65 години от кончината на св. Николай (Велимирович)
На 18 март 1956 г. св. Николай (Велимирович), Владика Охридски и Жички – един от най-прославените светии на 20 век, се упокои в Господа в семинарията „Свети Тихон“ в Пенсилвания, където служи дълги години.
На 18 март тази година в Лелич, Сърбия – родното място на светеца, където мощите му се съхраняват в местния манастир, – беше отбелязана 65-ата годишнина от неговата кончина. Божествената литургия бе отслужена от игумен Георгий в съслужие с духовници от Валево, последвана от празника Кръстна слава, съобщи Валевската епархия.
През 2021 г. се отбелязват и 140-ата годишнина от рождението на славния Божи угодник и 30-ата годишнина от пренасянето на светите му мощи в храма, който той е издигнал в родното си село в чест на своя небесен покровител – Свети Николай Чудотворец.
„По отношение дълбочината на личността и богатството на своето духовно наследство св. Николай, най-великият сред сърбите, родени след св. Сава, беше източен човек. Той обаче успя да изяви себе си и пред 
западния свят“, отбеляза о. Дарко Джурджевич.
„По време на престоя си в Америка св. Николай забелязва, че съществува тенденция да се налага равенство между „битие“ и „работа“, но неговите слова ни учат, че „няма как да знаем какво правим в живота, ако не знаем кои сме и къде отиваме“, обясни о. Дарко. „Може би нашата работа, макар съществена и значителна, ще ни отклони от пътя. Ето защо св. епископ Николай построи невидим мост между Изтока и Запада, извиси се над тях в своята мисъл и ни показа, че човек трябва да укрепи и двете – да бъде и да види какъв е, и едва тогава да мисли какво да прави в живота“, добави о. Дарко.
„Тези въпроси са особено актуални сега, по време на Великия пост“, каза той.
„Всеки човек има в себе си заровено съкровище. Когато го намери, той ще може да работи и да твори. Епископ Николай откри това в себе си и затова успя да работи и твори по целия свят. Той написа хиляди страници, изнесе хиляди блестящи проповеди и извърши много добри дела, но най-ценни са неговите свети мощи, които почитаме днес и които са живо свидетелство за неговата принадлежност към вечността“, заключи о. Дарко.
Източник: orthochristian.com
