Кремацията: изгаряне на всяка човешка следа от нашите скъпи покойници
Митр. Серафим Пирейски
Известен факт е, че определени нашенски подигравчийски кръгове от хора, интернационалисти, които са обърнали гръб на извечните християнски традиции на нашата неопетнена вяра, са проникнали във всички масови медии, а чрез тях и в съвестта на съвременния човек, отравяйки го и изкорубвайки основите на вярата му. В следствие на това, под влияние на гореспоменатите, равнодушието по отношение на вярата и християнските традиции хваща корен в нравствено безразличните и религиозно слаби съзнания на хората.
Прозряла знаменията на епохата, както и обратите и измамите на онези, които подозрително извършват действия срещу нея, с цел да защити православното предание днес, когато процедурите за кремиране на починалите се материализират в пълнота и биват успешно подготвяни за изпълнение, нашата света Църква, бидейки грижовна майка, просвети своите Христоименити пасоми, използвайки подходящите средства (с писмо – обръщение № 2959/29.10.2014) с цел осведомяване на светите люде и наставление на Тялото Христово – по Боговдъхновените думи на св. ап. Павел (Еф. 4:12) – като с него изтъкна на своите членове духовните измерения и последствия от подобен избор в духовния живот на верните, отхвърляйки кремирането на починалите като действие, което е несъвместимо с Преданието ѝ, което разделя нейната вяра от почитта ѝ към човешкото същество, и по аналогия – към човешкото тяло, което е храм и жилище на Всесветия Дух…
Изгарянето на тялото е действие иконоборческо, което обижда вярата във вечността на Църквата. Процесът на разлагане на тялото трябва да бъде естествен и никога насилствен. Природата се занимава с този процес. Изгарянето е извършване на насилствено действие срещу тялото. Опитът на Църквата, който произтича от почитането на свети мощи, ясно показва, че мощите са духовно живи, поради която причина Църквата счита погребението за притежаващо вечна ценност, докато кремирането не представлява лично право на верните членове на Църквата, тъй като е несъмнено нихилистично действие, което обозначава края на личността, докато, в противовес, погребението означава надежда и очакване на Възкресението.
Без значение от доводите, на които се основава, кремирането на починалите стои извън Православната истина, която е определена от Апостолските слова:
Тъй е и възкресението на мъртвите: [тялото] сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. Тъй е и писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам [Христа] – животворен дух. (1 Кор. 15:42-45)
С кремирането на починалите обществото на практика се обявява за своето погубване. Какво взаимоотношение може обществото да има с Живота, когато не приема човека в болестта му, слабостта и смъртта му; когато изгаря своите мъртви; когато унищожава паметта за живота им и напомнянето на членовете му; когато счита началото на човека за изкуствено и подлежащо на избор, а смъртта му – финална и неотменима; когато това общество отрича диханието на вечносъществуващото и се самозаключва, задушено от преходното? Имало е атеисти, които са искали да запазят в обществената памет своите земни „богове“ като балсамират телата им, примерно Ленин и Мао Дзедун.
Последствията от хуманизма без Бога, от цивилизацията без ценности, от нихилизма без цел, а също и последствията от смута на атеизма, всъщност представляват отърваване от човека – изгарянето дори на последния знак за съществуването му. Кремирането на починалите води до кремирането на човешкото достойнство…
По този начин смисълът на „вечността“ се отдалечава от нашия жизнен опит. Всяко едничко нещо, което напомня на човек за този смисъл и ненатрапчиво говори за него, малко по малко се превръща в нежелателно за приемане и неприятност в практически план. Един съвременен интелектуалец заявява в своя статия – относно наблюдавания от нас фурор срещу духовното, – че отявленият манталитет от последните години, който търси да модернизира всичко, е по същество „антидуховен, мономаниакален комплекс“, съсредоточен в една „мъчителна психологическа несигурност“.
