията. Иска се Дух Божи, дарование, както и знак от Бога и опитно удостоверение.
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  6. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    за да има един народ и едно общество силно богословие трябва да има много силно развит философски език, т.е. езикът на нацията да бъде способен да опише необятното, т.е. Бога. за съжаление този въпрос, който е решен прекрасно през Средновековието с книгите и свещениците, които богословстват на славянски език сред българите не е оценен през Възраждането, когато става модерно в България да бъдеш човек на действието и на оръжието – хайдути, революционери, поборници, военни, партизани, мутри и т.н., което силно занемарява състоянието на българския език, конструиран не по общофилософски принципи, както е направил българинът св.Кирил Философ, а по говоримия диалект на търновския край. Освен това заради вярата на комунистите българският език се технизира, латинизира се и се напълни с лошо преведени чуждици, а преводаческото майстроство у нас е под всякаква критика в общност на преводите през модерността. Затова богословието, т.е. словото за Бога е в нерадостно състояние и ценза е нисък.

  7. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Словесността е много сериозно усилие и изисква огромен труд. Заради народния характер на българското общество, явления като читалищата и по-късно рабфаковете грамотността у нас изглежда елементарно нещо. Обаче тази заблуда, която се поддържа и чрез финансиране и издигане на неграмотници, най-често фитнес маниаци заради култа към силата и бойното дело у нас скоро време няма да издържи на европейската конкуренция, където си дават сметка , че и от възможностите на словото да конструира светове зависи бъдещето на цивилизацията. Защото в четенето и писането има скрити смисли, контекст, текст между редовете, игра на думи, тайнопис, познати и на българите през свободното за тях Средновековие. Четенето и писането иска много усилия и там, където има идея, че може да има текст и слово за развлечение на масите, това означава, че или културата на това общество не струва, или е много богато и уредено. Но българите са бедни и неуредени. Естествено БПЦ като обредна национална декорация си трае.

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    На днешния ден преди 3/4 век е роден един гений:

    Арво Пярт на 75 години. – http://archiman.livejournal.com/

  9. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    В България има една дилема, която е поставена от Възраждането. Това е дилемата Църква или социална революция и затова национал-революционерите са успешно усвоени от комунизма, който също прави Революция. В тази дилема на българското религиозно съзнание има две двойки опозиции. Едната е Партия-Църква във властови и организационен аспект на общността. Другата опозиция е песимистична есхатология на православието, което казва, че идва края на света, има юдео-масонски заговор, дошли са дните на отстъплението и идва време за Второ пришествие, който песимизъм е противопоставен на оптимистичната комунистическа визия за по-добро бъдеще, която визия се припокрива с пророческите предсказания в писменото и устно творчество на българите. Православието, особено старостилците, казват, че те са истинската Църква и че само те знаят какво ще стане вбъдеще, т.е. твърдят, че знаят Божията промисъл. Комунистите правят пък научно прогнозиране. Но само един Бог знае.
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  10. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „Каине, къде е брат ти Авел?“
    http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2783

  11. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    За да можеш да мисионерстваш и проповядваш словото Божие успешно трябва да познаваш както кодовете и изразните средства на културния език на общността, така и интерпретативната система на тълкувание на явленията от битието, да имаш представа за реалната народопсихология, нивото на грамотност, състоянието на мистичните нагласи и разбира се установените норми на милост, истина, справедливост и праведност и естествено да разбереш понятието за вселенско възмездие и очаквания от досега със свръхестественото. За съжаление БПЦ лентяйства и не си дава труд да проучи тези нагласи след българите, а те са много сложни и грамотни и се иска огромен труд и всеотдайност за да можеш да мисионерстваш и проповядваш успешно у нас. БПЦ както повечето българи през модерността, които са получили наготово привилегии-вж.БКП избира лесния път – българите не са вярващи, Църквата има национално-охранителна роля, чужди богослови и духовници ще свършат нашата работа, дай да вършим мистико-ритуални актове. Жалко

  12. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Като благодаря на модераторите на портала православие.бг затова, че пускат моите словоизлияния и скромни размисли, които може би пресолват супата на поносимост на „чистото православие“ искам да попитам моите отрицатели и критици от портала как ще коментират и дали ще могат да оспорят отношението на комунизма към Църквата и вярата, ако ги мислим за лоши и неправедни. За сведение прилагам един интересен текст.
    http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-31_02.html

