Отец Теми – от безбожен рокаджия до православен мисионер

Той успява да сформира своя музикална група по времето, когато „Бийтълс” и „Ролинг стоунс” владеят сцената, и я нарича „Дъ Флайс” (Мухите). Напуска залите на Школата за бизнес науки в Мелбърнския университет и пее до Мик Джагър, с което мечтата му се сбъдва. Сега работи в Африка като мисионер.

Защо този грък – Теми Адамопулос, е избрал да помага на нуждаещите се? Защо се е отказал от славата, за да търси по-спокоен, но саможертвен живот?

Теми е роден в Египет в гръцко семейство и е израснал в Мелбърн, Австралия. Типичен представител на 60-те години. Веднъж отишъл при майка си, като й казал, че „религията е опиум за масите”, с което изразил марксистките си убеждения. Набожната му майка се ужасила от тази декларация, прекръстила се и се обърнала, за да се помоли пред иконостаса.

Що се отнася до възгледите на Теми за религията и Бога по онова време, той казва за себе си:

„Като всеки “нормален радикал” вярвах, че няма Бог. Бях много повлиян от девиза „Бог е мъртъв” на Ницшеанската школа, но не можех да разреша следното противоречие. От една страна се придържах към критиката на рационализма, според която рационалността е само мит – в края на краищата всичко е субективно – но от друга страна по отношение на Бога прилагах рационална критика. В такова философско противоречие изпаднах. Идеологията, която споделях, беше традиционният марксистки възглед, че няма Бог и че християнството е общо взето „опиум за масите”, оръдие на буржоазията за потискане на пролетариата чрез мита за царството небесно.

Бях привлечен от този духовен радикализъм. Исках да знам повече за тази нова граница. Вярно ли е това, което ни казват Ницше, Ръсел и логическите позитивисти – че няма Бог? Вярно ли е това, което марксистките ни казват – че единствената действителност, която можем да познаем е политическата? Лично аз бях увлечен от проучването на тези въпроси. В известен смисъл Новите леви изпращаха „скаути”, за да установят новите граници на действителността и съществуването, след което да се върнат и да кажат: „Чакайте! Страхотно е! Трябва да включим духовно измерение в нашето утопично общество на бъдещето”. Затова се самоназначих за духовен скаут, който да отиде и да установи за какво точно става въпрос. Започнах да експериментирам със своите понятия за действителност, като се съмнявах във всичко и проверявах дали има или няма истина в будизма, индуизма и християнството. Ето защо посещавах кришнаитски храмове и индуистки светилища, отдавах се на трансцендентална медитация и дори прочетох „За Божия град” на блаж. Августин и Библията”.

По това време Теми е студент първи курс в Школата за бизнес науки на Мелбърнския университет, въпреки че така и не се дипломира. По-близки до тогавашните му интереси са политическите науки и философията, както става ясно от неговото интервю за списание „Неос космос” (Нов свят).

Едновременно със студентския си живот той започва да гради постепенно блестяща кариера в областта на музиката. Под влиянието на музиката на „Бийтълс” и „Ролинг стоунс” основава групата „Флайс” (Мухите).

Той казва за този период от живота си: „Мислех си, че след като „бръмбарите” (Бийтълс) имат такъв успех, защо да нямат и „мухите”? Климатът беше подходящ и ние се възползвахме максимално от него. Имахме голям успех. Изнасяхме концерти във всички големи градове на Австралия, винаги в претъпкани зали. Върхът беше, когато бяхме поканени да свирим с „Ролинг стоунс” в залата „Палас тиътър” при тяхната първа обиколка на Австралия през 1965 г. Да бъда до Мик Джагър… Беше невероятно, но самата истина!”

