Новозаветното учение за Възкресението

VazkresenieВъзкресението на Господ Христос е изместило всички дела, всички чудеса, цялата предголготска биография на Христос, и по силата на своята изключителна ценност се е наложило като център на християнството.

Ако християнството може да се сведе до едно събитие, това събитие е Възкресение Христово.

Ако християнството може да се събере в един ден, тогава този ден е не Денят на Иисусовото рождение, а Денят на Неговото Възкресение.

Ако християнството има начало във времето, тогава то започва не от Витлеем, а от Възкресение.

Със своята необикновена и непобедима реалност фактът на Христовото Възкресение става основа на християнската проповед. То е основният факт – ако не тръгнем от него, не можем да проникнем в сложната тайна на Христовата Личност. С Възкресението се обяснява Въплъщението. Преди Възкресението Господ Христос е учел за вечния живот; чрез Възкресението е доказал, че Той е вечният живот. Цялото Негово учение във възкресението получава опитно, експериментално потвърждение и обяснение. Не приеме ли човек това най-очевидно потвърждение, по-очевидно от това няма и да му бъде дадено.

При разпятието на Голгота ужасът от смъртта успял да превърне Христовите ученици в немощни, отчаяни хора и да ги съблазни. Вярата се разбягала, любовта се уплашила, надеждата се пречупила. До вчера божествено всесилни, днес учениците са отчаяно немощни; до вчера те имали власт над смъртта, власт над нечистите духове, власт над болестите, а днес страхът от смъртта ги напада и прогонва цялата тази власт от душите им. Поради разпнатия Иисус се съблазнили и онези, които се били клели, че никога няма да се съблазнят поради Него (Мат. 26:33). Не бива да се заблуждаваме: позорната кръстна смърт винаги е била и винаги ще бъде най-голямата съблазън за всички хора, които свеждат цялата Христова Личност до този момент и съдят за Христос само чрез този момент. За тях Христос е или безумие, или съблазън, трета възможност няма (ср. 1 Кор. 1:22-24). Ако човек се спре на кръстната Христова смърт като на заключителен момент от Неговия живот, тогава не може да не се съблазни поради Него. Когато неспокойният, бунтовен Ницше направил това, той в своята богоборческа радост извикал: „Gott ist tot” – „Бог e мъртъв”; първият и последният християнин е бил разпнат на Голгота.

Разпятието е събитие, изпълнено със съпротивителна сила: то прави така, че от Христос да бягат и Неговите най-близки приятели; Възкресението е единственото събитие, изпълнено с притегателна, христоцентрична сила: то привлича към Христос всички избягали ученици, а с тях и милиони верни. То събира онова, което смъртта е разпръснала: събирането и съборността са негов най-непосредствен плод. То излъчва някаква тайнствена кохезионна сила, която събира разпилените от смъртен ужас души, събира разединените хора. Преди Христовото Възкресение благите вести можели да бъдат абстрактни за хората, а Възкресението дава творческа мощ на Христовите ученици да осъществят Неговите благи вести, да ги превърнат в дела, в Деяния на светите апостоли.

Възкресението е основата, върху която са изградени Деянията на апостолите; без него те са невъзможни, абсолютно невъзможни и абсолютно необясними. Възкресението е мостът, по който божественото благовестие на Спасителя преминало от сферата на мисълта към сферата на делата. Ако не бяха Деянията на апостолите, които практически, на дело да свидетелстват и потвърждават Христовото Възкресение, тогава с право би могло да се каже: наистина, християнството е започнало и завършило с Иисус от Назарет.

Без Христовото Възкресение е напълно невъзможно да обясним пламъка и неустрашимата проповед на апостолите, на онези апостоли, които се разбягали, поразени от ужаса на Голготската трагедия. Само присъствието на Възкръсналия Господ Христос можело да ги събере и да разгори в душите им невиждан религиозен пожар. Възкръсналият Христос е магия, с която те били безвъзвратно омагьосани, радост, с която били неизтрезвимо опиянени. Те горят в пожара на своята радостна вяра и с него запалват целия свят. Възкресението събира цялата тяхна проповед; в него е целият Христос, цялата Негова сила, цялата Негова незаменимост. Те не живеят за себе си, а за Възкръсналия Господ; Той е не само в тях, но и около тях; Той непрестанно изпълва и душата, и тялото им с единствено възможния оптимизъм в този червей на песимизма, тоест чувството и знанието, че смъртта е победена чрез Възкресението.

