Прощавай, български народе!
От редакцията
С публикуването на този покъртителен текст се надяваме на няколко неща. Първо, да бъде измит срама от едно близо двадесетгодишно мълчание. Срамът, вярваме ние, е полезен за спасението на душата единствено ако чрез него сърцето изплува към покаен плач, а умът – към истината. Митрополит Йосиф ни дава блестящ пример за правилната употреба на срама.
Второ, този текст ни напомня болезнено колко преходен може да бъде страхът и колко малка е понякога крачката, която Бог очаква от нас. Дядо Йосифовият De profundis е уникален за нашата църковна, политическа и обществена действителност. Никой от неговото поколение досега не събра кураж (а никой от събратята му – вяра и упование) да изрече на глас трудните думи пред всички.
Трето, този текст отваря широко вратите пред всички нас. Пред тези, които имат какво да признават и пред онези, които ще приемат тяхното “Простете!”.
От нашата редакция: Простено – прости, владико.
***
Щом Маркс, идеологът на антирелигиозните, би могъл да каже “прощавайте”, то аз, служителят на Бога, освен под епитрахил пред стареца и изповедника ми (Вечна им памет!), навеждам сега глава и пред българския народ и го моля да приеме моята изповед и да ми прости, за което намирам пълно основание. И ако общественото мнение с мнозинство ми прости, аз ще мога да продължа живота си на покой, без да се налага повече да прилагам “благоразумния компромис” в служението си. >>>
Още по темата:
Публичната изповед и анонимната публичност, Светослав Ангелов
Прошка и доносничество: православен пример за протестанството, Виктор Костов
Прозорец към Йерусалим, Димитър Спасов
Който няма грях, пръв да хвърли камъка, Христо Беров
Агентурният въпрос в БПЦ, Христо Беров
Компроматът на Църквата, Стефан Чурешки
Д-р Н. Михайлов: Висшият клир се превръща в поносима битова подробност
Право на честност, Пламен Сивов
Законът за досиетата: какво следва по-нататък, Пламен Сивов
Досие в повече, Илиана Александрова
Митрополит Неофит: Без страх ще посрещнем отварянето на архивите
Време да се говори, време да се мълчи, Пламен Сивов