Кръстът като право да бъдеш с Бога
Тълкувателите на празника Въздвижение на Кръста Господен свеждат неговия смисъл до разшифроване на иконописния и богословския сюжет. Народът малко знае за това, но сам поставя кръстове. Сюжетът, изобразен на иконата, е влязъл в нашия живот. Той сякаш е израснал през вековете от паметното събитие, случило се в Йерусалим. Очевидно е, че мотивацията на битовото тиражиране на разпятието по планини, води, пътища и градове е съвсем различна от богословския фон на събитието.
На нашите автомагистрали има места, където без видими причини често стават тежки катастрофи. Съществува поверие, че ако на такова място се постави кръст, колите ще престанат да се удрят. Разбира се, никой не води статистика, но някои твърдят, че това „проклето” място наистина престава да бъде такова. Така или иначе, всички наши автомагистрали са осеяни с кръстове. И ако това продължи и занапред, в най-скоро време ще пътуваме през цели стени от кръстове.
Крайморските жители са поставили хиляди кръстове на бреговете на Бяло море. В Соловки, в морето, има остров, наречен Бабя Луда. Някога там отсядали поклонниците, които не били допускани в мъжкия манастир. Там кръстовете са десет пъти повече, отколкото на знаменитата Планина на кръстовете в Литва.
В Соловки, в къщата, в която някога е живял Павел Флоренски, сега живее един неуморен жител на Преображенския манастир, отец Георгий Кожокар, който е поставил на острова десетки много красиви нови кръстове.
Кръстове има на Кавказките планини, в Крим, в Рязанските гори, на необитаемите Кузови острови в Бяло море. Има ги и в Полша, и в Португалия, и в Бразилия, и в Украйна.
Кръстове поставят на гробовете на християните.
Делото, започнато от майката на знаменития император Константин Велики, не е отмряло. След времето на света Елена са се поставяли кръстове, поставят се и ще се поставят, докато християнството съществува. И така, защо царица Елена е изкопала от земята този кръст, каква била нейната мотивация? Защо изобщо го поставила и какъв е лично за нас смисълът на Кръстовден?
Аз самият, когато бях млад, също издигнах седем големи кръста в различни краища на страната. Това беше време, когато съветската власт още не беше умряла, а новата все още не се беше родила. Поставяйки тези кръстове, аз и моите приятели мислехме, че с това сякаш разклащахме основите на умиращата съветска власт с нейното богоборчество. От друга страна, и сами не разбирахме напълно защо правим това.
Някои ги измъчваха съмнения, че тези акции приличат на това, когато в дивия свят новото, победило племе премахва пространствените етикети на противниците и поставя свои. Други питаха защо е необходим друг кръст вместо истинския, на който е бил разпнат Господ. Кръстът е бил и е един. Това е оръдие на смъртта на Христос, от което Той отдавна е слязъл и чието дърво лежи някъде на парчета. Не разбираха за какво е необходима тази театрална имитация, близка до кощунството или до благочестивия пърформанс на простаците. И аз не знаех какво да отговоря. В душата си имах чувството, че съм прав, но това не можеше да се изрази с думи.
Спомняйки си своите чувства веднага след поставянето на кръста, с точност си спомням, че те изобщо не бяха свързани с радостта от завладяването на територии. Ние се радвахме и се прегръщахме с моите събратя като на Пасха, и най-доброто, което можехме да кажем, беше само едно:
̶ Христос воскресе!
̶ Воистину воскресе!
За някого може да прозвучи странно, но за мен е съвсем естествено това, че радостта е спътница и доказателство за истината. Ако гледаме архитектурния ред на гръцките колони, ще видим, че те отдолу нагоре ще изглеждат равни. В действителност, за да изглеждат тези опори равномерно стесняващи се към върха, накъде към средата им се е правело специално удебеляване – ентазис. На занятията по съпротивление на материалите има такъв опит: стягат един каменен цилиндричен прът надолу по оста. И какво се случва? Той започва да се чупи там, където древните гърци са направили този ентазис. Тоест красотата и съпротивлението на материалите се оказват свързани. Ние не знаем механизма на тази връзка, но той определено съществува.
И съвсем неслучайно преподобният Серафим посрещал своите посетители с думите: „Радвай се!“
Така истината ражда радостта, а радостта – истината. Спомняйки си характера на тази радост при поставянето на кръста, мога да кажа, че тя беше свързана не с преформатирането на пространството, а с неговото обновяване или възстановяване. Царица Елена се опитва да възстанови не толкова етнографската обстановка от времето на управлението на император Тиберий, колкото пространството на изгубеното единение с Бога.
