Прощавай, български народе!
От редакцията
С публикуването на този покъртителен текст се надяваме на няколко неща. Първо, да бъде измит срама от едно близо двадесетгодишно мълчание. Срамът, вярваме ние, е полезен за спасението на душата единствено ако чрез него сърцето изплува към покаен плач, а умът – към истината. Митрополит Йосиф ни дава блестящ пример за правилната употреба на срама.
Второ, този текст ни напомня болезнено колко преходен може да бъде страхът и колко малка е понякога крачката, която Бог очаква от нас. Дядо Йосифовият De profundis е уникален за нашата църковна, политическа и обществена действителност. Никой от неговото поколение досега не събра кураж (а никой от събратята му – вяра и упование) да изрече на глас трудните думи пред всички.
Трето, този текст отваря широко вратите пред всички нас. Пред тези, които имат какво да признават и пред онези, които ще приемат тяхното “Простете!”.
От нашата редакция: Простено – прости, владико.
***
Щом Маркс, идеологът на антирелигиозните, би могъл да каже “прощавайте”, то аз, служителят на Бога, освен под епитрахил пред стареца и изповедника ми (Вечна им памет!), навеждам сега глава и пред българския народ и го моля да приеме моята изповед и да ми прости, за което намирам пълно основание. И ако общественото мнение с мнозинство ми прости, аз ще мога да продължа живота си на покой, без да се налага повече да прилагам “благоразумния компромис” в служението си. >>>
Още по темата:
Публичната изповед и анонимната публичност, Светослав Ангелов
Прошка и доносничество: православен пример за протестанството, Виктор Костов
Прозорец към Йерусалим, Димитър Спасов
Който няма грях, пръв да хвърли камъка, Христо Беров
Агентурният въпрос в БПЦ, Христо Беров
Компроматът на Църквата, Стефан Чурешки
Д-р Н. Михайлов: Висшият клир се превръща в поносима битова подробност
Право на честност, Пламен Сивов
Законът за досиетата: какво следва по-нататък, Пламен Сивов
Досие в повече, Илиана Александрова
Митрополит Неофит: Без страх ще посрещнем отварянето на архивите
Време да се говори, време да се мълчи, Пламен Сивов
От мене грешния: Простено – прости, владико.
Митрополит Йосиф ни дава блестящ пример. Срамно е да се вършат грехове, а извършените трябва да се изповядват смело.
СЛАВА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ ВОВЕКИ ВЕКОВ. АМИН.
Не съм чел текста,прочетох само заглавието и със сълзи на оч1и ще кажа,,достойна постъпка на един митрополит,,.
сега се сещам че само преди месеци на ЦНС ДЯДО йОСИВ КАЗА,ЧЕ АКО СЕ ДОКАЖЕЛО,че бил агент на дс ,щял да си подаде оставката.
Аз с очите си съм виждал документ,че той наистина е бил агент и тогава,като гледах интервюто се зачудих на думите му,но явно той е искал да подготви аудиторията.
Според мен много достойна постъпка,нека всички духовници последват примера му.
Простено прости дядо!!!
Много се издигна в очите ми..
http://pravoslavie.bg/content/view/9857/317/
ето тук дядото казва,,4е ако се докажело че е агент веднага си подава оставката,,
Най-интересното в този дълъг и оплетен текст е информацията: „Получените доходи от продажбата на имота се върнаха директно в касата на Св. Синод (сградата в Акрон се закупи за 110 000 щ.д. и след 13 години се продаде за 343 000 щ.д., а сградата във Вашингтон бе закупена от българското посолство за 200 000 щ.д., а след 20 години се продаде за 799 000 щ.д.).“ Къде са тези 1,34 милиона долара и за какво са използвани?
Благодаря на Бога, че даде на тоталитарна България такъв достоен духовник като Митрополит Йосиф. Не искам да си мисля как би изглеждала БПЦ и Православна България, ако в ония години той, а също и сегашните Митрополити Неофит и Натанаил не бяха я дарили със своята чиста, истинска и ревностна православна любов.
