Татуировки
Дали татуирането е християнско?
Татуировката в миналото, а и сега, е белег за социално равнище, за етническа принадлежност, за положение в общсетвото. Татуирането е било и вид защита срещу злите сили, в които древните езичници вярвали. Така татуирането става част от религиозен обичай, който е чужд на християнството и който показва почитането на други божества, не на Христос. Това е свързано с магическа представа за света, която е далеч от православната и въобще от християнската представа за света. Защото християнството не отрича магията като феномен, но казва, че тя е зло, което не може да се побеждава с магия, а само с пост и молитва.
Татуирането, освен нехристиянско, е и нехигиенично. То крие опасности от инфекции на кожата, от образуването на рани и може да предизвика сериозни проблеми, ако татутировките са много. Но по-важното е, че татуирането следва езически обичай, според чието вярване, ако тялото на човека е нападано от зли сили и те властват над него, за да може да ги прогони той, човекът, непременно трябва да си направи татуировка.
Такова суеверно и езическо виждане вярата и духовността на християнството не могат да си позволят.
Първо, тялото на човека за християнина е свещено. Ние сме направени по образ и подобие Божие, затова и към тялото, както към душата си трябва да проявяваме респект. Тялото освен това е храм на Светия Дух, а храмът на Бога трябва да бъде поддръжан чист, да не се драска и да не се осквернява с различни надписи и рисунки, които помрачават неговата естествена красота. Още повече, че някои татуировки са откровено сатанински – те носят изображения на противника на човешкия род и като такива унижават човешкото достойнство и отправят предизвикателства към вярата на тези, които не се татуират. Няма нищо по-осквернително от това върху човешката кожа да се нанасят рисунки на змейове, на демони и на разпуснати голи женски тела, които нарушават приличието и добрите нрави. Лошо е, когато татуираният не съзнава това, което върши и не знае истинските мотиви и дълбоките причини за обичая на татуирането. Но още по-лошо е, когато той е наясно със зловещината и аморалността на нарисуваното и все пак приема то да бъде насено върху неговото тяло. Такова отношение издава пренебрежение към онова, в което християните вярват и изразява едно себепревъзнасяне, което духовността на християнството не може да допусне.
Вижда ли християнството начини за борба срещу злите сили? Да, християнството вижда такава борба и това е духовната борба. Това е борбата, която трябва да водим с душите и с умовете си, като страним от лоши помисли, от лоши погледи; от всичко, което осквернява човека тялом и духом. Това е борбата на поста и молитвата – защото християнинът вярва, че без Бога той нищо сам не може да постигне. А татуирането е суеверно вярване, че сами, чрез символа на рисунката, можем да победим злото, което е около нас. А християнинът знае, че може да победи злото след помощта на Бога и след внимателното си вцърковяване, където сред общността от вярващите да сподели за злото и лошото, което го тормози и така с общи усилия на християнската общност, по евангелски, злото да бъде победено.
Св. Апостол Павел казва, че нашата, християнската борба, не е против плът и кръв, а против злото в света. Борбата не против плът и кръв изисква оръжия не от плът и кръв. Не символа на татуировката, а приемането на Христос в сърцето, според християнина е начинът злото да бъде победено и лошото да бъде заменено с добро.
Християнинът също носи символи. Но той не осквернява тялото си с тях. Тези символи са благопристойни. Това са символите на иконата, на кръста, на християнската културна символика, която вярващият носи окачена на врата си, на значка или на пръстен на ръката си. В този смисъл, страшните символи по пръстените на татуиращите се (защото модата на татуировките върви заедно с носенето на пръстени, обеци, гердани и други знаци) нямат място по ръцете и шията на вяраващия. Носенето на символ показва открито ясно заявена религиозна принадлежност и грамотността на вярващия му дава основание да презре татуировките, пръстените с черепи и кости и незнайните символи по герданите, като ги определи като богопротивни. Защото това, което става с нас; всъщност всичко, което става с нас, е пред очите на Бога и Той вижда нашите усилия да се приобщим към доброто или да страним от него. В този смисъл вярата на тези, които си слагат татуировки по модни причини е суетна, защото тяхната борба да се харесат на хората и да бъдат модерни няма да бъде приета от Бога, Който не обича фетишистките и езическите символи, както пише във Второзаконие, тази важна книга на Библията. Тялото на християнина трябва да се пази чисто и неосквернено не само от таутировки но и от всякакви белези, които показват безраличие или неверие в Божия промисъл.
И така, татуирането е връщане към езичеството и чрез своите символи татуировките отдалечават човека от Бога, като заедно с религиозната си идентификация те носят често пъти и една чисто и просто грозна естетика, която възвишеното християнско изкуство на иконата и на другите религиозни украси не може да приме. Който иска да види християнското изкуство и неговите послания, да заповяда в храма и да се срещне със свещеника и да поговори с него за символите на модерността и за символиката на християнството – защото християнската символика е не по-малко силна в своите защитни свойства и кръстът всъщност има най-голяма сила да защитава вярващия. Но кръстът носен на шията или като значка, а не като грозна татуировка, която оставя белези по ръцете и така загрозява Божия храм, какъвто според Евангелието е човешкото тяло.
© Омофор