Всички ние се стремим към Бога и Неговата градина на радостта. Ние, живеейки тук, внимателно търсим мястото на нашето съприкосновение с Господа. Молейки се с думи, мислено се срещаме с Него. Иска ни се да Го видим и сетивно. Както в Песен на песните. Душата на възлюбената героиня се радва на всичко, което е свързано с Възлюбения. Благовонните масла, украшенията, чертозите, къдриците, цветът на очите, горещят вятър, прохладата от тамяновата планина, букетът от клонки от мирта – всичко това в отсъствието на Домакина създава Неговия свят, възражда атмосферата на Неговото пространство. Тук, в пространството, тези предмети не са важни сами по себе си. Те са ценни само като част от Неговата личност, разлята в Неговото пространство, като Негова еманация. Всичко това, събрано заедно, е като едно косвено докосване до отсъстващия Домакин. Така Татяна Ларина седяла в кабинета на Онегин и четяла неговите книги.
Така е и с кръстовете по планините и край пътищата. Издигането на кръста, макар и ценно само по себе си, в най-добрия случай има характера на дизайнерски елемент от пейзажа. Ако такова тиражиране на кръста изобщо е уместно. За нас това е ценно само в канавата на нашите усилия по обожението на света, в нашия опит да направим небето по-близко, да го придърпаме към себе си. Този процес в никакъв случай не е свързан със замяната на комунистическите етикети. Той протича в друго измерение.
За това, че душата с всичките си сетива копнее да се срещне с Христос, пише отец Павел Флоренски, описвайки необходимостта от литургията не само в пространството на звуковете на молитвата, но и в измеренията на всички останали сетива. Той правилно отбелязва, че литургията е изпълнена не само с глас, но и със светлината на свещите и кандилата, с мириса на тамян, със светлината от прозорците и отблясъците от златото на иконите…
В Песен на песните всяко сетиво, всяка клетка на тялото се стреми към Бога, тоест пребивава в други форми на молитва, ако разбираме молитвата като форма на единение с Бога. Така кръстът е като молитва за очите.
Кръстовден е емоционален порив на земната част от нашата личност към Бога. Най-близкото място, в което се събират горният и долният свят – това е кръстът, като врата на прехода от един свят в друг. Тази врата се отваря с любов, която се стреми към жертвата на любовта – към взаимното проникване и разтваряне. Затова, стоейки близо до новопоставения кръст, душата бива обзета от пасхалната радост на разтварянето в Бога. Но в този случай радостта идва не от дълбините на вътрешния живот, а се стимулира външно, от образа на пречистия Кръст. Казано на езика на техниката, протича обратна индукция.
Оттук следва изводът, че материята, в идеалния случай не се явява враг на духа, но те заедно, при правилен подход, служат на Твореца. Материята служи с красота и доброта. Духът – с благодат и любов. А кръстът на планината е зрителен образ на венеца на природата и напомняне за това, че венецът на света е Христос. Както и за това, че ние сме причастни на Кръста заедно с Бога. Кръстът – като право на плътта да бъде с Бога, като напомняне, че имаме право на тази радост. Кръстът, който сам поставих на Немския остров Кузов в Бяло море – това е напомняне за моето място. Празните кръстове, които виждам навсякъде в полята на моята родина – това също са нечии кръстове. Кръстове на хора, търсещи кръста. Сега те вече не ми изглеждат като пърформанси за простаци.
Когато искам да постъпя на работа, пиша молба на лист хартия. А когато искам да постъпя на небето, пиша молба под формата на кръст на гърдите или на планината. С това аз казвам на Бога:
̶ Сърцето ми е готово. Погледни към мен. Дай ми Своите кръст и сила. Вземи моя живот.
Затова не си заслужава да тиражираме образа на Господния кръст навсякъде по прашните пътища, поставяйки го сред крайпътната кал и изхвърления боклук. Той не е магнит за святост, не е прожектор за х-лъчи.
Кръстът е пазител на цялата вселена, Кръстът е красота на Църквата, Кръстът е сила на царете, Кръстът е утвърждаване на верните, Кръстът е слава на ангелите и язва за демоните.
Той е мястото, на което световете се съединяват. Неговото място са най-добрите места на нашата земя, там, където небето става по-близко, а неговият глас се чува по-ясно. Въздвижението на Кръста трае не един ден в годината, а през всички дни от векове насам. И, дай Боже, да трае до последните дни, когато ангелите ще затръбят и небето ще се навие като свитък. I www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
