Мълчанието в Църквата

Отец Стойко Найденов: БТВ-репортерите: сделка с кого?

"Сделка с Църквата"… – една, в професионално отношение, зле свършена работа. Предаването направи впечатление с непознаване на материята за “сделките с Църквата” – Устав на БПЦ, каноните и правилата на Църквата. Никакви факти. Много обвинения – косвени и директни. Много лъжи – открити и завоалирани. Не можем обаче да не признаем – това бе една нелошо скроена манипулация.

"Сделка с Църквата"… Ако водещата разбираше от търговия и сделки, едва ли би поставила такова заглавие. Има неща, (с) които не се търгува. Дори и “за много пари” – ако се сещате за небеизвестната фраза… Ако обаче водещата имаше хабер за Църквата – кое какво е, едва ли щеше да направи такова предаване. Тя изпълни поредната поръчка. На господарите си – или както днес по-често се казва “на работодателите” >>>

Ако ние искаме да разработим имотите си, за финансираме духовно-просветна дейност, или просто, чрез умели операции да увеличим финансовите активи на Митрополията си (защото, ако е имало благословия от Митрополията за този акт в с. Рогачево, то тя е била мотивирана вероятно от някоя от тези две цели, а не от желанието на някого да се обогати лично), не сме въобще длъжни да треперим дали няма да накърним битовистичните религиозни нужди на г-жа Генка Шикерова или на който и да е, или да се съобразяваме с нейните безумни планове да пренареди нашия свят, отреждайки на исконните ни ценности място в “девета глуха линия” >>>

В държавата политиците носят отговорност пред избирателите. Защото избирателите им плащат заплати посредством данъците си и защото избирателите ги избират да са политици. Администраторите пък носят отговорност пред политиците, защото политиците са ги назначили. Обществените организации пък носят отговорност пред учредителите си и пред тези, дето ги спонсорират… Гражданите и частните юридически лица пък носят отговорност пред държавата, защото тя е за всички и над всички. А всички хора пък носим отговорност пред Бога, но това не всички го признават, разбира се. В църквата отговорност пред другите изглежда не се носи. Наистина, пред кого отговарят управляващите в църковната институция >>>

Има отчетност, има и отговорност! Но както "нашата заинтересованост и отговорност" не може да ни вкара пряко в управлението на държавата – така не може да го направи и в управлението на Църквата. Отговорностите се гласуват и възлагат според компетентността и готовността на даден служител да ги носи. На новоповярвалия Драганчо няма да му поверят веднага канцеларията на Св. Синод. Няма и да му позволят да изнася оттам каквото му попадне, както е впрочем и на всяко друго място. Нашата Църква не е без структури и не е система на теократичен деспотизъм, както някои твърдят. Не знам дали самата Илияна е църковен настоятел, но съвсем очевидно не говори като такъв – затова съжалявам, че явно няма представа в какво точно се състоят отговорностите на това служение. Ако пък се има предвид "механизъм на отговорност", разбиран като демократична отчетност пред някакъв публичен, и при това власт-имащ орган, нещо като "църковен парламент", или "общо събрание" или каквото и да е подобно човешко творение – за мен това е нелепа идея и просто означава непознаване на самата Църква като такава >>>

Православната църква в България иска и получава от държавата, макар и недостатъчна, но някаква финансова помощ. Мисля, че това е правилно по много причини, които няма да излагам тук. Но държавната субсидия за Църквата създава и отговорност. Тя се формира с участието на всички граждани на държавата. Това прави Църквата публична фигура и ни поставя в числото на организациите, които подлежат на обществен контрол. Медиите са част от механизмите на този контрол. И макар да съм съгласна, че често тези механизми са порочни, с други за момента не разполагаме. Така че освен моралната причина да отговорим, когато ни питат конкретни, неудобни или дори обидни въпроси, има и съвсем обективни и дори формални причини >>>

Нашето литургично общение и плодовете от него са критерия кой къде и как стои, нашето личностно общение. Затова, когато някой поиска да свали в калта епископа ни, ние сме в законното си, от Бога дадено право, да изкрещим: „Не така! Долу ръцете от нашия Пастир!”. Защо го правим? Защото вярваме, че той е непогрешим ли? Не. А защото някой е решил да го представи в определена светлина, без да се интересува нито от нашето мнение като народ, който по време на неговото ръкоположение е казал: „Достоен” и го следва с доверие и обич в евангелското поприще, нито от края на събитията, а бърза този някой да посочи с пръст и да каже – „Ето още едно потвърждение на нашето убеждение, че клириците са неверни и корумпирани.” Съвсем наскоро пък един мой събеседник писа, относно предната ми статия, публикувана тук – „Наистина, много работа сте свършили, но сте я свършили вие, а не владиката ви. Е, не ви е попречил и не ви е спрял, както се постъпва другаде, което не е малко и дори само за това заслужава да бъде уважаван. Това, че вие сте свършили много, трябва ли да означава обаче, че злоупотребите в епархията са невъзможни? Не виждам връзката.” Народът е казал за такива думи така: „Всеки съди от собствената си камбанария” и аз разбирам защо този човек говори по такъв начин. Но от това не ме боли по-малко >>>

Последните две църковни теми, тази за злополучното архонтство и онази за не по-малко злополучните упражнения на пазара на недвижими имоти във Варна, дадоха летящ старт на медийния интерес към Църквата. От участието на Тодор Карагьозов в Биг Брадър в края на миналата година насам това са двете подчертано медиатични събития, свързани с православието в България. И докато сагата с Тошко беше във висша степен intuito personae, свързана с личността му, последните две събития задават съвсем друг, принципно нов подход на обговаряне на църковно значими теми >>>