Калвинистките корени на банковата тайна и съвременния кредит



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Идеята за парите е да се оцени в материално измерение тук на Земята степента на показани труд и знания и положени усилия за благото на общността и на човечеството в общност. Оценката на паричната стойност зависи от културата, образованието и възпитанието на обществото и отделния човек и от стратегията за развитие, която политиците и бизнесмените налагат на нацията и на човечеството. Ако парите у нас бяха инструмент на Бога, както учат протестантите, то тогава те щяха да отиват за финансиране на Божията слава според св.Ириней Лионски – живеещият и творящият човек, който с делата, качествата и познанията си може да възвеличи Бога. За съжаление днес нашите пари, в това число и ресурса на БПЦ отива за поддръжка и изграждане на материя, по повелята на историческия материализъм, който е догма на комунистите и създадената от тях бизнес-класа, влияеща силно върху БПЦ
    http://www.bg-history.info/5261/-Za-bulgarskata-civilizacionna-sistema-na-razpoznavane-na-iavleniiata-ot-istoriiata.html.

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Не е вярна тезата на Граматиков. Корените на кредита, както и на много други неща, са в почвата на Месопотамия, но в днешния си вид те са главно принос на средновековното римокатоличество и то на темпларите. Вж. обширното въведение в моята статия: Финансовата дейност на Българската църква в миналото. – Минало, 2007, № 4, 7-14.

  3. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    И аз съм чел исторически трудове като Дон Кихот, които казват, че корените на паричните отношения не са свръзнаи с протестантството. но факта е, че протестантите разработват темата за парите и кредита в духа на религиозните норми и така правят от икономиката религия, чииот привърженици в България заради икономическия фундаментализъм на комунистите са страшна много, а икономическите анализатори се изживяват като пророци, макар познанието на икономиката да е много елементарно сравнено с познанието на богословието, философията, историята и политологията. Факт е, че БПЦ не вижда парите като инструмент на Бога, защото за да разходваш парите като средство за работа за божественото, то ти трябва да знаеш кое е угодно Богу, каква е Божията воля и кои хора са Божии любимчци и избраници, та да ги финансираш. В Новия завет ясно е казано кое е угодно Богу, а в западния свят дарбите и труда на човека се считат за богоугодни и затова се финансират, както и продукцията, която слави Бога.

  4. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Характерното за политиката на БПЦ по отношение на парите е ,че те се използват главно за изработване на материя, която следва да внуши на човека Божието величие. До средата на ХХ век това изглежда оправдано, но днес с компютъра, колосалните светски строежи, светската живопис и безкрайната палитра от гласове и звуци на дискове и двд-та отвличането на човека от църковното внушение чрез материята става много лесно и така инвестицията в материя на култа е празна работа и загубени пари. Единственото сериозно средство за религиозно внушение това е умението за работа с писмен и устен текст според философията и достиженията на езиковостта и степента на познание на отделните хора в дадено общество. Смисълът на текста и сериозността на проблема, който третира може да накара съвременния човек да погледне към религията и да потърси връзка с Бога. Но БПЦ по силата на логиката че е национална и има исторически заслуги и връзки със силните на деня не инвестира в дарбите и качествата на хората.

  5. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    От анализа на известните факти през последните 20 години се вижда, че ресурса на БПЦ не отива по богоугодни дела, каквито ги разпознаваме от свещените текстове, опита на Църквата и постановките на християнските мислители, а отива по мистико-конспиративни и прагматично-рационални направления с цел да се крепи статуквото в БПЦ , властта и имиджа на „Църквата“, здраво свързана с бившите комунисти и ДС, днес бизнесмени, финансисти, ортодоксално православни и националисти. Ако Църквата мислеше как да угоди и да служи на Бога извън сградно-ритуалните си действия тя нямаше да допусне пловдивския владика, който се изживява като Великия инквизотр без да има ценз и знания за тази сериозна религиозна длъжност да носи часовник за 10000 долара, а световни писатели и изключително набожни хора като писателят Деян Енев да мизерстват. Църквата, казва един сериозен български бизнесмен с две висши образования е свикнала само на постъпателно движение, възвратно не познава. А сега нахалства за вероучение

Споделете в социалните мрежи