5 юли: Чехите празнуват светите братя Кирил и Методий

На вчерашната дата, както всяка година, чехите празнуват светите братя Кирил и Методий, дошли през 863 година в Бохемия и Моравия, за да благовестят на местните народи Царството Божие.

Княжество Велика Моравия, съществуващо от VІІ век, е първата славянска монархия. По това време Бохемия се намира настрана от тази бляскава цивилизация, утвърдила се най-вече като сила при княз Моймир І (830-846 г.). По молба на Ростислав и Святополк, византийският император Михаил ІІІ, със съдействието на константинополския патриарх Фотий, изпраща двамата солунски просветители, братята Кирил и Методий, за да проповядват на местното население Христовото слово.

Преди това Ростислав се е опитал да получи помощ от Рим, за да укрепи княжеството си, но без успех. Получил отказа на Ватикана, князът се обръща към Византия, откъдето владетелят и патриархът откликват на молбата му.

В ІХ век Великоморавия все още не е напълно християнизирана и е сериозно предизвикателство за западните мисионери, дошли предимно от Германия. Идването обаче на славянски просветители, които освен че предлагат на народа писменост на родния им език, но и укрепват връзките на княжеството с Източната империя, представлява сериозен акт на съперничество за баварските мисионери.

Известни исторически обстоятелства не позволяват на светите братя да извършват безпрепятствено благовестителската си дейност: император Михаил ІІІ е убит, патриарх Фотий е свален. За да продължат да проповядват, както и за да ръкоположат местни епископи и свещеници, Кирил и Методий са принудени да получат разрешение от Рим. Основният проблем си остава желанието на светите братя да се признае извършването на богослуженията на славянски език, и учудващото е, че папата се съгласява, въпреки възприетата тогава норма на трите свещени езика – еврейски, гръцки и латински. Кирил е ръкоположен за епископ, но умира през 869 година. Методий, като архиепископ на Сирмиум, в Панония, трябва да организира църковна провинция на изток от Залцбург.

Мисията на свети Методий разпростира постепенно влиянието си извън Моравия и предизвиква протестите на епископа на Бавария, който има утвърдени права в Панония. През 870 година франките нападат славянското княжество, но биват отблъснати от Святополк, който сключва съюз с чехите на княз Боривой.

За момента моравската Църква продължава своето структуриране. Тя представлява оригинално за западните условия учреждение, където успоредно работят мисионери и от Изток, и от Запад. Все пак, възобновените по това време спорове между Рим и Константинопол оказват влияние и върху положението в църковните среди.

Латинското свещенство се възпротивява на връзките на свети Методий с Византия. Въпреки това, през 880 година папата взема неговата страна, виждайки в славянската Църква важен елемент на влиянието му в района, който все още не е напълно християнизиран. Позволява се както богослужението, така и преводът на библейски и юридически текстове на славянски език. През същата година архиепископ Методий лично кръщава Боривой, първия признат чешки княз на Бохемия.

След смъртта на свети Методий, разприте между славянските и латинските свещеници се подновяват, и в крайна сметка, привържениците на Рим печелят окончателно.

Днес все още има няколко археологически останки от тази епоха. В Южна Моравия, в Ухерске Храдище и Микулчице, са открити два важни обекта с множество здания и църкви.

Въпреки че с времето Бохемия и Моравия окончателно се присъединяват към западно-латинското политическо и културно пространство, делото на светите братя Кирил и Методий си остава от първостепенна важност за утвърждаването на чешко-моравската държавност и покръстването на местното население.