Детето с увреждане – наказание за грехове?

В нашето общество към хората с увреждания се отнасят различно – едни гнусливо обръщат поглед на другата страна; други снизходително ги съжаляват; трети – самоотвержено им оказват помощ… И едва малцина споделят мнението, че хората „с ограничени възможности” са също толкова ценни, колкото и здравите. Как се отнася към тях Църквата? Защо Бог допуска подобни страдания?

„В Божиите очи хората с ментални проблеми притежават същата ценност, каквато и всеки един от нас. Техните различия спрямо останалите са повърхностни, те не засягат базовите, духовни основи на личността. И, разбира се, Църквата трябва да бъде застъпник за тези хора: тъй като реален критерий за развитието на обществото е именно отношението към онези, които не могат сами да издигнат глас в своя защита”, – заяви в интервю за „Правда.Ру” Орехово-Зуевски епископ Пантелеймон (Шатов), председател на Синодалния отдел по благотворителност и социално служение.

По време на провелата се неотдавна в Москва кръгла маса, отделът, оглавяван от владика Пантелеймон, предложи да бъде разгледана възможността за създаване на рехабилитационна база за хора с ментални увреждания в рамките на Медицинския център „Милосърдие” при Марто-Мариинската обител.

„Изобщо, Синодалният отдел по социални дейности призовава клириците и православните доброволци от различните епархии на нашата Църква да обърнат внимание на лицата с ментални проблеми. Възможно е в перспектива Църквата да успее да стане пълноправен участник в системата за тяхната рехабилитация, и това ще направи обществото ни много по-грижовно и милостиво”, – отбеляза епископът.

Ръководителят на тази структура подчерта, че в днешно време „обществото като цяло – и тук присъстващите православни християни, за жалост, не са изключение – споделя множество предубеждения относно предприемането на мерки, подпомагащи социализацията на хората с умствени затруднения”.

„Дори няма да се спирам подробно на такива груби суеверия като това, че раждането на дете с увреждане е закономерна разплата за греховете и пороците на неговите родители. Има и други, не чак дотам ненавистни, но не по-малко вредни стереотипи: че подкрепяйки хората с ментални проблеми, обществото напразно харчи средства или че те не могат да бъдат полезни на това общество”, – продължи той.

Според епископ Пантелеймон, „главното дори не е в това, че мнозина от т. нар. „необучаеми” могат да работят пълноценно и творчески в някои области, а в това, че създаването на условия за пълноценен живот на тези хора е необходимо на самото общество. Не бихме успели да възпитаме здрави в нравствено отношение деца, ако не ги научим да възприемат хората с увреждания като равностойни на тях, само че надарени с други способности”.

„Човекът с умствени затруднения не е задължително безпомощно същество, което се нуждае от нечия издръжка. Правилната медицинска рехабилитация и добрата педагогическа работа са способни да социализират немалка част от тези хора. Включително и чрез създаването на т. нар. „социални селища”, които в идеалния вариант биха могли да заменят психоневрологичните интернати”, – убеден е владиката.

Както отбелязаха участниците в кръглата маса, „за 20 години, изминали от падането на атеистичния режим, животът на хората с ментални проблеми се промени съществено в по-добра посока. Ако в съветско време на практика единственият път за такова дете беше попадането в психоневрологичен интернат след пребиваването в специализиран детски дом, сега се появиха множество организации, инициативи и просто милосърдни хора, които се стремят да подпомогнат интеграцията на хората с умствени увреждания”.

За съжаление, когато идват в Църквата, родителите на деца със забавено интелектуално развитие нерядко се сблъскват с неразбиране и жестокост. Излишно „ревностни” енориаши, а понякога и свещеници, в „желанието си да помогнат” разпитват нетактично майките за различни факти от тяхната биография, в това число и интимни такива, и предлагат примитивни рецепти за „изцеление”.

Относно това, дали болестта на детето е неизбежен резултат от греховете на родителите му, ясен отговор ни дава Евангелието на Йоан: „Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите Му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (Йоан. 9:2-3).

За радост, далеч не всички православни християни се отнасят предпазливо и с недоверие към децата с проблеми в развитието. Днес все по-често вярващи съпрузи вземат решение да се грижат за дете сирак, а в някои случаи и за дете с увреждане. При това не всички двойки осиновители са бездетни – в много от случаите дете от специализиран дом вземат семейства, които имат по 3-4 родни деца. Един от мотивите за такава постъпка е да не позволят на собствените си деца да израснат егоисти; да ги научат да помагат един на друг; да се грижат за по-слабите, без да ги унижават.

Осиновителите и настойниците на деца с лека степен на умствена изостаналост обръщат внимание и върху още един проблем: днес за завършващите помощни училища е много по-трудно да си намерят работа, отколкото това е ставало в съветско време. Ако преди е съществувал цял набор от специалности, препоръчвани за лица с леки степени на умствена изостаналост – товарач, портиер, домакин, озеленител, опаковач на стоки, то днес на тези длъжности работодателите предпочитат да наемат гастарбайтери. | www.pravda.ru

Превод: Радостина Ангелова

Коментари

коментара