Групата „Флайс” включва Теми Адамс (както тогава е известен) на бас китара, Джон Томас на соло китара, Хенк Уолис на барабани и (първоначално) Рони Бърнс като солист. Следващият разказ предлага интересно описание на групата: „[Дъ Флайс] беше една от първите групи в Мелбърн, която се придържаше към новия стил „бийт” и стана известна като „Копията на Бийтълс от щата Виктория”, защото подражаваше даже на техните костюми и дългите коси с бретони. Хаотичен и шумен даже в най-добрите си изяви, квартетът стана доста известен в клубовете за танци на Мелбърн с репертоар от хитове, познати от „Дъ Сърчърс”, „Дъ Холис” и „Хърманс хърмитс”, както и с някои по-блусови, по-шумни песни на „Бийтълс” като „Когато се прибера” и „Не можеш да го сториш” (Пол Кълнейн, „Рони Бърнс” от сайта Milesago).

Отец Теми продължава: „През този период попаднах под влиянието на поп музиката. Беше времето на модата по английската поп музика и основах група в свободното си време, която подражаваше на „Бийтълс” и „Ролинг стоунс”. Постигнахме голям успех. Странно, но се гордея, че участвах в първата дългокоса група в Австралия, понеже дългата коса беше тогава символ на новата революция на младежта. Пускахме плочи, имахме хитове даже в първата десятка на класациите и фен клуб. Получавах всеки ден писма, като на пликовете бяха написани послания като следното: „Пощальоне, ти не се бави! Бърз като Теми бъди!” Репетирахме в гаража на семейната къща на Рони Бърнс; даже срещнах Иън „Моли” Мелдръм”.

Разбира се, славата не успява да го отвлече от грижите му за социалните въпроси на деня. Участва в мобилизирането на младежите за спиране на Виетнамската война, тревожи се за човешките права и защитата на хора в риск, подпомага движението за права на жените и изследва задълбочено различни религиозни вярвания, за да намери отговор на екзистенциалните въпроси, които го вълнуват.

“В този период на експериментиране, промяна на съзнанието и самоанализ открих Христос. Накрая преживях нещо, което може да се нарече „християнско мистично преживяване”. Не бях го търсил и бях склонен да предпочета будисткия начин на обяснение на действителността, понеже той много по-добре пасваше на културата и модата на времето. Но се оказа, че това християнско преживяване е разтърсващо и нямах друг избор, освен да бъда честен пред себе си и пред това, което чувствах, дори то да не беше много популярно сред моите връстници. Посредством тези „мистични преживявания” повярвах в християнството като истинния път към Бога и върховната истина.

Тъй като се движех в такава среда, веднага се обърнах към моите другари от движението Нови леви и им казах, че Христос е истината. Това обаче хич не им хареса! Бях убеден обаче, че това е истинско откритие, както бяхме открили например трудовете на Маркузе, Ницше или Маркс. Но по онова време християнството се отъждествяваше с Методистката църква на Австралия, с Англиканската църква или с църкви, чиято история беше изпълнена с потисничество. Християнството беше също свързано с неща като свещените войни и кръстоносните походи. Изпаднах в много неудобно положение, но не се отказах. Защото бях открил една страна на християнството, която изглеждаше пренебрегната – екзистенциалната, мистичната и състрадателната му страна.

През 1972 г. зарязах всичко – научна кариера, титли, стремежи, мечти – и се върнах при православието. Прочетох книгите на Майка Тереза и въпреки, че моят университетски пост ми предоставяше добра заплата, чувствах се беден, много беден.

Започнах нов живот. С багажа от моето академично минало започнах да уча богословие. Защитих степен в католическата богословска школа „Корпус Кристи”. След това по препоръка на архиепископ Стилианос учих в богословската школа „Св. Кръст” в Бостън. Същевременно изучавах еврейски и древногръцки в Харвардския университет. Получих докторат по богословие от Принстънския университет и се върнах в Австралия, където от 1988 до 1998 г. преподавах в богословската семинария „Св. Андрей” в Сидни, като също четях лекции по богословие и коптски език (древен египетски език) в университета на Сидни.

Като учен бъдещето беше пред мен. Но не бях доволен. Позвавах работата на Майка Тереза и усещах огромна празнота вътре в себе си. Не бях заедно с бедните. Не беше необходимо да се боря само за себе си. В сърцето ми растеше желанието да бъда до бедните и да направя всичко възможно, за да облекча живота им. Чувствах, че цялото ми образование ме водеше към тази цел. Това беше неговата същност. Тогава помолих Негово Високопреосвещенство за благословение да започна мисия в Африка.

