Къде е моето място под небето
Въпросите, отнасящи се до света и човека и техните взаимоотношения, и особено до смисъла на човешкото съществуване, винаги са били актуални. Какво е човекът, тоест кой съм аз, откъде идвам и коя е крайната цел на моя живот – ето вечните въпроси, с които рано или късно се сблъсква всеки от нас. Спокойно можем да кажем, че почти няма човек, който в някакъв момент от своя живот да не се e замислял над целта на своето съществуване, над крайната цел на своя земен път.
Без да навлизаме в дълбоки антропологични и научни определения за човешката личност, преди всичко можем да кажем, че човекът наистина е едно съвършено, свръхземно същество. Като психофизично същество, съставено от разумна душа и хармонично тяло, човекът по своите личностни свойства и характерни особености се различава от цялото останало творение и от всичко, което съществува на Земята. И по-точно човекът е същество, нямащо равно на себе си, тоест далеч превъзхождащо всичко останало, което е в света. Надарен с разум, свободна воля, способност да говори и различни таланти, всеки човек е наистина съвършено и уникално същество, което трябва да има някаква възвишена цел, съответстваща на смисъла и функцията на неговото сътворяване и съществуване.
Без да се впускаме в анализ и проверка на истинността на различните научни, преди всичко философски и психологически теории, говорещи за смисъла на човешкото съществуване, трябва да кажем, че е крайно безсмислено и неестествено едно такова съвършено същество, каквото е човекът, да идва на Земята изключително за да живее – тоест само за да прекара на Земята определен период от време. Също така няма никаква логика, нито разумно оправдание, което би могло да докаже, че единствената цел на човешкия живот се състои в търсенето и осъществяването на земното щастие и радост, които пак са обусловени изключително от земните критерии и разбирания за щастие. Това просто не е възможно, защото всяка земна радост не може да бъде крайна цел на човека; тя е ограничена от пространството и времето, и независимо колко трае, не може завинаги и докрай да удовлетвори човешките потребности. Именно затова всеки светски, земен успех и щастие, които ни посещават, показват своята недостатъчност и ограниченост, защото не могат завинаги да утолят жаждата на човека. Това е само миг, който временно грабва, изчезва и, което е по-интересно, поражда още по-голяма потребност от нови търсения.
По своята природа и характер човекът несъмнено е същество, което се стреми и копнее за истината, за целта на своето съществуване, водеща до онази крайна цел, която изцяло би го удовлетворила – с други думи, до изпълнението на онова предназначение, което всъщност му принадлежи по природа. Така става съвсем ясно, че човекът идва на Земята не само за да живее, но и за да познае истинския смисъл на своето съществуване, а след това, живеейки на Земята, да се устреми с цялото си същество и личност към осъществяването на тази цел.
Тук естествено се налага въпросът: коя e всъщност истинската цел на моето съществуване на Земята? Отговорът може да бъде само един. Човек е същество, създадено изключително за вечността! Колкото и да звучи абстрактно и нереално, с пълно право и отговорност можем да твърдим, че вечният живот е единствената истинска и изначална цел, която стои пред всеки човек, идващ в света. Така придобиването на вечността като осъществяване на главния смисъл на живота обяснява свръхземната, съвършена и изпълнена с достойнство личност на човешкото същество. Едва когато човек познае истината за себе си и разбере цялата своя уникалност и съвършенство, тогава той започва да отхвърля и всички земни цели, като нещо, което не му съответства по природа, тоест като неща, които са далеч под неговото ниво – бедни, преходни, тленни, ограничени, евтини и т. н. От това следва формулата, която казва, че да познаем смисъла на своя живот, значи преди всичко да познаем своето съвършено достойнство, своята уникална ценност. Да стигнем до съзнанието, че аз съм именно АЗ, а не обикновено същество, създадено за обикновения живот; свръхземно, съвършено същество, което е сътворено, за да увенчае своето съвършенство с вечен живот, и така да осъществи онази уникална и истинска цел, заради която е дошло на света. Всеки друг отговор за смисъла на човешкото съществуване отстъпва пред истината за вечността просто защото унижава и принизява човека и неговото достойнство. И не само това. Думите и погрешните теории за земните цели вкарват човека в заблуди, които като краен резултат водят към пропаст. Само след като е познал истината за вечността като главна причина за идването на Земята, човек може правилно да организира своя земен живот – семеен, обществен, професионален и всеки друг. Желанието за вечността ни помага да осмислим своя живот на Земята много по-качествено и по-истински и да не хабим време и усилия за неща, които не са полезни и продуктивни за нас. Вечността е мярката за истинските ценности, защото тя изключва възможността за преходните неща, които са подвластни на тлението. Казано с други думи, само вечността може в пълнота да удовлетвори съвършения човек!
Впрочем познанието на истината за вечността като първостепенна цел на своя живот е едва началото на това земно пътуване. Да разберем, че идваме на света, за да осъществим вечния живот, не значи, че вече сме постигнали вечността! Придобиването на вечния живот е дълъг, напрегнат път, който изисква от нас да му се посветим максимално, с цялото си същество.
От това следват два основни въпроса: как да познаем самите себе си и как да постигнем вечността? Единственият правилен отговор на тези въпроси може да даде само Христовата църква, като гаранция за съществуването на вечния живот и същевременно посредник в осъществяването на вечността. Вечността се познава и осъществява изключително в Църквата, защото само Църквата свидетелства за свръхземното величие на човешкото същество и му предлага спасение във вечността. В това Църквата, през цялата история на човечеството, превъзхожда всичко останало, защото никога и никой друг не е говорил така възвишено за човешката личност и не е издигал човека на такава висота, предлагайки му вечен живот. Парадоксалното е, че и днес най-големите световни организации непрекъснато говорят за борбата за човешките права и за тяхното достойнство, а в същото време се страхуват да видят най-голямото човешко право – правото на вечност. Затова е жизнено важно човек по пътя към вечния живот да разбере неизменната и ключова роля на Христовата църква в осъществяването на този процес. Извън Църквата няма вечност, защото тя присъства само в Църквата. Тази вечна истина ни говори, че да бъдеш християнин, значи да бъдеш човек, изпълнен с достойнство, който правилно е ориентирал своя живот и се стреми да достигне истинската цел на своето съществуване на земята – Вечността. Моето място под небето е непрестанното желание чрез Христовата Църква да се издигна на самото небе и вечно да обитавам там. | www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