Възприятията от практическо и утилитарно естество са удържали победа над света и преобладават, оковавайки духовните и опитни измерения на всяко събитие. Истинското и красивото е подчинено на оскъдицата и жестокостта на това, което рационализмът практикува.
Подробното споменаване от четиримата Евангелисти за погребението на Тялото на нашия Господ също доказва важността му по един неоспорим начин.
Същото може да бъде видяно и в химнографията и химнологията за Успението на Пресвета Богородица, Василий Велики, преподобни Ефрем, светите мъченици – и естествено за всички верни – във възвишените погребални служби.
Честването на пренасянето на скъпоценните мощи, Преданието и опитът на Църквата са непоклатими доказателства за почитта, която се указва на човешкото тяло, което съдържа единствения ипостас на човека. Поради това изгарянето на тялото е доказателство за скритото презрение към него и неверие във възкресението на починалите тела, едно нехристиянско вярване в превъплъщението на душите или цялостно отричане на съществуването на душата. Следователно нашата света Църква с право разгласява, че изгарянето на починалото тяло представлява действително отричане от Възкресението и една провокативна прокламация на нихилистически влечения.
Погребалните служби са неразривно свързани с видимото присъствие на човешко тяло, а не на купчина пепел. Когато се изпраща последно сбогом и се погребва тялото му, не неговата пепел, всички тропари-химни говорят за упокоилия се или заспал човек, не за изгорения. Следователно лесно може да се заключи, че не е възможно да се извърши погребение – преди кремирането или след него – защото в първия случай погребение няма да последва, а във втория – няма да има тяло, което да бъде погребано.
Неповлияна от духа на светскостта, Църквата ще продължи да погребва телата на своите верни, които не е невъзможно да биват и мощи, предвид това, че както нетлението на мощите, така и възможността те да извършват чудеса съставляват доказателство за обожението на човека, тъй като благодатта Божия може да проникне навсякъде в човешкото тяло.
Изборът да кремирате е грях, а също и доказателство за неправилни отношения с Църквата. Всяко отклонение от нейното учение е отчуждаване от благодатта на живия Бог. За онези, които изберат да бъдат кремирани – и особено посредством обществено заявление на неверие във вечния живот, или с неуважение и пренебрежение към Църквата – ние с право заявяваме, че не съществува абсолютно никаква причина да се отслужва погребална служба или молебен, защото Църквата е задължена да уважи отказа от нейното учение от страна на самия починал, – а не евентуалното желание на ближните (обикновено по обществени причини) да проведат погребение или молебен.
Тези служби предполагат вяра и надежда в живота след смъртта от страна на починалия и неговото уважение към Църквата. Службите не се провеждат по обществено-социални съображения; те предполагат молитви и дълги смирени молби пред Бога от Църквата, която изразява своята любов към починалия човек като вяра в Господа, като надежда за спасение, като надежда за неговото участие във възкресението във вечността, и като нейно ходатайство за прощението на греховете му от Господа.
Как можем да пеем „Блажен е пътят, по който вървиш…“ на някого, който заявява своята вяра в несъществуването си след смъртта? Следователно, недопустимо е за нашата Пресвета Църква да понизи безусловните отличителни белези на своето учение, предвид това, че всяко подобно действие от такова естество би отслабило нейното родство с Истината.
Съответно, в нашата Богоспасяема митрополия и с неподправено уважение към свободния избор на свободните хора, но и към заповедите и догматите на нашата Пресвета Църква – с настоящето известяваме всички, че ние няма да позволим извършването на погребение или заупокойни молитви за всеки, който преднамерено избере кремиране на неговото или нейното тяло, като по този начин отрича Възкресението на мъртвите. Това е най-усмиряващият отговор на всички угоднически слухове, че отрицателната позиция на Църквата по въпроса е такава поради финансови причини.
Превод от английски: Йоан Василев
Бележка на редакцията: Публикуването на текста не ангажира Православие БГ с всички изложени по-горе твърдения на автора относно кремацията.
