Свети апостол Павел и неговите послания



БЛИЗКИ ТЕМИ:

19 коментара

  1. dr rossy_koleva каза:

    Edva li e nujno da se dava otsenka za podobna statia – blestiashta v bogoslovsko i stilistichno otnoshenie. Az iskah samo da dobavia che sadarjanieto na statiata mw navede na misalta che poiavata na Pavel zadava predstavata za apostola koito ne e vidial Hristos no sluji i propoviadva v imeto gospodnr

  2. dr rossy_koleva каза:

    Dali lichnosttta na Pavel ne e ipostas na apostola na badeshteto, koeto spored dumite na angela kum Ezdra „nikak ne mojesh da si predstavish“. V modernia sviat, dnes medien i elektronen, koito s tezi svoi kachestva duhovno ni ograbva i unishtojava, spasenieto moje da doide edinstveno ot apostoli koito da umee da bade blag s neznaeshtite i neprimirim kam sloto i nespravedlivostta. Oshte vednaj pozdravlenie za statiata!

  3. Тина каза:

    Отче, статията е прекрасна! Пропуснали сте да напишете кой е авторът на цитата, поставен като мото в началото на текста.

    Относно очното заболяване на апостол Павел – нали в книгата Деяния на светите апостоли 9 гл., е разказано, че когато той среща Господ по пътя към Дамаск, ослепява, но след три дни Ананий го е излекувал. От посланията на самия апостол пък наистина читателят остава с впечатление, че е имал очни проблеми.

    За мен апостол Павел е доказателство за силата на благодатта Божия, но и за готовността на човек да се жертва за своята вяра.

  4. plamen каза:

    Тина, „авторът“ на цитата от началото на статията е такъв, че е по-добре да не го споменаваме… 🙂

  5. Дон Кихот каза:

    Явно ап. Павел не е изцяло прогледнал след видението до Дамаск. Относно мотото би трябвало да знаеш, че мотото е цитат от Деян. 19:15.

  6. Тина каза:

    Благодаря, отче, за уточнението. Няма как да помни всичко, а и освен това сигурно има хора, които ще прочетат статията Ви без изобщо да са чели Свещеното Писание. Затова не виждам основание да не бъдат упоменати книгата, главата и стихът, от където е взет цитатът. След като той е влязъл в светата Библия, защо да не бъде посочен и в текста. Това и към plamen.

  7. Valentin Velchev каза:

    ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

    [19:13] Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
    [19:14] Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
    [19:15] А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
    [19:16] И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.

    Прекрасна статия. С това мото доц. Стефанов явно иска да ни накара да се запитаме какво бихме отговорили на тези, които ще ни зададат същия въпрос. А на себе си какво ще отговорим?
    Ние кои сме???!!!

  8. iliana каза:

    на отец павел за статията. по този начин има нужда да се вижда и мисли според мен християнството – като живот в Бога, който се открива по уникален начин във всяка отделна личност; не като някаква доктрина или идеология.

    този чувствително написан текст ми казва за пореден път, че познанието за другия се дава в любовта. трябва да видиш апостол павел така отблизо, да го обикнеш, за да приемеш неговите думи и да го разбереш истински. това е изобщо пътят в християнството според мен: да видиш и обикнеш Христос като Личност (както Го е видяла онази грешница, на която „прощават й се многото грехове, защото много обикна“), за да приемеш да живееш по Неговите думи, да следваш Неговия закон. с тази любов започва истинската вяра, за разлика от вярата, за която апостолът предупреждава, че бесовете също вярват и треперят (иак. 2:19).

    така че въпросът „а вие кои сте“ си е колкото философски въпрос към всеки от нас, толкова и предупреждение според мен. понеже е твърде лесно да се вземеш насериозно и да се изживаш като избран „съсъд на благодатта“, както сме свидетели ежедневно … а пък духовната битка не е игра.

