Рождество Христово
Събитие, което ни се случва всяка година в продължение на векове. По целия свят, във всеки дом, всеки от нас празнува… Как се случва този празник в душите ни…
Какво ще стане, ако някой утре обяви в ефира, че забранява „коледата” във всичките й „форми”… Забранява почивните дни и затваря магазините, всички джуджета и снежанки да бъдат свалени от билбордовете. Да се прекрати излъчването на рекламите за коледни промоции и разни намаления. Да се забранят томболите. Да изчезнат червените шапки със звънчета, червеното чорапче с подаръци и пластмасовата елха. Да се покрият витрините и всичко лъскаво и блещукащо да изгасне.
И да ни спрат тока…
Тогава какво ще стане с нас и нашия празник?
Нека си го представим за миг без „присъщите” му модни атрибути, форми и призиви за пазаруване. Представете си за миг, че във вашия дом електричеството е прекъснато за цяла една… празнична нощ. Че комуникациите са извън строя и че сте пропуснали да напазарувате навреме.
Какво е празникът тогава… в душите ни?!
Може да споделите преживяването с нас на познатия ви адрес ekip@pravoslavie.bg
О Ч А К В А Й Т Е
Отец Василий Шаган: Роди се Победителя на смъртта! Роди се Победителя на смъртта!
С тази мисъл да празнуваме началото на живота.
Христос е Този, в Когото всички сме живи.
Той е нашата земя – Земята на живите.
В Него ще намерим своето щастие и себе си!
>>>
Иеромонах Поликарп: Рождество е божествен призив да живеем свят, чист и благочестив животНека, всеки един от нас в навечерието на Рождеството по плът на Господ Иисус Христос просветен чрез тихата светлина на рождественската звезда и озарен от ангелския призив, се роди за нов и обновен живот в името на Вечния Младенец – Бог и Господ! >>>
Отец Добромир Димитров: Чрез Рождеството Си, Той стана част от нас…
Всяка твар произлязла от Тебе, принася ти благодарност: ангелите – химни, небесата – звезда, влъхвите – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясла, а ние ти принасяме Майка Дева >>>
Презвитер Стефан Стефанов: Светлината на животаСветлината на живота е същината и смисълът на нашата вяра. Но тя става смисъл тогава, когато е вътре в нас. Осветената фасада на храма не е достатъчна. Защото храмът Божий сме ние (вж. І Кор. 3:16-17). Ала тогава, когато Духът Божий живее в нас. Светлината, с която сияят златните куполи на храма е студена. Светлината в душите ни трябва да бъде топла. И стопляща. Светлината на прожекторите не може да стопли никого. Но светлината в душите ни ще бъде мрак, ако не стопли някого >>>
Елисавета Миленова: Рождението е тайнство на вечното битие и вечната надеждаВ навечерието на Светлия Християнски Празник – Рождество Христово сиянието на Витлеемската звезда залива с благодатните си лъчи целия човешки род >>>
Андрей Романов: Мария, Йосиф и Иисус са праобразът на семействотоДа не забравяме истинския смисъл на този ден. Ние сме го превърнали в пищна феерия, но нищо такова не е имало в онази нощ във Витлеем. Мария и Йосиф са се подслонили извън града, в пещера… И то точно в деня, в който Мария е трябвало да роди… Това е била сурова, трудна нощ и тя няма нищо общо с днешните ни коледни нощи. Нека помним това, ако искаме да бъдем с нашия Господ. Да помним, че Господарят на света е дошъл не като цар, а като изгнаник, не в лъскав палат или хотел, а в най-голяма оскъдица. Това е урок за всички нас – първо, че Господ е с онеправданите, обикновените, смирените хора, а не с надменните и богатите. Второ, да се научим и ние на това Христово смирение >>>
Да поискаш да станеш врабче, Пламен Сивов
Сцената с яслите, животните, св. Богородица и Йосиф, приведени над Младенеца, е така срасната с най-дълбоките ни културни пластове, че рядко се замисляме над реалното й съдържание; рядко или направо никога, се опитваме да си представим „неизповедимото”, стоящо зад умилителната пасторална картинка, позната ни от икони, пошли гипсови отливки и безброй коледни песнички. Ако трябва да изкажем Рождественската сцена на един друг език, може да се получи нещо такова >>>
Най-големият подарък, Мариян Стоядинов
Какво би правил Бог в един свят, в който всичко е парцелирано. В който имането е извор на идентичност: Той би могъл да “влезе в конкуренция” с един единствен изход – поражението и унижението на света с цялото му имане пред Божията безпределност, богатство, пълнота… Но Той избра друго – да “стане един от нас”. “Понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек”. Не наруши ничии граници, не ощети никого >>>
В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт – под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост – под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорошто идване на Спасителя или Месия – Христа, обещан от всички пророци. Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане – Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).
