Силата на кръста да пази от градушки…
Кнежа е град, в който по-голямата част от населението се определят като християни, макар болшинството от тях да посещават храма само по големите празници. За принадлежащи към исляма се смятат една група от ромски произход, а има и семейства с турско самосъзнание. През 2005-та година сред ромите възниква брожение за построяване на джамия.
За повечето от хората, запознати с осъществяването на такива проекти е ясно, че в случая става въпрос, не толкова за необходимостта от култова сграда, а за усвояване на средства. В желанието си да се докажат инициаторите стигат твърде далеч. Те претендират джамията да бъде построена на един от хълмовете над града, над гробището, така че да се вижда от целия град. В този момент никой не може да бъде сигурен, дали след време от минарето на тази проектоджамия, няма да звучат призиви за намаз на турски език, подсилени от мощна усилвателна уредба.
В противовес на този проект, населението на града подема инициативата на кмета Симеон Шарабански, за издигане на голям кръст на същото място над гробищния парк. Едно от нещата, които той излага като довод е, силата на кръста да пази градчето от градушки. Неоспорим факт е, че той винаги се отзовава и помага за разрешаването на проблемите свързани с енорийския храм, с нуждите на свещенството, с вероучителната и катехизическа дейност в града.
Кръстът е стоманена конструкция висока 17 метра и средствата за нея са изцяло от дарения. Дарителската акция също е иницирана от градоначалника Шарабански. Съоръжението е проектирано така, че към него да бъдат прикачени луминесцентни осветителни тела. За първи път християнският символ разпръсква синята си светлина на 28 август 2007 година. На Кръстовден същата година е тържествено осветен от енорийския свещеник на Кнежа Теодор Димитров.
От тогава, всяка вечер над хълма на фона на нощното небе се откроява сиянието на кръста, за да напомня на всички, че техните деди са били християни и че коренът им е здраво свързан с Църквата.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Този кмет и подобните нему ми напомнят за прочутия дядо Начо от Калофер, описан в историята на града. Небожен до крайност, всяка година заравя мускалчета със светена вода в четирите ъгъла на нивата, за да я предпази магически от градушка. Напук на това нивата е очукана от градушката, но дядо Начо ни най-малко не се разколебава. Той си обяснява противоречието със собствената си и на съгражданите си греховност.
Мога само да поздравя кмета на Кнежа-господин Шарабански и инициаторите на идеята да се издигне Православен кръст вместо джамия на градското възвишение.Поклон пред делото на тези наши сънародници с будна съвест и се моля Богу по често да се срещат такива хора,защото България се нуждае от борбени и инициативни хора!
Съгласен съм с Дон Кихот. Ако почтените жители на Кнежа смятат, че Христос се е разпънал, за да осигури закрила на техния градец срещу градушки, то, страхувам се, че те не са и помирисвали християнството.
…
Чели сме и по-интересни материали от г-н Диковски, който безспорно е интересен, четивен и популярен автор. Надявам се, че ще имаме тази възможност и занапред на страниците на нашия сайт.
„…няма да звучат призиви за намаз на ТУРСКИ език, подсилени от мощна усилвателна уредба…“
от минаретата винаги, и на всякъде се чува само арабски език. Пък и тряба да сме либерални, светещ кръст не е много красиво, минаретата са с доста по-приятна форма. Хубаво е да има голям кръст над града, но ще е по-добре ако е красив проектът, да не се плучи православен кич – тип руски, те (руснаците) са доста напреднали в тази посока. /Надявам се че със това изказване няма да рагневя другаря Романов/
по-добре да си бяхте останала при еврейските корени. Такива „православни“ като Вас кънтят на кухо.
Не виждам какво лошо има,хората да се уповават на Бога за да не ги порази градушка.
И защо да не е православно?Има сума ти молебени за защита от градушки,за дъжд и т.н.Четете си псалмите,пък после смесвайте сотириологията с икономията.То има връзка де,ама не на тази плоскост.
Руската църква е позната с антисемитизма и благославянето на етническите прочиствания на Светата Рус от евейската паплач. Не ме учудва Вашата реакция.
P.S. Аз никога не съм напускала еврейските си корени, разликата е че съм признала Христос за утехата на Израиля и за Месия.
Хубаво написана статия – помислих го преди да разбера кой е авторът. Жалко за някои, че не могат да видят хубавото, а все лошото ще открият…
Това за „пазенето от градушки“ е по-скоро глупост и мътнодушие, но ако се съобщава ДОСТАТЪЧНО УСЛОВНО И С ПОДХОДЯЩИТЕ УГОВОРКИ, може и да „мине“!?
граматическа поправка-КРЪСТЪТ…
Елза, съжалявам, ако съм ви обидил. Нямам нищо против евреите. Не знам обаче защо все се заяждате с мен – изливате може би яда си заради някакви ваши проблеми…
И аз се извинявам, признавам си че съм груба, винаги го правя, особено с хората които са ми симпатични. Пък и признайте си че когато става въпрос за паметници, църкви, стенописи нещата са доста чувствителни, никак не ми харесва когато някъде опънат ортодоксален кич. От друга страна много се радвам когато нещата са добре оформени, или когато някоя църква е хубаво изписана.
„Съоръжението е проектирано така, че към него да бъдат прикачени луминесцентни осветителни тела.“
Осветителните тела с еднаква по цвят светлина ли са и каква е тя, или са с различна, а също така искам да питам дали светлината е мигаща, в смисъл пулсираща, или да не би пък да е с програмиран ред на запалване на отделните „тела“?
с изключение главно на онези с естетически тип религиозно светоусещане (вж. книгата на св. Мария Скобцова „Типове религиозен живот“), са изглежда почти като оперирани от добър усет за произведения на светското и религиозно изкуство и формират и са „фенове“ нещо като „поп-фолк-кич“ битие на външната страна на религиозността!…
Прекрасно начинание. По-добре кръст, отколкото маинаре.
Хасмодей, аман от естети и правдолюбци!!!