  9. lyublyana каза:

    „A вие кои сте?“Може да се прехвърли към цялото българско общество…и духовното му развитие;кои сме и до къде сме стигнали в духовното?…Раните и белезите от раните на непознаването на Христос и закона на благодатта-всеки си ги носи -къде видимо ,къде невидимо…
    Благодаря ви за статията доцент Павел,с нея приближихте още повече Свети Павел до душата ми!

  10. Valentin Velchev каза:

    „A вие кои сте?“ може би се отнася най-вече до нас християните. Приличаме ли по нещо на Иисус и на Павел или, като онези заклинатели, сме лишени от благодатта на Св. Дух и се опитваме да гоним злото в обществото ни като се уповаваме само на богословстването си и собствените си сили?

  11. Valentin Velchev каза:

    богословстване=богословие+философстване.
    Ето какво казва самият ап. Павел по въпроса: „[2:1] И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
    [2:2] защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
    [2:3] и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
    [2:4] И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
    [2:5] та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия. (І Кор. 2:1-5)

  12. andrey каза:

    Поздравления за автора. Богатата информация е поднесена с блясък и емоционалност, която явно надхвърля рамките на чистия академизъм. Виждаме Апостола като жив и научаваме много нови неща за него.

    Усеща се някаква лична емоционална отдаденост на автора спрямо темата му. Познавам и други Павловци, които се чувстват така, сякаш са лично обвързани със своя апостол. Не е случайно, това е някакъв особен феномен.

  13. andrey каза:

    Апостол-Павловият динамизъм и отвореност към света липсват страшно много на днешното ни православие. Трябва ли да го отстъпваме на протестантите?

    Все ни повтарят, че не сме уж мисионерска църква. Тогава каква – жреческа? Изгубим ли апостолския дух, ще заприличаме на фарисеите и жреците от Йерусалимския храм, заети само с опазването на своите ритуали.

  14. poklonnik каза:

    Обяснението е, че Св.Апостол Павел е избран от Господа Иисус Христос.Писано е:“Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.“(Деян.9: 15- 16).Св.апостол Павел свидетелства:
    “ И за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта, ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява.“(ІІ Кор.12:7- 9).
    Четем в статията, че „.. той бил по-велик от всичко, което изрекъл, извършил или написал“, и това е така защото Господ Иисус Христос на избраните да понесат името Му говори: „И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.“(Мат.10: 19, 20).
    Колкото до това, дали да дерзаем в проповеднически дух Св.Апостол Петър казва: “ „Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (ІПетр. 3: 15).
    Жив ми Господ и със смирение към всички, но дано и ние имаме тази готовност!

  15. Jasmina каза:

    Прекрасна статия, но ми се струва доста слабичка за изследовател от неговия ранг. Сведенията, които излага не са нови или непознати за всеки средно статистически богослов. Увлекателно и динамично четиво за небогослови, но Слава Богу че има и такива доценти, които поднасят една сложна и тежка материя на разбираем език за общата аудитория!

  16. Дон Кихот каза:

    Не съзнаваш ли, че си противоречиш? Хем наричаш материала „срабичък“, хем „увлекателен“. Това не е строго научна статия, а смес от статия и проповед. Когато намериш нови сведения за ап. Павел, ела се обади.

  17. Jasmina каза:

    Явно не търпите критики! Ако реално погледнете в моя коментар позитивите по отношение на „статията-проповед“ са много повече от критиките! Не съм и имала за цел да Ви критикувам, а по-скоро да кажа че и други доценти и „светила на Богословието“ трябва да пишат като Вас на разбираем език. Не подобава на научен работник, който е и духовно лице да е толкова „жлъчен“. Разбирам Ви и най-искренно Ви прощавам!

  18. Дон Кихот каза:

    След „коментар“ рябва да има запетая, а „искрено“ се пише с едно Н. Защо не остана на село да пазиш бостана?

  19. A.G. каза:

    Статията ми хареса. Не съм богослов и далеч не претендирам че моето мнение е най-правилнота. Може би не е на много високо ниво но наистина ми хареса и ми даде поглед по непознатия за мен въпрос.

Споделете в социалните мрежи