Не вярвах, че ще доживея висш предствител на БПЦ да изрази отношение към комунистическия режим и ДС. Това е ВЕЛИКО СЪБИТИЕ, Митрополит Йосиф показа, че вероятно някога отново ще може да се има доверие на БПЦ.
Сигурно всеки от нас в някой момент и обстоятелство е проявявал компромис в попрището си, често с благовидното намерение да допринесе някаква всеобща полза, не само за себе си, но и зая другите. Вероятно това е основен мотив за компромисите на духовниците в трудни времена. През 1959г. в Русия /СССР/ Ленинградския митрополит Николай , подбуден от гузна съвест, предусещайки че една откритост ще му подпише смърната присъда, си позволява за открие на народа, в проповедите си, какви и защо е допускал компромиси пред управляващата политическа власт, с едната цел да има живи и действащи епископи сред народа / за разлика от онези, които били в лагери, затвор или в изгнание зад граница/. После той изповядва грлеха си, и Хрушчов го ликвидирва. Но м-т Николай показал Достойнство!
Така виждаме, как един архиерей, осъзнава своята обикновенност, /защото всички сме грешни смъртни човеци/ и не се срамува да разкрие биографията си с покаен тон. Достойна постъпка! За да преуспееш като духовник, трябва и да си смирен. За да си обичан трябва да си откровен и обикновен. Надменноста, отчуждеността, самозабравянето и мечтателността са за съжаление характеристика в мисленето и поведението на онези, които нямат ДОСТОЙНСТВОТО и духовността на дядо Йосиф. Спомням си, как един духовник ми бе казвал, че след дядо максим/да ни е жив и здрав/ достоен за патриарх е единствен м-т Йосиф. За съжаление, пратен от някого? някога? далеч от българия в САЩ.
Поклон, владико!
Затова, че изповядвате публично болката на сърцето си. Затова, че давате своето свидетелство за времена, които много от нас не познават. Затова, че като висш духовник давате пример на своите синодални събратя.
Пресата не спи – веднага се появи новината за изповедта Ви, взета от този портал, в други интернет медии – news.bg, mediapool.bg, monitor.bg
И слава Богу, че сега започва диалога по тази тема, а не в навечерието на предстоящия Църковен събор.
Простено, владико, простете нашите немощи!
Познаваме се от деца. Заедно израснахме в Черепиш. Учихме и ритахме топката. Пораснахме и всеки тругна по пътя си – моят ме отведе в Кремиковци, но Господ ни събра. В писмото си от град Загорск настояваше да приема предложението да се кача в Митрополията за да работим заедно. Приех и времето на съвместна работа беше благодатно. Преди да заминеш за Америка ми каза „Ване, сега като замина Американците ще ме смятат за комунистически агент, а ако се задържа няколко години нашите ще ме считат за империалистически агент.“ Чета във форума и недоумявам как някой се опитват да НЕ разбират същността на написаното. Когато липсва добронамереност, прозира подставеност. Тези последните биха искали техния фаворит да беше написал тази изповед – чиста, дълбока и искрена. Емоционален човек съм и четох материала просълзен. Като част и член на този народ към който се обръщаш с „прости“, братски те прегръщам, целувам десницата ти и ти вдъхвам кураж да посрещнеш трудностите, ако някой се е опитал да стовари на твой гръб. Сърдечно те подкрепяме,
Иван, Елена и Максимилиан Праматарови.
Dostoen primer za podrajanie ot vsi4ki nas.Na mnogaq leta Vladiko
Насилието е изнасилване.
