Кал и сняг от грънчарското колело на Твореца
Вярващи от столичния храм „Покров Богородичен“ са единствената връзка със света на 130 хлапета от социалния дом в село Угърчин
Пътят – малко кишав сняг и повече кал върху изронения от годините асфалт, сивее от другата страна на предното стъкло. През страничните се виждат метър-метър и нещо заледени стени от предколеден сняг. От него гледката съвсем не става по-бяла – опръскан е с кал, рядка и сивкава, сякаш от Предхристови времена. Кал, разпиляна от непочистеното грънчарско колело на Твореца.
В края на града ни "посреща" наскоро измазана сграда. Въпреки старанието на майсторите да я "очовечат", нещо подсказва отдалеч, че това не е място, където човек би пожелал да живее. През прозорците й надничат несресани мърляви физиономии. До една мургави. Съзрели автобуса, те тутакси изчезват, за да се окажат след по-малко от минута накачулени връз дворната порта. Това са питомците на Дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи в ловешкото село Угърчин. Иначе, за лицеприятие в докладите на някои и друг министерски чиновник, носещ китното название "Здравец".
Завчера те пропътуваха разстоянието дотам и обратно, за да организират коледно-новогодишно тържество за изоставените малчугани и да им поднесат подаръци.
"Когато преди 8 години попаднах тук за пръв път, се ужасих, но не от мизерията, а от изпразнения от съдържание живот на тези деца. Седяха на стълбището, люпеха семки и гледаха с празни погледи. Отвсякъде гърмеше чалга, спомня си един от първите доброволци и енориаш на църквата "Покров Богородичен" Димитър Спасов. – От самото начало знаехме, че не можем да направим кой знае какво за тях, но искахме да създадем лични отношения, та като наблюдават нас, своите кръстници, да копират по-различен от "домовия" модел на поведение и така да си изградят християнска ценностна система", продължава Спасов.
Първата инициатива на доброволците е деца, желаещи да бъдат кръстени, за което са попитани и родителите им, независимо че са ги оставили на държавата да ги отглежда, да приемат Светото тайнство Кръщение. В Угърчин обаче свещеник няма, който да ги наставлява по-нататък в пътя им на православни. Тази грижи пак остават на кръстниците, каквато впрочем е и християнската традиция.
"Децата си имат своите дарби, но условията да се изявят и развият трябва да са налице. Сашко например е много талантиво момче с бърза, точна и впечaтлителна памет. Отдава му се да учи чужди езици. Всяко дете, без изключение, е уникално със своите способности", разказва доброволката Светлана. Тя помага отдавна в дома и пътува до Угърчин всеки път, когато е свободна. Хлапетата я познават отлично, тя също знае името и съдбата на всяко едно от тях.
Енориашката от "Покров Богородичен" Десислава е била два пъти в Угърчин, но твърди, че чувства децата от дома като приятели. Забелязала, че музиката и танците са заниманията, които ги сплотяват най-силно.
"Сред тях има един калпазанин Милен, на 8 години. Има навик да лежи на пода и издава странни звуци, вероятно това е някаква игра, която другите деца и аз не разбираме, а през останалото време се разхожда сам из центъра на Угърчин, разказва Десислава. – Двамата с Милен нарисувахме една картина и той изглеждаше толкова горд и в същото време загрижен за това къде ще стои тази негова, може би първа рисунка, спомня си тя и подчертава, че всяко едно от децата има свои таланти, интереси и способности, но са необходими повече хора, които да им показват живота извън този дом и най-вече да ги обичат.
Благотворителните акции на християнското братство при храма "Покров Богородичен" не са спорадични, само на празници, а през цялата година. Доброволци занимават хлапетата на място с пеене, рисуване, преподават им азбучните истини на християнската вяра. Подпомогнати от режисьора Андрей Белчев (също доброволец) тийнейджъри от дома заснеха филма "Съдбата на Вероника" – документален разказ за драмата на едно от момичетата в Угърчин. Пак с негова помощ поставят кратки пиеси с християнски сюжети и изнасят концерти. Всяко лято доброволците от София им организират православни лагери. Тази година хлапетата отморяваха в манастира в Самоков. За коледно-новогодишните празници пък те нарисуваха картички, голяма част от които вярващи от софийските храмове изкупиха, за да ги подпомогнат. Някои от рисунките са публикувани на сайта www.zvezda.dveribg.net, откъдето могат да бъдат изпратени като електронни картички.
В резултат на тези занимания сега в дома чалгата не звучи толкова често, както преди 7-8 години. Рядко обаче някой оттук успява да се измъкне, преди да го изхвърлят след навършване на пълнолетие. Засега са успели само Нгуен и Хава. Доброволци от енорийското братство на храма "Покров Богородичен" помогнали на виетнамското момиче да се прехвърли в дома в Горна баня и запише училище по градинарство и цветарство. Християнско семейство съдействало на туркинята Хава да се настани в софийския дом "Асен Златаров". От няколко години тя гостува на тези хора всяка събота и неделя и на празници. За останалите момчета и момичета от Угърчин обаче светът все още свършва до оградата на приюта. Надскачат я само мечтите. В повечето случаи – нереални. Поне засега.
31.12.2005