През 1999 г. започнах да работя в Кения по разпореждане на Негово Блаженство Патриарха на Александрия и цяла Африка Петър, след което бях ръкоположен за дякон, свещеник и накрая архимандрит. Тогава беше основан първият православен колеж, който се нарича Православен педагогически африкански колеж.

Смятам, че образованието е най-голямото оръжие, което човечеството има. Ако искаш да помогнеш на своя ближен, научи го как да лови риба, а не му давай сготвена риба. В колежа подготвяме младежите, за да станат учители на предучилищно и първоначално ниво. В нашата програма включваме и дисциплината социология.”

Следващата стъпка в трудната мисионерска задача, с която се заема е „да построи забавачница и начално училище за най-бедните деца, които не могат да посещават училище, защото нямат обувки и стомасите им са празни”.

Той се стреми да снабдява децата, доколкото е възможно, с облекло, обувки и храна (без степенуване между тези неща). На второ място по важност е грижата за жените. Отец Теми казва: „Жените са най-големите жертви на Африка. Те са сърцето на семейството. Ако може, мъжът има две или три жени и всички му раждат деца. Жената си продава тялото за парче хляб, за да не страдат децата й от глад. Поради тази причина открих училище за шев и кройка, в което жените се научават на занаят и си изкарват хляба по почтен начин.”

През 2007 г. новият патриарх Теодор, който следи внимателно дейността на мисията и хуманитарните усилия на отец Теми Адамопулос, му нарежда от Кения да замине за Сиера Леоне в Западна Африка. Там гражданската война, която продължава 20 години, разрушава страната и оставя страшни следи. Осакатени деца, обезобразени лица и тела, хора, които живеят на улицата и там предават Богу дух. Смъртта е част от всекидневието на тези хора. Тя „вирее” там до тях и сред тях.

“Там строим селище за 100 инвалиди, които просеха по улиците и полицията ги преследваше и гонеше отвсякъде. Започнахме с църквата „Св. Мойсей Мурин” в областта Уотърлу, след това – занаятчийско училище по дърводелство и шев, а накрая жилища, поликлиника и училище. Във Фрийтаун, столицата на Сиера Леоне, основахме първото училище за 1200 деца, което има 60 учители. През следващата година ще създадем Православен колеж за бедни. Има даровити деца, които нямат възможност да ходят даже на начално училище. Трябва да помогнем”.

Жените в затворите на Фрийтаун привличат постоянно вниманието му и той се грижи за тяхната рехабилитация след освобождаването им. „Ако нямат почтена работа, те не могат да не се окажат пак в затвора. Уредих да учат шев и кройка в затвора и когато им изчете присъдата, им подаряваме шевна машина”.

Следващата му стъпка е да предостави ръце и крака на деца с ампутирани крайници: „Те са страшна гледка – най-трагичните жертви на войната. През следващата година се надявам да открия поликлиника, която ще подарява изкуствени ръце и крака на хиляди деца и младежи, с което ще им вдъхнем нов живот и ще върнем достойнството им. Днес те просят и са тормозени от полицията”.

Тази обширна дейност се подкрепя финансово от две големи благотворителни организации в Австралия – „Райски деца за Африка” и „Светлина за света – Австралия”, които имат клонове във всички австралийски градове за събиране на средства.

И в Гърция, особено в Солун, от християнските братства оказват голяма помощ. Едно от тях е „Св. Козма Етолийски”.

За зло или добро отец Теми не е известният идол, който някога е бил за своите музикални фенове, защото дейността, с която се занимава днес е много по-важна и заслужава много повече одобрение и подкрепа.

Той споделя: „След един живот, изпълнен с всякакви преживявания, това съм аз сега. Раб на всевишния Бог и служител и апостол на бедните и потиснатите”. 



По материали от сайтовете orthodoxmissions.wordpress.com и saintsilouan.org.

Превод: архимандрит Павел Стефанов