Иисуса Бог възкреси (Деян. 2:32), те неустрашимо твърдят това, защото непрестанно го чувстват, непрестанно го виждат, непрестанно го осъзнават. Всесилна по отношение на хората, смъртта се показала безсилна по отношение на Иисус: оковите на смъртта не могли да Го задържат; Той ги разкъсал (Деян. 2:24); Него Бог възкресил от мъртвите – ние сме свидетели на това, ние, които побегнахме от Него, когато вие Го мъчехте, заплювахте, биехте и разпъвахте (Деян. 3:15; 4:10; 5:30; 13:30-31; 13:37). Ние сме недостойни за Него, ниеEmaus3 ядохме и пихме с Него след Неговото възкресение от мъртвите (Деян. 10:41); а вие искате и заповядвате да не споменаваме Иисусовото Име, но съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули (Деян. 4:18-20).

Не е възможно да не вярват тези хора, защото са разпространили факта на Христовото Възкресение през страшни съмнения. Те много критично и скептично са изследвали този факт отвсякъде, проверявали са го безпощадно и невернически. С най-голямо недоверие се отнасят към Христовото Възкресение; това недоверие стига дори до язвителност: те наричат първата вест за Възкресението лъжа (Лук. 24:11). Мария Магдалина е единствената, която приема този факт без резерви и критика; в това е нейното ненадминато величие и нейното апостолство (Марк. 16:9-11).

След Своето Възкресение възкръсналият Господ се явявал многократно и на мнозина, и вършел обичайни за хората дела, за да ги убеди в Своята реалност. Той седи на трапезата с учениците, взема хляб, благославя го и им дава (Лук. 24:30). И докато те възбудено разисквали възможността на Неговото Възкресение, Той отново застава между тях и им казва: Мир вам. Те още повече се смущават и, уплашени, мислят, че виждат дух; а Той, за да им докаже най-очевидно Своята психофизическа пълнота и реалност на Своята възкръснала Личност, ги пита: Защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? – мисли, че Аз съм дух. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха. Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях (Лук. 24:36-43). По-очевидно и опитно доказателство не може и да има, доказателство, че Господ Иисус и след Своето Възкресение е истински Човек и истински Бог. Богочовекът Христос и след Своето Възкресение е останал Богочовек, и то прославен и неоспоримо засвидетелстван за Син Божи и Син Човешки. Ако това не е достатъчно, нека добавим опита на апостол Тома. Неговата вяра преминава през жаравата на съмнението; той безмилостно я изпитва; накрая необоримото и най-реално доказателство до довежда до възхищение, и той радостно възкликва: Господ мой и Бог мой! (Йоан. 20:24-29). Трогателното трикратно питане на Спасителя, с което изправил трикратното отричане на Петър, става след Възкресението на брега на Тивериадско море в присъствието на всички Апостоли (Йоан. 21:15-21). – Ако числото има някаква особено убедителна сила, ето го и него: веднъж се яви на повече от петстотин братя наведнъж (1 Кор. 15:6).

Възкръсналият Господ е нова реалност в сферата на човешкия живот и понятия; оттук следват толкова трудности и пречки за усвояването на тази небивала реалност. Изобщо, реалността е неуловима за човешката логика. Историята на човечеството е пълна със събития, които не са влезли в нея по пътя на човешката логика, и въпреки това хората не отричат тяхната реалност. Христовото Възкресение е свръхлогична реалност, но толкова очевидна и осезаема, толкова проверена и засвидетелствана, че не е възможно да не я приемем като исторически факт. От приемането на този факт зависи приемането на Христос като Богочовек. Ако не беше възкръснал, Христос би показал, че е човек, само човек, но не и Богочовек. Единствено в светлината на Възкресението става ясен и обясним Христовият живот на земята: Неговото необикновено раждане и смърт, Неговата чудотворна мощ и безгрешност, Неговата любов и опрощаване на греховете. Отнемете Възкресението от Христос – и ще отнемете Божеството Му, ще Му отнемете онова, което Го прави Богочвек, Изкупител и Спасител. Чрез Възкресението ние действително сме познали Богочовека в Христос. Макар и да може да се подценява доказателствената сила на някои събития в Христовия живот, в никакъв случай не може да се подценява доказателствената сила на Христовото Възкресение, защото чрез възкресението от мъртвите се е открил за Син Божий (Рим. 1:4). Но не само за Син Божи, но и за Син Човешки, защото едва в лицето на Възкръсналия Богочовек човек получава своето оправдание и смисъл, побеждава смъртта, става вечен (ср. Рим. 4:25).