Това е средство да пречупиш другия, да му демонстрираш своята власт и перверзно да и се насладиш гледайки поронените от страх сълзи. Да пречупиш другия така, че той никога да не може да се изправи срещу тебе. Дори и тогава, преди всичко тогава, когато властта ти, силата ти са намалели и едва се крепиш върху бастуна. Да пречупиш другия, значи да му отнемеш всяко достойнство, да опетниш името му, да го накараш да е доволен да чувства подметката на ботуша му върху лицето си, защото това значи, че не e умрял, че не е убит. Пречупеният няма вече надежда, той иска само да продължи да живее. Насилникът иска да започнеш го обичаш за това, че ти е причинил болка. Бидейки садист, иска да направи от тебе мазохист.
Срещу насилника и насилието някои са скачали от „Момина скала”. Ако си майка – правиш всичко що той иска, за да не оставиш децата си сираци. Сираци и негова жертва. Но тази майка не е пречупена, тя има надеждата, че в нейната прегръдка децата и не само ще оживеят, но и ще могат някой ден да се изправят срещу насилника. Тя обаче трепери в душата си, че тази нейна жертва, ще бъде осъдена от чедата и, че те ще и кажат – „по-добре да беше умряла, да бяхме умрели и ние, вместо да живеем с позора ти”. Тя трепери в душата си повече за това, че чедата й не ще видят жертвата й, че ще се сприятелят с насилника и ще станат негови слуги. За да могат и те да живеят и ако е възможно по-добре.Тя трепери в душата си по-скоро от това, че може и децата й да станат предатели, самите те насилници и после заради чедата си да не може да осъжда и насилника.А той ще тръби как много се е грижил за тях и как всичко е било за тяхно добро. И тогава нейната саможертва е безсмислена и всичко изглежда като историческо развитие, по силата на „диалектическия материализъм”, който едва ли не има неумолимостта на законите на физиката и там човешко достойнство е само излишна литературна финтифлюшка.
Не говорим за такива, които като никой не е искал да ги насили и са страдали защото ето на, за толкова ли безгласна буква ги взимат, за толкова ли слаби и без бой пребити. Те сами са отишли да продажничат и много, много са се старали да докажат, че и те могат да бъдат садисти. Господ да е милостив към болните им души и перверзни амбиции.
Докато никой не иска да се реституира достойнството му, а само имота му, докато не искаме да се реституира достойнството на целия народ, ще бъдем пречупените и всеки дошъл след това ще ни гази, ще иска да го обичаме за това и ще тръби как всичко прави не за себе си, а за нашето добро, което уж не сме знаели кое е.
Разярен съм ! В случая многократното повторение на „прощавай, български народе“
има силен пейоративен (подигравателен) и язвителен отттенък ! Нима не разбирате, че в прав текст всичко това гласи: Ти, български народе трябва да ми поискаш прошка, защото беше с комунистическата власт, а аз видите ли бях герой, антикомунист“.!!!??? Къде тук има разкаяние и смирение ????.
ХОРА БДЕТЕ !!!!
ИВАН СИМЕОНОВ
Това е истинска сензация! Никога до сега висш духовник не е искал прошка! Доживяхме! Мисля, че това е достойно за уважение и за пример и на останалите. Ето такъв човек заслужава подкрепа и поздрави. Това е бъдещият български патриарх!
как може да се отсъди за едно покаяние;някои тук са с йерархически чин и има коментари“дали“,“или“….
Човекът се изповядва-просто го чуйте…Съдията е на Небесата!
А от хората ,може да е сано майката.Достатъчно е ,че син и майка са били разделени от едно гнусно обвинение…
Бог и тя виждат от небето-истината за своят син-йерарх…
А ние-можем само да изслушаме и да се помолим всички заедно за опрощение.
Уважаеми г-не, защо търсите под вола теле? Защо пришемате непременно обръщението към народа за подигравателно? Не е подигравателно, а с болка! Защото народът често слага под един знаменател и добрия и лошия в една сфера. Ако има лекари измамници-всички доктори ли са такива, и навсякъде? Ако има подкупни и недобросъвестни ръководители в държавата, означава ли, че всички до един са такива-Не! И въпреки това макар и да са малко старателните и добросъвестните работят на своето поприще за благото на другите. Нима не разбирате, че м-т Йосиф винаги е бил искуствено изолирван от по-пряко участие в делата на Църквата, защото иска да служи на Христа с преданност. А служенето на Бога, респективно е служене на християните, на народа Божий.
