Отец Георги помага на младежи, зависими от наркотиците

С любов и добра дума отец Георги успява да отключи сърцата на младежи, превърнали се в жертва на наркотиците, и да им помогне да намерят пътя към своето освобождение. Вече 6 от своя живот свещеникът е посветил на работата си с наркозависими. Всичко започва, когато отчаяна майка идва да потърси от него помощ за сина си. След нея все повече хора прииждат, търсейки помощта му и така се разнася славата за отеца, който помага на зависимите от наркотици младежи. Стига се дотам, че той не е в състояние да продължи сам тежката мисия, с която се е нагърбил.

С подкрепата на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил през октомври миналата година се открива единственият по рода си в България Православен център за духовно обгрижване на наркозависими към варненския храм “Свeти Цар Борис”. Центърът е финансово подпомогнат от църковните настоятелства на варненските храмове.

Според отец Георги проблемът със зависимостта от наркотиците е духовен, затова неговото решение е вярата в Бога. “Ако Бог е реално съществуваща личност и ако наистина е Бог, то тогава той е всемогъщ и за него не представлява трудност да се справи с този проблем. Важното е човек да се обърне към него и да се научи как да опази собственото си изцеряване, как да запази свободата си, след като бъде освободен”.

“Към всеки намирам някакъв личен подход – разказва отец Георги. – В църквата всеки има някаква дарба. Явно моята дарба е да успявам с тези момчета и момичета. Това са лични взаимоотношения. Виждам състоянието на конкретния човек, усещам какво е вътрешното му състояние и се насочвам към най-неприятния за него епизод от живота му или нещо, което крие. При друг виждам, че има нужда от много любов, казвам му добра дума, която я чувствам от сърце, а не е просто клише: ”Здравей, аз те обичам”. Няма човек, който да не познава езика на сърцето. Именно този език проговаря на всички езици и тогава човекът срещу мен усеща това, което и аз усещам. Това са неща, които много променят човека.”

За една година 24 момчета и момичета са били на лечение в центъра. Един от тях е 27-годишният Ивайло, който не се страхува да излезе от анонимност и да сподели с всички тежката битка, която е спечелил. “Мисля, че достатъчно съм се крил и вече е време да се изправям срещу проблемите и да ги решавам, а не да ги заобикалям”, споделя той. Започва на 12 години и както повечето младежи първо с пушене на считаната за безобидна “трева”, а след това посяга към хероина и всичко, което може да се намери на пазара. На въпроса какво го е довело до наркотиците, Ивайло отговаря: “Имах голяма свобода, бях задоволен материално, а също и от гъзария. Нямах почти никакъв родителски контрол, баща ми пътуваше често и майка ми трябваше да се справя сама с мен. “За опитите си да се справи с проблема Ивайло разказва:

“Опитвах чрез домашно лечение, влизах в болница, но и двата пъти дисциплинарно ме изгониха оттам. Ходих също в комуна в Испания, но нямаше ефект. Един ден майка ми донесе статия за църквата във Варна и след няколко месеца борба със себе си реших да я прочета. Статията беше писана от момче, което ми е комшия и с което почти заедно бяхме започнали да се дрогираме. Реших, че след като той се е справил с проблема, трябва и аз да мога да се справя. Така отидох в църквата. Отец Георги ме прие и слава Богу вече 7 месеца съм добре. Господ говори чрез него, защото това не е човешко, което прави. Не вярвам, че човек може да издържи, особено с нас наркозависимите. Отец Георги ме научи да общувам с хората, да се изправям срещу проблемите и да ги решавам, а не да ги заобикалям. Много ми помогнаха също духовното обгрижване, литургията, причастието и хората от църквата. Но най-много ми помогна Господ.”

По покана на отец Георги сега Ивайло работи в центъра като отговорник и се опитва да помогне на останалите момчета и момичета, които вървят по неговите стъпки. Споделя, че продължава да посещава църковните служби и да чете духовна литература. Избягва старата си среда, защото, както сам казва, се чувства още слаб. “Това е борба всеки ден, с нея лягам и ставам – казва Ивайло. – Имал съм доста изкушения и в такива моменти първата ми мисъл е да се обадя на отец Георги. Ако не мога да се свържа с него, търся дякона или другия свещеник, защото те могат да ми помогнат. Нормалните хора водят също битка всеки ден. Всеки има някакви проблеми и се бори с тях, само че ние имаме с един проблем повече.”

По време на престоя си в центъра младежите са ангажирани с трудова терапия, всекидневни молитви, а в четири дни от седмицата дискутират различни проблеми по специална програма, разработена от свещеника.

“Четвъртък и събота вечер ги изповядвам, в петък и в неделя се причестяват – разказва още отец Георги. – Това са най-силните оръжия, това е методът на лечението, защото чрез самото причастие човек се храни с Бога, т.е. с вечния живот. По време на Тайната вечеря Христос казва за хляба “това е моето тяло”, а за чашата с вино – “това е моята кръв. Който яде от моето тяло и пие от моята кръв, има живот вечен”. Т.е. това е независимо от времето и пространството лекарство. Целта е да разголим душите си и да се приемем такива каквито сме. Оттам нататък трябва да търсим Божията благодат, да бъдем по-добри от това, което сме. Темите, които обсъждаме, започват от това как да помагаме, какво е истина, лъжа, погледът към материалното, какво е отговорност, темата за семейството, мнението за мен самия, различните характери и навици. Обсъждаме неща, които са проблем за тях. Защото проблемът не е в хероина. Той нищо не може да направи, тъй като не е личност, няма воля и действие, следователно той е една седма от айсберга. Останалите шест седми са проблемите, поради които човек е стигнал до това положение. А за да стигне човек до зависимост, той има много сериозни проблеми.”

Двайсет и един от всички 24 младежи, преминали през центъра, смятат, че има смисъл да продължи неговото съществуване. Девет от тях са преодолели напълно зависимостта от наркотиците, десет са успели да си изградят трудови навици, един е започнал да се обучава, двама са създали семейства, а осемнайсет продължават да участват редовно в богослуженията. Според отец Георги успехът му се дължи и на подкрепата, която намира от своята епархия. “Почти няма магазин или заведение в квартала, които да не ни осигуряват храна за закуска, обяд или вечеря – споделя отецът. – Освен това хората имат чисто християнско отношение към тези момчета и момичета, не гледат на тях като на наркомани, а на равни. Всичко това се превърна в едно общо дело, което е нормалният духовен живот на една общност. “Поради малкото средства, с които разполага центърът, капацитетът му е ограничен и може да поема максимум до 7 младежи, които престояват в него около 3 месеца. В момента вече той е изправен пред опасността да бъде закрит, тъй като набавените за една година пари са изчерпани. За да продължи съществуването на центъра и дейността му да се разрасне, отецът и неговият екип се нуждаят, както от финансова подкрепа, така и от помощта на психолози и психиатри.