Без Възкресението Голготската смърт на Христос би станала и останала, с право би останала доказателство за пълния провал на Христовата Личност, труд и учение. Единствено в Неговото Възкресение Неговата смърт намира своя смисъл и оправдание. Без Възкресението християнската вяра е невъзможна и безсмислена, защото най-големият ужас, най-голямото зло – смъртта – не е победено: Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви (1 Кор. 15:17). А да вярваш само в Разпнатия, а не и във Възкръсналия Христос, значи да осъждаш себе си на най-голямото нещастие, ужас, страдание и безсмислено мъчение (1 Кор. 15:19).

Няма нищо ново под слънцето, освен Възкръсналият Богочовек Христос. Христос възкръсна от мъртви и с това стана начатьк за всички смъртни хора (1 Кор. 15:20), начатък за остарялата в грехове човешка душа, начатък и са сломеното от страдания човешко тяло. Начатъкът Христос, вечният Начатък, Който никога не остарява, Който прави Новия Завет винаги нов, Който служи като единствен залог и единствено средство за обновяване на човека и цялото човечество, на тварите и всички същества. Начатъкът Христос, Който дава вечно нови сили, нови радости, Който сътворява нови души, нови сърца, нови хора, които се раждат от Отца чрез Сина и живеят в Дух Свети.

Всичко, което е Христово, чрез Неговото Възкресение е потвърдено като вечно и богочовешко. Потвърдени са и тялото, и духът, и учението, и делата. Възкръсналият Господ притежава цялата власт, нова власт, защото чрез Своето възкръснало тяло Той органично съединява небето със земята, горното с долното, и от небесното и земното сътворява едно неделимо Тяло, Богочовешки Организъм – Църквата (Еф. 4:8-16; Кол. 1:15-28).
Църквата има нова власт, благодатна и вечна. Изпращайки Своите ученици сред хората като овци сред вълци, Господи при Своето възнесение ги окуражава, като им казва, че Той притежава цялата власт на небето и на земята: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:18-20). Присъствието на Възкръсналия Господ е необходимо за проповедта на християнството, защото Той е не само път в човешките сърца и истина за човешките сърца, и живот за човешките същества, но и Слово, чрез Което Бог показва Себе Си на хората. Затвореният от греха човешки ум Той единствен отваря към вечността на Троичното Божество, и го прави способен за възприемане на Троичната Истина (ср. Лук. 24:45). Чрез Своята възкресителна сила Той възкресява умъртвения от греха човешки ум за живота в Богочовешката Истина, едната и единствена Истина и възкръсналият ум ясно съзнава, че Възкръсналият Господ е единственият жив, а всички хора без Него и извън Него са мъртъвци, само мъртъвци.

Животворният наш Спасител е поставил Своето Възкресение като първо и най-необходимо условие за апостолство. Без всеотдайна вяра във Възкръсналия Христос апостолството е невъзможно (Йоан. 20:24-29; 20:21-23). Фактът на Възкресението трябва да се приеме като основен догмат на християнската вяра и живот. Водени от Христос, апостолите са изградили своя живот и своята проповед върху този догмат; визията (видението) на Възкръсналия Господ ги изменило до дъно, предизвикало у тях пълен обрат и преображение. През призмата на това видение те гледат на света; през призмата на това видение говорят, през призмата на това видение вършат чудеса.

Обезумелия христоборец Савел не обърнали в християнството нито апостолите, нито техните чудеса, нито тяхното учение, нито духоносната проповед на първия ангел на Църквата – свети архидякон Стефан, а видението на Възкръсналия Господ Иисус. Щом видял чудесната Личност на Възкръсналия Господ, Савел безрезервно и категорично Му се предал. Щом възкръсналият Христос се яви и на мене, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? (1 Кор. 15:8; 15:12). Неговото учение за Възкресението не е нищо друго, освен превеждане в думи на неговия личен опит и този на останалите апостоли. Тук няма нищо измислено, нищо добавено, нищо нереално; а всичко се основава на личното преживяване, на личния опит. Той не създава абстрактна теория за възкресението, а обяснява най-реалния факт, дава философски израз на своя жив опит и на опита на апостолите (1 Кор. 15:49).