М-т Йосиф, не е направил разкол, въпреки спънките и трудностите, които са му поставяни в житейския път. Най -лесно е да избягаш, да се изолираш от поприще изпълнено с трудности. това травят разколниците във всяко време. Той пък стои в Църквата /БПЦ/, иска да бъде открит и очаква вероятно подкрепата на народа, затова и прави тази изповед публично. Едва ли за някакви дивиденти. Той единствен предложи народът и нисшия клир да вземат участие с предложения за изготвянето на новият проекто-устав на БПЦ, не формално, а с някаква надежда за реални промени в църковния живот, пак с ползи за народа Божий. Той е открит пред народа, защото очаква с негова подкрепа БПЦ да се измъкне от сегашната си криза, а една птичка пролет не прави!
Mnogo 4esto v jivota bivame obviniavani i kleveteni bez da imame kakvato i da bilo vina..ei taka ot zloba bez osobena neobhodimost,a kakvo ostana za vis6i carkovnoslujiteliot onova vreme.Az namiram postapkata na Mitropolita za dostoina i podrajatelna.Lesno e da se hvarlia kal varhu drugia i da se obviniava,no ia pomislete dali e bilo lesno da zaema6 podoben post prez onova vreme i ako niakoi ot nas be6e na miastoto na niakoi ot vladicite i popovete kak bi postapil!?Predpolagam,4e i na tiah ne im e bilo mnogo lesno.
Zdraveite na vsi4ki i barzam da spodelq edna slu4ka ot moq jivot.Edin den kogato moite roditeli sednaha za obqd i maikami saotvetno me povika,az stavaiki ot legloto lenivo se nastanih na masata i s netarpeliva pribarzanost neudarjimo zapo4nah lakomo da qm koeto be pri4ina za sledniq dialog mejdu mene i maika mi -za kade barza6 nqkoi li te goni-maika mi?-da-otgovarqm-glada me goni!maika mi-4e kade be6e do sega varzan li be6e?-da-otgovarqm-marzela me be6e varzal!maika mi-ne e li sramno da go kaje6?-ne maiko sramno e da ne go kaja-otgovarqm!-dai da te celuna sine,4e si priznava6!Vsqko semeistvo e edin malak svqt-i celiq svqt e edno golqmo semeistvo!Gospod da e sas vsi4ki nas.Amin!Ako ima ne6to prostete,blagodarq i na na6iq gospod blagodarq 4e ni e sazdal i daril s vazmo
jnostta da pro6tavame.Gospodi badi milostiv kam vsi4ki ns,tvoqta milost e pove4e ot jivota,v greha si poznah slabostite si,i v pro6kata ispitah lubovta i milosta ti.Blagodarq!
Ako na nas ni e prosteno mnogo,kolko pove4e trqbva da pro6tavame nie,i po hristovite dumi 70 pati po 7 da sgrehi brat ti kam tebe ot sarce mu prosti,a dqdo iosif kakvo e sgre6il kam ns,da ne stavame kato v prit4atta za oprosteniq dalg ot 5000 hilqdi i za 50te da li6avame i sebe si i drugite ot milostivata i vseopro6tava6ta bojiq lubov.Blagodarq.
Разбира се, че ти е простено Ти не си доносник!Теб са те притеснявали, изнудвали, натискали,мамили и тормозили. Ти си свети човек! Много „агенти“ са като теб. Измислени,за да могат ченгетата да си пишат актив.Сигурен съм че не си обругал никого и си честен пред съвестта си. Такива бяха методите на бившата ДС. Църквятя