Вяра, разум, гражданско общество

На 9 и 10 април в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе конференция на тема "Вяра и разум за гражданско общество у нас". Богослови, журналисти, философи, политолози обсъдиха заедно с представителите на основните изповедания у нас проблемите на взаимоотношенията между религиозните общности, държавата и обществото, вярата в живота на съвременния човек, значението на религията за изграждането на гражданското общество, живота и проблемите на основните конфесионални общности, възможностите за преподаване на религия в училище и други теми. 
Конференцията се откри с доклада на проф. Иван Желев, глава на Дирекцията по вероизповеданията, посветен на съборното начало в Българската православна църква. Проф. Цветан Теофанов (СУ) и проф. Мони Алмалех (БАН, НБУ) представиха вижданията на мюсюлманската и еврейската общности у нас. На християнските корени на демокрацията бяха посветени докладите на гл. ас. Костадин Нушев (Богословски ф-т на СУ), д-р Андрей Романов, главен редактор на Православие БГ, и политолога доц. д-р Светослав Малинов. Обратната гледна точка – за независимостта на институциите на демокрацията и гражданското общество от религията – беше защитена от доц. д-р Силвия Минева, ръководител на катедра Логика, етика и естетика във Философския факултет на СУ. Конференцията събра значителен брой участници и слушатели и се превърна в сериозен обществен форум по проблемите на религията и гражданското общество в съвременна България. Редакцията на портал Православие БГ благодари на авторите, които ни предоставиха своите доклади и разрешиха тяхното публикуване на страниците на нашия портал.

Вяра и разум за гражданското общество

Проф. д-р Иван Желев, директор на Дирекцията по вероизповедания

Интригуващо е заглавието на настоящата конференция. Съчетанието на двете понятия "вяра" и "разум" е азбукарско предизвикателство за всеки философ. Богословите пък приемат предизвикателството като въпрос на чест в борбата за правото на свобода на съвестта и вярата, особено в условията на посткомунистическо общество, като винаги подчертават липсата на действително противоречие между вярата и разума. >>>

Вяра и разум в еврейската култура

Проф. Мони Алмалех, НБУ, ИБЕ

В заглавието на моя доклад липсва думата общност. Разбира се това не е случайно. Лично аз намирам, че думата общност е крайно многозначна, когато става дума за еврейското население – и в България, и по света. Еврейската общност се състои от толкова различни индивиди и от толкова различни убеждения на групи от индивиди, че аз настоях да присъства думата култура. >>>

Християнство и съвременност. Една модерна хроника

Стефан Чурешки, ТВ "Вяра"

Християнството в модерността е обект на много изследователски дейности. Съществуват различни школи и направления, които говорят за предизвикателствата пред християнина и за това каква трябва да бъде позицията на модерния човек към религиите изобщо. >>>

Морал, разум и вяра в етическата философия на Имануел Кант

Д-р Цветелин Ангелов

В капиталния си труд “Критика на чистия разум” Имануел Кант твърди, че транценденталните идеи, като регулативни принципи на чистия спекулативен разум, са нещо по-отдалечено от обективната реалност, отколкото категориите, защото не може да бъде намерено някакво явление in concreto в опита, в което те да могат да се представят. >>>

Свобода, справедливост и солидарност – етически принципи на християнското социално учение на Църквата и духовно-нравствени ценности на гражданското общество

Гл. ас. Костадин Нушев, БФ на СУ "Св. Климент Охридски"

През последните години у нас много често се повдигат въпросите за ролята на Църквата в новата обществена ситуация, за необходимостта от по-активно църковно служение за отстояване на универсалните християнски нравствени ценности и за укрепване на моралните принципи на гражданското общество.

За гражданското общество, толерантността и друговерието (Относно възможността и необходимостта на една гражданска култура)

Доц. д-р Силвия Минева, ФФ на СУ

Гражданското общество е сложен и многопланов феномен, поради което дефинирането му с окончателно и безспорно определение е невъзможно. Аз ще акцентирам върху онази негова страна или измерение, според които то е "място на реализация на морала, на определени ценности, на обществено мнение" (1), а също и на политическо единство. >>>

Неразвитостта на гражданското общество в България и слабостта на външната православна Църква

Проф. Красимир Делчев, ФФ на СУ

Различието между "вътрешна" и "външна Църква" схващам така: вътрешната Църква не е скрита духовна общност, в която членуват напълно свободомислещи хора без вяра в нещо свято и божествено, нито пък е тайно общество от съмишленици, поставили си за цел да разрушат институциите на всяка религия и държава… >>>

Идолите на свободата. Демокрацията в светлината на християнската традиция

Д-р Андрей Романов, Православие БГ

В началото на 90-те години по света нашумя прочутото пророчество на Фукуяма за “края на историята”. Всички помним тази негова книга, помним и момента, когато излезе тя – това беше краят на Студената война, поражението на съветския блок, когато рухна Берлинската стена и падаха тоталитарните режими из цяла Европа. >>>

Духовно-ценностният смисъл на Православието в епохата на постмодернизма

Гл. ас. Димо Пенков, БФ на СУ

Благодаря на организаторите за предоставената ми възможност да участвам в настоящата конференция. Особено съм доволен от широките рамки на така зададената тема, което ми позволява да споделя някои размисли от богословски характер относно мястото и ролята на Православието в сферата на духовността и културата и пътищата за осъществяване на неговите ценности в съвременното общество. >>>