Apostol PavelЧрез своя христоподобен живот свети Павел оправдава своята философия на Възкресението, защото и догматът на Възкресението (както и всички останали догмати) може да се оправдае етично, опитно, чрез лично преживяване. Цялата етика на свети Павел е етика на Възкресението. Тя черпи своята сила за живот от факта на Христовото Възкресение. Без това е невъзможно да се живее по християнски; не е възможно да се носи без ропот страшният кръст на живота. Само заради Възкръсналия Христос християните всеки час кротко понасят мъки и неволи (1 Кор. 15:30; 2 Кор. 6:4-10). Всеки ден умирам, братя,… но каква полза за мене (от това), щом мъртви не възкръсват? (1 Кор. 15:31-32). Каква полза имам от страданието заради Христос, ако това страдание не води във възкресението и блаженството на възкресението? Ако няма възкресение, ако не възкръсват мъртви, тогава най-логично и естествено е да заменим всички нравствени принципи с един-единствен принцип: Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! (1 Кор. 15:32), или „живей за мига”. Без Възкресението е невъзможно да оправдаем страданието; без оправдание на страданието мислещият човек не е възможно да не бъде анархист и богоборец; всяка етика, която не признава възкресението на мъртвите, която не признава безсмъртието на човешката личност, в основата си е анархична и нихилистична. Само имайки непрестанно пред очите си чудотворния Лик на Възкръсналия Господ и вярвайки в своето лично възкресение, човек може да осмисли страданието, може с търпение да влиза в битката на живота, която му е отредена (Евр. 12:12).

Ако мъртвите не възкръсват, тогава човекът е гнил израстък върху трупа, наречен земя. Ако няма възкресение, тогава този свят е една проклета лаборатория на гнойта, а всеки човек – херметично затворена бутилка гной. Само възкресението дава възможност и сила на човешката личност да се смята за блага вест и да може да се развива безгранично и безкрайно. Възкресението доказва безсмъртието на човешката душа и човешкото тяло с това, че дава възможност за непрестанно, вечно израстване на човешката личност в сферата на Троичното Божество. Думите на Спасителя: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48) могат да се осъществят само ако човек е безсмъртен, ако възкръсва със своята цялостна личност: и с тяло, и с дух. Би било невъзможно да растем с растене по Бога и да достигнем до пълната възраст на Христовото съвършенство (Кол. 2:19; Еф. 4:13), ако смъртта е заключителният етап от нравственото израстване. Истинското израстване става възможно само чрез възкресението, защото то създава органична връзка между този и онзи свят, между този живот и вечния живот.

KrustТъй като Христовото Възкресение не е абстрактна теория, а събитие и факт, то може да се усвои не абстрактно и теоретично, а само чрез личен допир, чрез лична среща с Възкръсналия Господ Христос. Най-добрият пример за това са Деяния на светите апостоли. Защото всичко, което Христос е вършел, го е вършел, за да го вършим и ние; всичко, което Той е бил, е бил, за да бъдем и ние; всичко, което с Него се е случило, се е случило, за да се случва и с нас; Той е станал Богочовек, за да станем и ние богочовеци; Той е живял безгрешно и свято, за да живеем така и ние; Той е страдал, бил е мъчен, за да страдаме и да бъдем мъчени и ние; Той е умрял, за да умрем и ние с Неговата смърт; но Той е и възкръснал, за да възкръснем с Него и ние. Това лично съ-въплъщение с Него е необходимо за всеки Негов последовател. С подвиг на себеотрицание човек предава себе си на Възкръсналия Господ и започва да живее чрез Него, да мисли чрез Него, да действа чрез Него. Израстването в този живот се извършва чрез много подвизи, постепенно и органично: то върви от низшето към висшето, от първото към последното. Чрез Христовия живот се върви към Христовата смърт. За да възкръснем, преди това е необходимо реално да приемем Христовата смърт като своя, защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението (Рим. 6:5); защото, когато с кръщението се погребем в Неговата смърт, с Него и ще възкръснем, и ще ходим в новия живот на Възкръсналия Господ (Рим. 6:4). Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него (Рим. 6:8), ще живеем вечно с Него, защото Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него (Рим. 6:9; 6:10-11; 6:22-23).