  13. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чингиз,
    Първият проблем с това, което сам наричаш „мои словоилияния“ е, че са публикувани на сайта на китайската секта Фолун Гон. Подобно на сектата на Муун тя мрази китайските комунисти, защото не й дават възможност да печели милиони последователи.
    .
    Балканите след комунизма –
    http://archiman.livejournal.com/

  14. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Геноцидът на мюсюлманите в… Османската империя, извършен от отвратителните християни естествено – http://www.helikon.bg/books/162/153342_smart-i-izgnanie%3A-etnichesko-prochistvane-na-osmanskite-miusiulmani-1821–1922.html

  15. Гюроman каза:

    На въпроса ако спечели от лотарията,какво ще прави с парите,една млада жена,като се прекръсти каза,че ще си купи къща и останалите пари ще ги даде на домовете за сираци.Каза го съз задушен глас и се разплака.За миг настана абсолютна тишина и ясно се усети любовта,съчувствието и искреността на тази жена,Жена обикновена.Циганче с тъжни очи,и тъгата в очите изгллеждаше без ропот,смирена пак пълна с любов и състрадание.Това тъга ли е?Имах чувството,че носи Бог в сърцето си,без да го осъзнава.Никога няма да го забравя.Бях потресен.Пример на чистосърдечна любов,без излишни думи.

  16. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Дон Кихоте,
    Не е важно къде е публикуван текста, а какво е неговото съдържание и какъв проблем третира, защото в условията на цензура един свестен текст е принуден да излиза в неподходящи места, а системата на официална публичност на изданията на БПЦ изключва възможността да излезе нещо стойностно и проблематично с висококачествено съдържание. Има текстове на добри български православни, които са излизали в друговерски и атеистични издания. БПЦ да осигури трибуна на сериозни и качествени произведения, българската национал-социално-икономическа цензура да допусне повече свобода на мненията, т.нар. български антикомунисти да излезнат от партийността и вътрешната цензура на неудобни за тях текстове и издателствата в България да бъдат истински издателства, а не перачници на пари и лихварски организации на таланта на писателя и тогава всичко ще бъде наред. Не виждам нищо лошо текст да излезе в нерегламентиран от религията сайт, още повече, че сам ти си член на неправославна академия.

  17. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Дон Кихоте,
    Непрекъснато се заяждаш с мен за щяло и нещяло. Не искам да се занимавам с теб, още повече, че модераторите на православие.бг на два пъти не ми пускат коментари на твоите нападки, защото коментарната рубрика не е форум за диспут между теб и мен. Само ще ти кажа, че според официалната публичност в България националният ни герой Васил Левски казва в един свой текст, че не отказва съюз и с дявола, или помощ от дявола – цитирам по памет, но си има начертание за дейността си. Пред паметника на Васил Левски в София преди години венец поднесе самият патриарх на българите , Негово светейшество Максим, а преди време на поклонение там беше и Великият инквизитор – Негово високопреосвещнество пловдивския митрополит Николай. Не знам какво е общото между дявола и представителите на „чистото православие“ у нас, но това да публикуваш в един нерегламентиран сайт, който никъде не казва откъде се финансира според моите представи за християнство е по-малък грях от съюз с дявола.

  18. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чингиз,
    Твоето упорито желание да публикуваш опусите си дори с цената на съюз с дявола, както признаваш, ми напомня за лозунга на казаците през Втората световна война: „Против болшевизва, ако ще и с дявола!“ Те станаха съюзници на Хитлер и завършиха на бунището на историята. Внимавай какво и защо правиш, за да не съжаляваш пред Бога и хората.
    .
    250 г. от рождението на Л. Керубини –
    http://archiman.livejournal.com/

  19. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Дон Кихоте,
    Ти или не можеш да четеш, или манипулираш хората, които си губят времето да те четат. Аз казвам, че една публикация, за която авторът може би не е знаел къде излиза е по-малък грях от съюз с дявола, за който говори националния ни герой Васил Левски в един свой текст, а пък всички се кланят на Левски в България и дори за него се прави от българи международна пропанганда. Никъде не казвам, че аз ще правя съюз с дявола както ми го вменяваш. Пиша коментари и давам връзки към интернет публикации, защото ми се струва, че е важно това което казвам с оглед реабилитацията на християнството по нашите земи и нуждата от християнски прочит на актове и текстове от популярната българска културология. Защото не може да се кълнем, че сме истински православни, а същевременно да почитаме идоли, да правим превратни и неверни интерпретации на знакови личности и събития и да неглижираме хората, които отдават живота и труда си за вярата. Трябва да има справедливост, дори и за клисари като теб.