Отвъд боята и черупката
Покрай Рождество Христово окото се радва на феерия от бляскава украса: елхите, играчките, цветните светлини. Великден или по-скоро начинът, по който отбелязваме най-повратната точка за човечеството, също носи такъв „декоративен“ елемент. Галерия от пролетни цветове, шарки, форми, широка палитра от нюанси, суетене около боядисването на великденските яйца.
Неоправдано е да бъдем отрицатели на всички тези съпътстващи елементи, свързани с традициите около празника на Христовото Възкресение. Тъжното обаче е, че дори и към тях сме добили известна апатия – липсва ни желанието да вникнем по-дълбоко в смисъла, който носи всеки от тези празнични символи. Изгубили сме любопитството на децата, които питат родителите си, бабите и дядовците си защо например се боядисва първото яйце в червено и едва след него във всички останали цветове…
Духовната логика на празничната символика е да ни доближи, а не да ни разсее и отдалечи от същностния смисъл на празника. Например боядисаното в червено яйце като символ на Христовата кръв и възкръсналия живот ни отвежда именно до същностния въпрос – защо Бог Син се въплъщава, в плът и кръв, изпитващ болка и страдание, и изкушаван от Сатаната като всяко друго човешко същество? Защо трябва да пролее кръвта Си на Кръста? „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него, знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога“ (Рим. 6:3-10); „Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 6:23).
Навпактският митрополит Йеротей (Влахос) пише: „Първият дар е „Възкресението заради нас“. Естествено, когато говорим за Възкресението на Христа, ние нямаме предвид, че Божеството е умряло, тъй като „Божеството не било засегнато“, но че върху Кръста е умряла човешката природа, която била възприета чрез Пресветата Богородица. Така Христос е умрял и възкръснал за нас. Това е дар, който има огромно значение за духовния ни живот. Можем да вземем за пример от нашия живот. Благодетел за хората става онзи, който намира лекарство срещу някаква болест, защото той дава възможност на всеки, който страда от тази болест, да вземе лекарството и да се излекува. Така чрез своята божественост Христос е възкресил човешката природа, като дал възможност на всеки човек да възкресне от греха, но и да възкръснат телата на всички човеци.“*
В символа на яйцето пък е вложен образът на Христовата гробница и отместения камък; своеобразна
капсула на живота, ознаменуваща победата над смъртта. Овалната му форма подсказва и за вселенскостта, универсалността на Христовото дело за човешкото спасение. Защото Иисус Христос не е просто Учител (основоположник на определено духовно учение) и Реформатор (на юдейската духовна традиция). Освобождението, което дава Той на човека чрез разпването Си на Кръста и Възкресението Си, не може да се вмести в никакви исторически граници или да се изчерпи в някакви земни основания. Нито пък се отнася за някакъв определен народ, етнос или група от хора. Христос се превръща в Агнец за цялото човечество, Изкупител на всяка човешка личност, независимо от произхода и греховете, които носи тя. Универсалният дух на Евангелието, на Христовото учение, на Църквата и светите Тайнства, обезсмисля всяка етноцентричност, за разлика например от юдеизма. Освобождението, за което се пожертва Христос, е за всяка човешка душа, която дяволът иска да заграби. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу власите, срещу всевсетските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефес. 6:12).
Пасхалната тайна на Новия Завет е в тържественото възстановяване на изначалната връзка на човека с Бога отпреди първородния грях. Това и празнуваме на Възкресение, отивайки далеч отвъд символното значение на боята и черупката…
* Митрополит Йеротей (Влахос), „Духовни ориентири за съвременното общество“, изд. „Омофор“, 2017 г., стр. 205.
Снимка (2): Владимир Добрев
