Църковна психология
Слизам дълбоко в сърцето си, за да видя кой обитава в него, освен мен и Теб, Вечни Боже, и със страх намирам многобройни чужденци да се борят за подялбата на сърцето ми… И тогава разбрах защо сърцето ми изнемогва и не може да приеме нито мен, нито Теб в дома си…
Откъде минава пътят към сърцето и кого ще срещнем по този път? Кой е вътрешният ни човек? Познаваме ли го? Искаме ли да го срещнем? Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум… (Рим. 7:22-23 ).
Покаяние, изповед, духовно ръководство, Владимир Воробьов
Днес в живота ни има много душевноболни хора. В целия свят те са много, у нас пък особено. Те са много и в Църквата. Къде да иде душевноболният човек, ако не в там? Това е неговото последно убежище, там той може да разчита, че ще намери милост. Църквата е пространството, където и той може да има някакво свое местенце. Навсякъде другаде му отказват, той не е нужен никому. А тук той се надява, че на Бога всички са Му нужни, и той също Му е нужен. Идва и търси тук това милосърдие, чака го. Тези хора могат да си намерят в храма някакво приложение и да се трудят с голяма полза. Но заедно с това те създават много тежък товар и болезнена атмосфера, която ляга върху раменете на свещеника. >>>
Църковните суеверия, Александър Пикальов
Удивително, но факт: за Църквата, която трябва да се бори с предразсъдъците, тези предразсъдъци, и то свързани не с друго, а с църковното предание, са един от най-сериозните проблеми. От времето на княз Владимир Църквата изобличава суеверията, пишат се книги, но за съжаление мнозина от богомолците предпочитат да се доверяват на устните източници на информация – на нашите чудни бабички. >>>
Православното учение за личността, М. Ю. Медведев
Проблемът здраве, в широкото му разбиране като духовно-нравствено, психично и физическо здраве, беше и ще бъде един от важните социални проблеми на обществото. По данни на експертите броят на хората, които имат проблеми с психичното си здраве и се нуждаят от специална помощ, е стигнал 50 млн. души. За съжаление няма цифри за множеството хора, страдащи от опустошеността на неспособното си за любов и прошка сърце, вкаменената си безчувственост, самотата, безпомощността, ужаса от празнотата и безсмислието на съществуването – всичко онова, което можем да наречем криза на епохата. >>>
Структура на личността, Борис Ничипоров
Докато човек е жив, границите на духовното, душевното и телесното остават преодолими. Пътят нагоре към духовното е път на покаянието в Бога. Пътят надолу е път на грехопадението. Това е актетическият аспект на триадата. Но има и друг сферата на социалната активност. И ако на духовното могат да съответстват религиозните потребности и свързаната с тях дейност (например литургичната), то на душевните потребности могат да съответстват сферата на изкуствата, увлеченията и пр. На телесната съответства сферата на спорта, физическия труд и пр. Така духовен човек е този, който се опитва с помощта на Бога да не унищожи, а да подчини душевната и телесната сфера на духовните основания на своята жизнена дейност. >>>
Православието като терапия, еп. Йеротей Влахос
Истинността на една вяра се демонстрира именно чрез нейната терапевтична сила. Ако изцелява – значи е истинска вяра, ако не носи изцеление – значи не е истинска. Същото важи и в медицинската наука. Опитният лекар-професионалист знае как да лекува и постига резултати със своите методи на лечение, а шарлатанинът – не. Така стоят нещата и по отношение на човешката душа. Именно поради тази причина смятам, че Православието се отличава и от латинската, и от протестантската традиция най-вече по системата за изцеление. >>>
Вяра и болест, Владета Йеротич
Колко са необходими чистотата на сърцето и мислите за свещеника, особено за изповедника, а и за християнския лекар, както и за всеки друг добронамерен човек, за да бъде озарен от Светия Дух в истинския час и да знае от какво се нуждае човекът в конкретния момент! Пеницилинът не винаги е благоприятен за всяко едно възпаление, а и змийската отрова е не само отрова, но в минимални дози и лекарство. Добрият изповедник знае кога трябва остро да укори и кога благо да прости, както прави добрият хирург – не винаги разрязва гнойната рана, но понякога я оставя с помощта на лековита билка сама да узрее и да се отвори. >>>
Розовото християнство, преп. Мария Скобцова
Подобно на огромен астероид, християнството падна на нашата планета и я разсече на две. Християнството пада в душата на всеки човек, на всяка нация, на всяка епоха и ги разсича на две. Едната част спокойно продължава да живее, както е живяла по-рано, а другата започва да гори. И тази горяща душа изпълва всичко около себе си като зараза, като пожар, като поток, като огнена пещ. >>>
Виж също:
Депресията: грехът и болестта на 21-ви век
Сърцето в християнската мистика
Страхът Божи – какво означава това?