Който не преживее реалността на Разпнатия Господ, не може да преживее и реалността на Възкръсналия. Във възкресението се влиза чрез разпятието. А без възкресението няма спасение (Рим. 10:9). Разпятието не може да се заобиколи. За да възкръсне човек чрез Христовото Възкресение, първо трябва да умре с Неговата смърт. Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем (2 Тим. 2:11). – Че това е необходимо и най-необходимо, че то съдържа тайната на християнския живот, ни свидетелства един човек (апостол Павел), който приживе е бил възнесен до третото небе, в рая, и чул неизказани тайни (2 Кор. 12:2-4). Ако не можем да вярваме на никой друг, то на него можем да вярваме, защото всичко, което той казва, го казва от личен опит; всяка негова дума е преживяна, изваяна от неговия опит. Той е оправдал вярата си със своя живот, доказал я е със своя живот; в нея всичко е следствие от личен опит, всичко е реално и няма нищо фантастично, нищо измислено. Изпълнен с животворящ и спасителен опит, той смело изповядва: Смятам, че и всичко е вреда,… всичко считам за смет, за да придобия Христа, и да се намеря в Него, … за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, та дано някак достигна възкресението на мъртвите (Фил. 3:8-11). – Цялата негова етика се движи в тази сфера, в границите на тези желания. Чрез грехопадението всички ние сме умрели, чрез Възкресението всички оживяваме. Както в Адам всички умират, така в Христос всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Адам е вкарал човешкия род в отвратителния и човекояден тунел на смъртта, а Христос ни е извел от него на пътя на безсмъртието. Още по време на земния живот в смъртните тела на Своите верни Възкръсналият Господ влага залога на безсмъртието и ги оживява за вечен живот чрез Дух Свети (Рим. 8:11). Никой не обръща на човешкото тяло, на неговата святост и безсмъртие такова внимание, каквото обръща Господ Христос. Той е направил така, че всичко да му осигурява безсмъртие и вечност. Който поведе своето тяло по Христовия път, няма съмнение, че ще го въведе във вечния живот. Истинските християни винаги правят това и заедно с апостол Павел заявяват: Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът (2 Кор. 4:10-11). Възкръсналият Господ дава сили на християните търпеливо да понасят тлението на своя външен човек, докато вътрешният се подновява всеки ден: и докато става това, те гледат на вечността като на свое истинско отечество (2 Кор. 4:16-18). Възкръсналият Господ като жива, вечно жива творческа етична сила, овековечава живота на човешката личност и пренася от земята на небето не само жизнения център на човешката душа, но и на човешкото тяло (Фил. 3:20).

Новозаветното учение за Възкресението съществено се различава от всички останали учения за възкресението. Различава се по това, че се гради върху основата на Възкръсналата Личност на Богочовека Христос. В християнството Възкресението не е теорема, не е принцип, не е някаква надличностна или безлична схема, а пълна Богочовешка Личност: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки (Йоан. 11:25-26). Останалите религии, както и някои философии, дават дискурсивно, априористично, безлично решение, или по-точно казано – обяснение на този проблем. Християнството има Възкръснала Личност (Христос), и чрез нея доказва възкресението на мъртвите. В това е неговата новост, вечна новост и очарование. То няма нужда да измисля логични доказателства; то показва Личност, показва вечно живия Богочовек Христос: дойди и виж (Йоан. 1:46).

Dete iconaСмисълът на живота на всеки християнин е да направи своята личност съставна, органична част от Тялото на Възкръсналия Христос (Църквата). Направи ли това, няма да има нужда да доказва възкресението от мъртвите, защото вече има усещането, че е безсмъртен и вечен. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния (1 Кор. 15:47-49; ср. Рим. 8:29; 2 Кор. 4:4; 3:18). Ако Христос е възкръснал, тогава няма нужда да питаме ще ли възкръснат онези, които са се облекли в Христа и са станали съ-телесни на Него. Всяко преходно човешко същество получава своя непреходен смисъл и значение във Възкресението; смъртното същество получава своя смисъл, когато се облече в безсмъртие, тленното – когато се облече в нетление; а всички хора, всичко, което живее, което е живяло и което ще живее – получава своя окончателен, своя вечен смисъл във Възкръсналия Христос, единствения Победител на смъртта, греха, ада и дявола (1 Кор. 15:53-56). Християните вече не сами по себе си, а чрез Христос побеждават греха и смъртта; възкръсват от гроба на саможивия егоизъм; Той е тяхното възкресение и живот (1 Кор. 15:57; Рим. 8:37); те имат всичко в Него, Алфата и Омегата (Откр. 1:8); Той е Глава на тялото на Църквата, Първороден, Възкръснал от мъртвите, за да бъде пръв във всичко (Кол. 1:18). За завладените от смъртта хора – неуки и учени, богати и бедни, възкресението е нещо ново. Всичко е остаряло от греха и смъртта, възкресението е победа над тази остарялост, възкресението е пролет за душата и тялото, новост, която остарелият човешки ум трудно възприема.

