Калвинистките корени на банковата тайна и съвременния кредит

През 2009 година на 10 юни протестантският свят отбеляза 500-годишнината от раждането на женевския реформатор Жан Калвин, социалният хуманизъм в чиито икономически възгледи оказва в началото на 21 век влияние по посока еманципирането на гражданина и засяга всички области и проблеми на живота в съвременна Швейцария.

Приема се, че идеите и делото на Калвин са вдъхновили у неговите последователи както най-твърдия социален консерватизъм, така и най-революционния социализъм. Наистина, коренно противоположни политически и социални движения и течения, даже враждуващи помежду си, призовават в еднаква степен Калвин в своя защита. В действителност една – ортодоксална в богословски смисъл и консервативна в политически план – калвинистка традиция оказва влияние на някои протестантски общности, за които е типична духовната и социалната закостенялост. Но същият Калвин и неговата динамична интерпретация на духовната свобода на Евангелието са в основата на множество християнски движения със социално-протестантски оттенък. В “протестантския Рим”, Женева, калвинистите днес са малцинство, но калвинизмът (който в англо-саксонските държави се нарича презвитерианство) е разпространен в Шотландия, Южна Корея и, най-вече в САЩ (където са близо 15 милиона), като общо в света има до 50 млн. презвитериани.

Както пресата отбеляза (swissinfo.ch, 16.04.2009): “В Женева Ж. Калвин е оставил своя отпечатък на само на табелките по улиците, но и в душите”. В нарочно интервю на Александър Кюнцле с Ксавие Контес, специалист по калвинистическа мисъл и директор на група за анализи на швейцарската икономика “Бъдеще за Швейцария” се набляга на отпечатъка в днешно време на социалния хуманизъм в икономическите възгледи на “протестантския папа”, в т. ч. калвинистките корени на банковата тайна, финансовия и банков мениджмънт.

Като реакция на търговията с индулгенции, практикувана от Римо-католическата църква, основно приходно перо на Ватикана, Калвин е един от първите църковни водачи, разрешили заемането на кредит срещу лихва, но при изключително стриктни морални условия. По религиозни и политически съображения основното внимание било насочено към защитата на гражданина в банковата сфера, понеже един от принципите на протетантизма е да защитава правата на отделната личност, личната сфера, а връзката на този принцип с банковото дело води директно към банковата тайна, въведена от женевските банкери в защита правата на отделния гражданин от намеса на държавата в личния му живот.

Според Кс. Контес терминът “банкова тайна” е неточен и погрешно интерпретиран. По-точно би било да се говори за “опазване на личната сфера от страна на банката”. И не само в Швейцария се прилага тази практика в банковата култура. Във Франция, например, съпругата няма право да получава информация за банковите сметки на съпруга си, понеже законите отнасят въпроса към неговия личен живот. В Хелветическата Конфедерация е направена крачка напред, понеже законът защтава клиента и банката от евентуален държавен абсолютизъм – нещо, въведено още от Калвин за неговите съграждани против могъщия тогава тираничен деспотизъм на Католическата църква.

В условията на днешната криза, която е преди всичко нравствена криза, на първо място за швейцарците застава въпросът за социалната отговорност и светския нео-калвинизъм с морално-етически, а не религиозни знаци и послания. Добър пример са и проявите в областта на контрола на качеството. Новите стандарти ISO се създават за преодоляване на дефицитите в областта на отговорностите. Организацията ISO е базирана в Женева, както множество други международни организации, което е част от Калвиновото наследство. Друга женевска по дух “институция” (по-скоро виртуална) е и Интернет. Интернет може да бъде разглеждан като калвинистки проект, защото позволява на населението, на “потребителите”, директен достъп до информацията, докато преди това обикновения човек е бил длъжен да се моли за достъп до тази информация на могъщи посредници. Интернет реформира радикално достъпа до пазарите по същия начин, по който Калвиновата реформа радее за директен "достъп" до Бога.

За да определи ценността на идейните стремления, овладяващи нравственото чувство и воля на отделни лица и цели обществени групи, следва да определим ползата от тях. Спасителят ни учи: “Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?” (Мат. 16:26). Въпросът за ползата в нашия делови и политически век е най-актуален. Той занимава и вълнува модерното общество от най-елитарните слоеве до най-дълбоките му недра. За съжаление, този въпрос от представителите на държавата се решава често в рамките на съвършено безверен светоглед и в ущърб на вечния идеал на живота, като това е практика и на западната християнска цивилизация, и на източната.

Не така бил решен въпроса на бреговете на Галилейското езеро, тази свещена родина на нашата вяра, откъдето простодушните рибари, оставили своите мрежи, потеглили към всички краища на вселената и метнали Евангелската мрежа за нов улов. Съвременната светска държава търси ли св. Църква за молитвеното й застъпничество за намиране изход от икономическата и духовната криза, за да се облече освен във всички доспехи на властта и във всички доспехи Божии, да се венчае с оръжието на истината и благоволението Господне, за благополучието на род и Родина? Каква ще е ползата за народа, ако придобие целия свят, но повреди или загуби съвсем своя национален облик, своята вяра и съвест? Не се ли случи това с древния Рим? Той завладя почти целия свят, но загуби своите нравствени добродетели. Днес в една страна, била тя православна или инославна, може да се получи идентичен развой, ако заради преследването на материалната задоволеност и обезпеченост се пренебрегне правдата на Царството Божие.

Православното учение не е против икономическия просперитет, развитието на търговията и индустрията, не е враждебно към интегрирането на държавата към общохуманните ценности на глобалното човешко общество от началото на третото хилядолетие. Но сърцето на народа не трябва да е обсебено изцяло от материалния интерес; умножаването на богатствата и гонитбата за земни блага да се превръща в самоцел, а не следствие от пробудените в народа нравствено-творчески сили.

Понякога парите се превръщат в инструмент за социално потисничество и икономически хаос. Тази негативна сила и свойство на парите в Библията е наречена Мамон. Тайно Мамон замества Бога в човешките сърца и ги въвежда в идолопоклонство пред парите. Тази победа над човека не само погубва душата му, но и води до извращаване на обществото и на Църквата. Видимите греховни състояния, следствие от гореказаното (егоистичното обсебване на благата, алчността, измамата, лукса или липсата на скромност) нарушават хармоничното циркулиране на благата, предвидено по Божия закон и план. Мизерията и лукса, социалната апатия и засиленият индивидуализъм са знаци за фундаменталното корумпиране на обществото.

Християнинът и със своите пари отдава Богу почит с дух и истина. Актът на пожертвование е важен духовен акт, богослужебен акт дори. Вярващият чрез пожертвованието показва пред Бог, че Мамон е детрониран. С конкретните си дарения той свидетелства истинската си вяра и изповядва, че именно неговият Господ е истинският господар на целия му живот – морален, физически и материален. В новото общество, което представлява Църквата Христова, частната индивидуална собственост не е отменена, но тази собственост е на разположение и в служба на всички. Между членовете на християнската община, когато те живеят съобразно причастяването с Христа, съществува такава реципрочност, че води неминуемо до изчезване на стряскащите различия между богати и бедни.

Църковните свети отци разсъждават изключително актуално по тези животрептящи въпроси, напр. написаното от св. Иоан Златоуст (Омилия 90:3 върху Евангелието според Матея): “О, противна омая на алчността! Парите днес са изместили всичко останало. Откъде идва тази корупция (повреда) и общо объркване в света? Ако се каже, че някой си човек е щастлив, то по-скоро се говори за неговото имане. Ако се каже за някой си човек, че е нещастен, то по-скоро оплакват неговата бедност. Всичките ни разговори се изчерпват с това да си кажем кой как е забогатял или как друг е обеднял. Ако човек замисля да вземе меча или да се ожени, или да започне някаква работа, той най-напред пресмята кое ще има най-голям интерес да подхване и дали ще забогатее.”

Според калвинизма парите са инструмент на Бога. Икономическите блага, материалните богатства са, съгласно доктрината на реформаторите, ценности, директно свързани с християнската вяра и са тясно асоциирани с духовния живот.

Калвин, основавайки се върху св. Евангелие, преодолоява езическия антагонизъм, при който се противопоставят духовните ценности и материалните реалии. Той отхвърля тази борба в секуларизирания свят между спиритуализма и материализма. Големият реформатор учи, че материалните блага са инструменти на Божия Промисъл. Парите, като еманация на тези блага, са средството на Бог за осигуряване на човеците необходимото за тяхното съществуване. Богатството е предоставено на хората, за да могат те да организират своя личен живот и функционирането на обществото, изградено на основата на солидарността. Парите нямат единствено утилитарна функция, но и истинска духовна мисия. Те са знак за Царството Божие. Един знак за изобилието на грядущия свят, подобно богатствата на Обетованата земя, които били за Израилтяните предобраз на благата в бъдещия живот.

Богатството винаги подлага човек на изпитание. Продължава ли богатият човек да вярва в Господ? Не се ли съблазнява от мисълта, че собствената му мощ е независима от Божията воля? Отговорът намираме в начина на употреба на богатството, получено по Божия воля. Именно това усвояване на материалните блага доказва по математически точен начин в очите на Бога и истинската ни вяра – много по-ясно от красивите думи или благочестивите настроения. В очите на Бога няма връзка между духовната и морална стойност на един човек и неговото богатство или бедност. Божията отсъда не е съпоставима с буржоазния морал. Човекът не е замислен от Бог като индивидуум, но като личност, чието хармонично развитие е неразривно свързано с това на обществото; той е социално същество, солидарно с останалите човеци. Тази солидарност се изразява в частност и конкретно във взаимното споделяне на блага и услуги. Така неравенството при разпределяне на материалните блага, в Божиите очи, не предопределя фаворизирането на едни и потискането на други, а напротив, има за задача да провокира непрестанното преразпределение на блага от по-богатите към по-бедните. Животът, според Божия домостроителен план, социалният живот е непрекъсната циркулация на блага съгласно задължителната солидарност, заложена в човешката природа.

Богаташът има провиденциална икономическа мисия: натоварен е да предава на по-бедния от него част от своето богатство и то по такъв начин, че бедният да не бъде повече беден, а едновременно с това сам той не да бъде повече богат. Мисията на бедния е да бъде ближен на богаташа, което ще му даде шанса да сподели с него богатството си и да се освободи от робуване на парите. Калвин много акцентира върху това преразпределяне на богатствата в обществения организъм, взимайки за модел разпределянето на манната небесна в пустинята сред израилския народ, като нарича богатите „слуги на бедните”. Самите бедни, изпратени от Господа при богатите за изпитване тяхната вяра и щедрост, той е нарекъл „приемници на Бога”, „наместници Божии”.

Най-революционният възглед в икономическата мисъл на Калвин се отнася до търговията с пари – банкерството. В средновековната схоластика на базата на теорията за присъщата непродуктивност на парите, разработена още от Аристотел, се счита за незаконен наема за отдадени назаем пари. Забраната за отдаване срещу лихва на парични средства е формулирана и препотвърдена по-късно от множество църковни събори и папски енциклики и се налага в многовековната църковна политика по въпроса. Свидетели сме обаче на немалко изключения от този църковен канон. Отдаването срещу лихва е приемано под формата на командитни дружества, за които са предвидени рискове и съответните обезщетения. Всеки заемодател бил оторизиран да изиска от заемополучателя обезщетение (под наименованието „интерес” – лихва), тъй като заемането на пари му е причинило реална загуба. Тази загуба се е измервала с еквивалентна на щетата сума (наричана на латински Damnum emergens); също такова обезщетение се е изисквало при наличие на прогнозен риск за заетата сума.

Практиката на възмездените финансови заеми става много разпространена преди Реформацията в навечерието на 16 век. Испанските суверени Карл Пети и Филип Втори, колкото и добри католици да били, са сред първите, признали законността на лихвата, при условие, че тя няма да надвишава 12%. Хенри Осми сторил същото и фиксирал лихвата на 10% през 1545 година. През 1532 г. богословите от Университета в Париж разрешават заемането срещу лихва в противовес на каноническите ограничения. В Женева лихварството се практикува преди епохата на Реформацията. Разрешено от Адемар Фабри в 1387 г., то е закриляно от Савойския Дук, който междувременно много добре „осребрява” своето покровителство.

Лихвата е варирала. Обикновено кредитите са се давали за по три месеца при лихва от 5% или 20% годишно. Началото на 16 в., поради войната със савойците и безредиците около религиозните реформи, е време на строги ограничения в икономическия живот на Женева. Търговците и банкерите напускат града. Множеството протестантски бежанци и нарасналата нужда от кредити съживяват икономическия живот в Женева. Градската управа през 1538 г. (отпреди пристигането на Калвин) фиксира лихвата на 5%, което се задържа до 1544 г., когато завишава законната лихва до едно на всеки петнадесет, т.е. 6,6 %. Според Калвин това законово регулиране представлява по-скоро спирачка пред развитието на града, отколкото стимул. Той развива своята доктрина за лихвата, която е революционна в богословско-исторически аспект в рамките на протестантската традиция и стимулираща икономическия живот, като отхвърля старата аксиома, поддържана от Аристотел и Тома Аквински: „парите не произвеждат пари”. Женевският реформатор застъпва противоположната теза, че парите са продуктивни, подобно на всяка друга търговска стока. Той се въздържа да установи фиксирани нормативни обективни граници за размера на лихвите, като те следва да се определят от отговорността на заемодателя пред Бога и в духа на Христовото милосърдие спрямо заемополучателя. Това е кардинално нов стил на трактовка на въпроса.

Изследвайки Библията, Калвин извършва задълбочен анализ на икономическите механизми на своето време с цел прилагането в живата реалност на учението на Словото Божие.. Този му анализ е предвестник на модерния научен метод в икономиката. Така за Калвин и женевските пастори трафикът на парични потоци е необходимост за развитието на индустрията и търговията. Както за всички икономически дейности е нужен контрол за сдържането му в здравословни граници, за да не се допуснат ексцесии, поради наклонността към грях на човеците.

Женевският реформатор в средата на 16-ти век утвърдил “светския аскетизъм” с помощта на църковната и светската политическа власти, налагайки един придирчив, дори дребнав, надзор над живота на гражданите (задължително посещаване на църковните служби, забрана на развлеченията, танците и ярките дрехи).

***
Съчинения на Калвин:
Opera quae supersunt omnia, ed. G. Baum, E. Cunitz, E. Reuss, v. 1-59, Brunsvigae, 1863-1900 (Corpus reformatorum, v. 29-87);
Opera selecta, ed. P. Barth, Bd 1, 3-5, Munch., 1926-36.

Библиография:
Сказкин С. Д., Кальвин, – Большая Советская Энциклопедия, главный редактор А. М. Прохоров, Москва, 3 изд., 1973, т. 11, с. 232, кол. 683-4.
Поршнев Б. Ф., Кальвин и кальвинизм, – сб.: Вопросы истории религии и атеизма, в. 6, Москва, 1958.
Виппер Р. Ю., Влияние Кальвина и кальвинизма на политические учения и движения XVI века, Москва, 1894.
Капелюш Ф. Д., Религия раннего капитализма, Москва, 1931.

Уеблиография:
www.swissinfo.ch/fre/swissinfo.html?siteSect=105&sid=10447468&ty=st
www.e-alliance.ch/
www.аvenirsuisse.ch/fr/avenir-suisse.html
www.calvin09.org/home.html&lang=3&sid=a4deeb41107542e287c982661bb6fdf4