Когато апостол Павел в атинския Ареопаг проповядва наSf.Ap_.-Pavel-predicand философите за Христовото Възкресение от мъртвите, тогава някои от тях казват, че това е ново учение, а други му се подиграват (Деян. 17:19-20; 17:32). Но това е ново учение и нов живот, нова надежда и нова радост. Христос е възкръснал, значи възкресението става необходим догмат за всеки християнин. В това е единствената надежда, която може да спаси човека от последното, самоубийствено отчаяние: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него …. Мъртвите в Христа ще възкръснат… и така винаги с Господа ще бъдем (1 Сол. 4:13-17). Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим (1 Кор. 15:51-52). За това говори и Евангелието, което се чете на опело (Йоан. 5:25-29): Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. – Възкресението от мъртвите е воля на Небесния Отец, оттук и смисъл на всяка човешка личност. Без Възкресението всичко губи своя смисъл; и само във Възкресението го получава, защото не погива, а възкръсва за вечен живот (Йоан. 6:39-40; Лук. 14:14). Който стане син Божи, неизбежно става и син на възкресението (Лук. 20:36).

Какво? Нима вие мислите, че не може да се вярва, че Бог възкресява мъртви? – пита апостол Павел. И веднага отговаря, че и самият той е мислел така; и не само е мислел, но и безумно се е борел против измислените басни за възкресението на Иисус Назарянина; борел се е чак дотогава, докато не видял Самия Възкръснал Иисус, и след видението станал, от най-страстния христоборец, най-вдъхновеният проповедник на Възкръсналия Христос (ср. Деян. 26:8-16).

Христос е възкръснал, но Той е бил Богочовек; а как е възможно обикновени хора да възкръснат? – Попитайте евреите, които присъствали на Лазаровото възкресение (Йоан. 11:32-46; 12:17-19). Христос възкресил Своя приятел Лазар; това е исторически факт; но как е станало това, как протекъл този процес отвътре, това остава неразбираемо за победения от греха човешки разум (Йоан. 11:11-14). Възкръсналият Лазар е жива проповед за всеобщото възкресение. Гледайки него, възкръсналия, много евреи повярвали в Иисус заради него, а свещениците се договорили да убият и него, и така да заглушат изразителната проповед за Иисус – Възкресителя на мъртвите (Йоан. 12:0-11). – Че мъртви възкръсват, за това свидетелства Иаир, чиято единствена дъщеря Иисус възкресява (Марк. 5:22:43; Мат. 9:18-25; Лук. 8:41-56), както и Наинската вдовица, чийто единствен син възкресява състрадателният Господ (Лук. 7:11-15).

За Христос възкресението е естествена необходимост, а смъртта е сън (Йоан. 11:11-13; Марк. 5:39). Победителят на смъртта възкресява от мъртвите онези, които иска. За това имаме исторически факти, но самият процес на възкресението е необясним за хората и на мнозина служи като повод за отричане и на самото възкресение. Как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Това са стари коринтски въпроси, стари и винаги нови, актуални (1 Кор. 15:35). Но апостол Павел богомъдро отговаря на тях: Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърноно Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. … Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление… сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно (1 Кор. 15:36-44). Това значи, че същността на зърното, неговото тайнствено израстване е ръководено от Бога (ср. 1 Кор. 3:5-9); телесното тяло по тайнствен начин става духовно: същността на тялото и духа, същността на човешката личност знае само Бог, оттук и възкресението на личността бива от Бога: от телесното тяло Бог при възкресението взема от онова, което представлява съществена част от човешката личност; в своята окончателна същност и материята е духовна, и тялото е духовно тяло.

Очевидно е, че Възкресение Христово е най-необходимото нещо в новозаветното домостроителство на спасението. Алфата и Омегата на възкресението е Възкръсналата Личност на Богочовека Христос. Чрез нея е предопределен и самият факт, и самият процес на всеобщото възкресение. Христовият труден подвиг на спасението е увенчан с Неговото Възкресение от мъртвите. Затова Неговото Възкресение изпълва безнадеждното човешко сърце с жива надежда, с небивала надежда и радост (1 Петр. 1:3). Без Христовото Възкресение животът би бил безсмислен, страданията биха били неоправдани, страданията биха били неизкупими. Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата вяра (1 Кор. 15:14), напразна е науката, напразна е философията, напразни са страданията, напразен е целият живот. | www.svetosavlje.org

(1925)

 

Превод: Татяна Филева

Близки теми: