Предопределение и свобода



Едни от най-трудните за съвместяване идеи са тези за всемогъществото на Бога и свободата на човека. Ние, хората, твърде лесно забравяме, че сме творения, поставени в свят, сътворен от нищото. Увлечени в живота си, в който реалността изглежда безлична и Творецът сякаш не присъства, не осъзнаваме дълбочината на нашата зависимост от Него.

Всемогъщество
Възможно ли е Създателят да бъде изненадан от творението си, ако е всемогъщ? За да се случи това, е необходимо творението да предостави на Твореца си информация, която е нова за Него, но то би трябвало да я почерпи от нещо, до което Създателят му няма достъп или не разбира – и следователно не е всемогъщ. Ако Бог не може никога да получи нова информация от творението си следва, че то е напълно предопределено за Него през цялата му сътворена история. Това предзнание означава също и че Бог е създал всичко, предзнаейки края на историята му и за Него този край оправдава сътворението. Затова ако Той реши да променя нещо в творението, тогава не би Си противоречил, а би следвал първоначален план.

Наличието на невидими за нас части от творението не променя горните разсъждения, от което следва, че предопределеността се простира и върху невидимата за нас действителност.

Видимо предопределение
Според съвременната наука светът е подчинен на йерархия от закони, изучавани от физиката, химията, биологията, неврологията, психилогията, екологията и т.н. Законите на физиката вдъхват живот на законите на химията, те от своя страна – на законите на биологията, те – на неврологията и т.н до законите, управляващи поведението и мисленето на животните и човека. Тази йерархия можем да открием още в реда на сътворението на света, описан в Битие 1:1-27. На дъното на йерархията са законите на физиката, които нямат причина в причинно-следствения свят. Като ги изучават, единственото до което биха могли да достигнат хората е тяхното точно описание, но причината целият познат свят да им се подчинява си остава недостижима. Вседържителят все-държи света чрез законите на физиката, те са допирната точка между света на причините и света на следствията, между света на неизменното и вечното и света на променливото и преходното.

Създателят ни е всемогъщ поради неотменимостта на йерархията от Неговите закони, които са неумолимо валидни и неизменни в цялата видима вселена. Те напълно определят какво се случва в даден момент, единствено на базата на информацията, описваща света в предходния[1]. Чрез тях Бог упражнява пълната Си власт и последващото от тази власт знание за цялата история на света, подобно на филмов режисьор, който определя какво и кога да се случи на филмовата лента. Как с това се съвместява свободата на човека и последващата от нея морална отговорност пред неговия Създател?

Свобода
Бог е създал човека свободен от човешка гледна точка. Тварната свобода е предвидима за Бога, защото е способност на сътворения човек, която Създателят е вложил в него. Тази сътворена свобода ще разбираме като възможност за изява на заложените и придобити способности и разбирания у всеки човек.[2] Свободата ни произтича от хода на времето. То разделя акта на сътворението от проявата на това, което е сътворено. Веднъж създадени, ние се изявяваме в рамките, определени от Твореца ни. Нашите заложби, светоглед и характер са концентрирани в телата ни и се проявяват в действията ни, които се отпечатват неотменимо в хода на историята. Човекът се явява съсредоточие на причинност в творението подобно на Бог, който е абсолютната Причина.

След създаването му творението е било предадено в ръцете на човека (Бит.1:28). Бог зачита суверенитета на човека във времето и е свел Своята намеса в света след сътворението до минимума на законите на физиката и относително малък брой „чудеса”, за да остави изявата ни необезпокоявана. Тази ненамеса на Бога прави творението познаваемо и предвидимо, защото в него е само Божието творческо слово от времето на сътворението, което се изявява по непроменимите закони на същото слово. Познаваемостта на творението е важно условие за изпълнението на Божията повеля към човека да владее над него. Предопределеността на действията ни произтичаща от Божието всемогъщество при създаването на света и даването на заложбите ни не отменя нито възможността за изявата им – нашата свобода, нито би накърнила любовта на Твореца към Неговото творение.

Създателят ни е заложил в творението механизъм, чрез който всеки човек се ражда с различни заложби и в различна среда, които ще определят действията му по уникален начин. Тези фактори го движат по неповторим начин през историята, като в резултат на това се получава групова свобода – човешкият род като цяло ще измине най-разнообразни пътища през световната история – това е начинът, по който свободата ни се съдържа в предопрелеността на Божието всемогъщество. Нашата свобода за Бог изглежда като многообразие, а съзерцанието от конкретния човек на личния му принос към неповторимостта на всичко в света създава усещането му за свобода. Многообразието сред околните хора показва и степента на индивидуалната ни свобода. Любовта на Бог към многообразието е видима във всичко – от неповторимостта на снежинките до поразителния брой различни растителни и животински видове и неповторимостта на всеки конкретен представител на живата и неживата природа. Необятният размер на вселената дава възможност в нея да се вмести многообразие с Божествени пропорции.

Механизмът на многообразието е заложен като цел на всички закони, положени от Твореца за основа на творението – от липсата на локалност в законите на физиката, през рекомбинативните закони на наследствеността в генетиката до законите, управляващи психиката на хората – човешката впечатлителност към околния свят. Съзерцанието на многообразната природа се отразява живо в съзнанито на човеците и става източник на тяхното многообразие. За да се чувстват хората отговорни за действията си част от механизмът за многообразие е в тях самите – в техните тела и ум, към които те изпитват вродена привързаност.

Многообразие и хаос
Някой би попитал – какво по-голямо многообразие от хаоса? Нали в него може да се срещне всичко? Много-образието или многото образи са всъщност много различни форми на ред. В хаоса трудно може да се намери ред, особено от по-висш порядък. Пример за такъв ред са различните многоклетъчни организми, които са форми на над-клетъчен порядък. Те са съставени от едни и същи типове клетки. Клетките от своя страна са по-нисши форми на химически порядък, като са съставени от едни и същи типове сложни молекули.

Мотивация в предопределението
Да правим ли усилие, ако всичко е предопределено в нас чрез законите и началото на света, дадени от Бог?

Физичните закони са симетрични по отношение на времето. Това означава, че светът е като огромен часовник, който може да се върти както напред, така и назад. Пружината му е времето, което го движи само напред. Бог е първопричина и твори, а човекът е сътворен и следствие. Затова волята на Бог се развива напред във времето, а на човека – назад. Волята на Бог определя бъдещето. Взимането на решение вътре в детерминистичния свят изглежда като определяне на миналото, обуславящо решението. Симетричните закони на физиката означават, че както начинът на сътворение на света предопределя дадено решение, така и това решение определя сътворението на света. Така, игнорирайки посоката на времето, вътре в детерминистичния свят за себе си ние сме наравно свободни с Твореца! Ние не знаем всичко, което е заложено в нас като последствие от миналото на целия свят. Затова, ако решим да се борим за нещо, ние всъщност определяме такова минало на света, което ни определя като борещи се. Ако решим да се отдадем на униние и пасивност, ще определим минал свят, който ни определя като униващи. Така изборът ни има реална власт върху света от наша гледна точка. Опитвайки се да мислим от гледната точка на Създателя на света се натъкваме на противоречие между предопределеността ни от Твореца и свободата ни, защото забравяме, че светът ни е създаден заради нас и ние сме свободни единствено вътре в него. Всичко произтичащо от свободата – добро и зло, ценности и т.н. има смисъл само в нашия свят. Добавяйки Бог в разсъжденията си ние излизаме от собствения си свят и всички понятия, дефинирани в него – като свобода, добро и красиво – рухват. Извън собствения ни сътворен свят, в света на Всемогъщия, нашата свобода не съществува, там е единствено Волята Му, която е невместима в нашето ограничено, тварно разбиране. За да не става това не трябва в разсъжденията си да се опитваме да напускаме света си. За Бога трябва да мислим само чрез проявленията Му в нашия свят:

Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни (Йоан 1:18)

Бог се явява в творението като човек за да стане осезаем за тварните ни сетива и чрез неговите лица – Бог Син и Светия дух – общува с нас и ни дава своите заповеди като така досъздава творението вече с нашето съгласие и чрез нас, без да отнема властта ни над него.

Морал
Свободата, дефинирана като възможност за изява на заложените и придобити способности у всеки е приложима за всичко от човека и животните до растенията и неживата природа. Така тя е свойство на творението свързано повече с неговата познаваемост. Това което не се разкрива – например семе, което не пониква ни лишава от познанието за него. Какво отличава човешката изява от тази на животните например? За да изпълняват функциите си в животните има заложени несъзнателни желания – инстинкти, които ги подтикват към действие. Човекът се отличава от животните по стремежа и способността му да се самоопределя. Както птиците си строят гнезда от клонки и пух, така хората развиват свой вътрешен човек, който става причина за действията им, частично измествайки инстинктите. Този вътрешен човек в Писанието е наричан сърце:

защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули (Мат.15:19)

Както дърветата дават различни на вкус и вид плодове в зависимост от гените, почвата и времето така и хората се самоопределят, самодосъздават различно според заложбите си и средата в която се развиват. Този процес продължава през целия живот на човека. Плодовете на дърветата ги ядат животните, а плода на човека – сърцето поглъща смъртта. Това свидетелства за наличието на цел за хората, стояща отвъд смъртта. Ние определяме плодовете на дърветата като добри и лоши за ядене според вкуса им, а за нашия плод – сърцето – Бог е определил критерии за годност според целта с която ни е създал – вечен живот. Въпреки, че с нашето ограничено възприятие ние не можем да мислим от гледната точка на Създателя ни, Той може от нашата. Според нея ние имаме властта да се самоопределим и съответно подлежим на оценка за последствията от нашето самоопределение.

лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън (Мат.3:11)

Добро и зло
За нас хората свободата е много ценна. Не е случайно, че най-тежкото наказание преди смъртното е лишаването от свобода (като смъртта е пълно лишаване от свобода в настоящето ни битие). Тази жажда за свобода е заложена в нас от Твореца и показва, че нашата свобода (или нашето многообразие) е ценност и за Него – тя е добро. Злото за човека е лишаването от свобода и съответно злото за Бог е намаляването на многообразието. Зло е всичко, което предотвратява приноса на творенията към многообразието – смърт, физическо или духовно осакатяване или ограничаване, лъжа, прахосване на времето и дарбите чрез страстите, лишаване от поколение, от имущество, от връзка с Бога.

Парадоксът на многообразието се състои в това, че механизмът за създаването му е вътре в творението, над което хората имат власт. Съответно някои от тях могат да работят против този механизъм и да намаляват многообразието и съответно свободата – да вършат зло по някой от горните начини. В историята има ярки примери на диктатори, които са използвали насилие, страх, лишаване от информация, лъжи и генетическо (расово) прочистване за да уеднаквят и подчинят поданиците си. Патологичната зависимост от храна, секс, наркотици и други страсти е начин за само-заробване водещо до лично само-обезличаване. Ограничаването на механизма за многообразие – източника на свободата – до степен да не може да произведе индивиди работещи против него само по себе си ограничава многообразието и съответно е зло. В това се съдържа логическо противоречие: многообразието (или свободата) трябва да е ограничено за да не се самоограничи. Тук всемогъществото на Бог не може да помогне тъй като Той не може да сътвори лъжа за да избегне противоречието на две истини. Така Той избира (оптимален) баланс като оставя възникването на злото, но му противодейства като непринудително ни насочва към доброто – многообразието, чрез своите заповеди и обещание за общ съд и наказание на тези, които работят против Неговия творчески план. Така привидно ограничаващите заповеди на Бог са насочени към увеличаване на многообразието.

Бог ни заповядва да не причиняваме зло на другите, а да се стремим да запазим дара на останалите хора като собствената си свобода посветим на другите в любовта или да проявим способностите си като ги насочим към подкрепа на изявата на способностите на останалите хора с което да увеличим многообразието индиректно. Тази заповед не ни е заложена като неумолим закон чрез гените в телата ни за да не ограничи нашата свобода. Вместо това Бог ни предлага да упражним свободата си и да изберем доброто.

Синовството
Творението, построено като величествен механизъм чрез йерархия от закони е предопределено и неговата история, макар и съдържаща се и в нас, е една и точно определена. На нас ни е дадена власт над творението, но до каква степен се простира тя? Отговора ни дава Иисус:

(Мат.7:7): Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори

С тези думи Иисус прави явна уникалната роля на човека в творението. Човекът, бидейки ограничен в сътвореното пространство и време от законите, които го управляват може да превъзмогне дори тях чрез Бога. Създателят му е дал вяра – способността да приема несъществуващи в човешкия свят неща като реални и да действа подобаващо. Чрез вярата човекът, затворен в ограничения си физически свят, може частично да възприеме отвъдната реалност на Твореца и да общува с Него. Човекът може да иска и търси непостижими неща от Всемогъщия. Ако Бог изпълнява желанията му това би премахнало физическите ограничения пред свободата на човека или творението би надскочило възможностите за многообразие, заложени първоначално в него като сам Бог действа като продължител на механизма на многообразието. Човекът би излязал от предопределението си ако просто общува със Създателя си и непредопределените отговори на Бога го променят – досътворявайки го, подобно на Соломон, който поискал от Бог мъдрост. Желанието на човека би било предопределено, но не и начина, по който Всемогъщият ще му отговори. Връзката на Бог с човека прави човека пълен според замисъла на Твореца – съставен от тяло, душа и Божията сила – единия Свети дух. С тази Сила човекът има уникална роля в творението – той е отговорен за всички останали живи същества, които са предопределени механизми без Божието непредопределение, което само човекът може да им предаде. За това отговорността за предопределеното зло пада върху човека, на когото е предадена влстта над творението и е даден достъп до Божията сила.

Грехопадението
За да изпълнява Бог волята на човека е необходимо човекът да съобрази волята си с тази на Бога. За целта е нужно да познава истински волята на Бог. За Твореца е било ясно, че възникването и разпространението на злото и лъжата е неизбежно тъй като многообразието би създало и твари стремящи се към власт над останалите с помощта на лъжата (според парадокса на многообразието). Дори Адам да не бе срещнал дявола и да не бе съгрешил в резултат на това, възникването и разпространението на лъжата би се случило на по-късен етап. За това свидетелстват множеството лъжеучители, които се появяват дори след като Божият Син изобличи делата на дявола. Бог е преценил, че ранното „запознанство” на първите хора с дявола и лъжата ще им даде познание за възможността на тяхната природа да се противи дори на Твореца си (греховността им) и за същността и последствията на злото. По този начин техният избор е станал осъзнат – Бог включил човешкият разсъдък в ограничаването на злото.

Клеветата на дявола разрушила вярата на човека с която той е достигал до Бога и прекъснала връзката им. Най-голямата лъжа, която Адам приел от дявола не била, че няма да умре ако наруши божията заповед, а идеята, че има право да съди Бога.

Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
(Римл.9)

Осъждането на Бога ни поставя неусетно над Твореца и поврежда вярата ни като ражда гордостта. Това осъждане естествено се пренася и върху цялото творение и дава път на злото.

Така човекът загубил Божията Сила – Светия Дух от състава си и попаднал в плена на предопределението. Бог изменил света с проклятието си да не бъде удовлетворителен за човека – да бъде предопределен за смърт. Като не отговаря на заложеното в човека чувство за правда той търси какво не е наред с него – или Бог е направил механизма за многообразието отново действен чрез по-силни дразнители за повреденото от лъжата състояние на човека.

Планът за спасението
Бог заобикаля парадокса на многообразието като ни предлага да се самоограничим – всеки индивид сам себе си. Външното ограничение би ни уеднаквило – то е зло, но в самоограничението си ще запазим своята уникалност, защото ще действаме чрез механзма за многообразието а не против него. Пълното решение на парадокса на многообразието се състои в разделянето на историята на две части. В първата ще се изявят тварите като работещи според или против механизма за многообразието. Тези които приемат плана за спасението и доброволно изберат да се ограничат и да премахнат злите си импулси ще бъдат годни за неограничено дълъг живот без да нанесат вреда на творението.

защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братяА които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. (Рим.8:29-30)

Своето ограничение хората могат да направят само с вътрешния си човек, над когото имат власт, но не и с тялото си в което е заложен механизма на многообразието наследен от Адам – тяхната свобода дори от подчинение на Твореца.

…но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми (Рим.7:23)

Външният човек се нуждае от нов родоначалник за когото злото е невъзможно. Тези, които работят според Божия творчески план за многообразието ще бъдат възкресени в нови тела, в които желанието им за доброволно самоограничение е изпълнено.

Този път ни показа със Своя живот Спасителят. Той освободи повярвалите в Него от плена на лъжата на дявола като изобличи клеветата към Бога. За целта показа на хората Божията Воля като чрез Божията сила върна даром изгубенатата свобода на хората около него:

„Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?” (Мат.20:32)

…и ни показа истинското лице на злото като остави хората да убият най-големия си Благодетел. С това Той осъди в сърцата на повярвалите в него хора последиците от лъжата на дявола и ни показа любовта на Твореца към нас.

С изпращането на Спасителя на земята в плът Бог довършва делото на сътворението. Иисус увеличава многообразието като ни дава нов избор – да повярваме В него и да си възвърнем Божията сила или да го отхвърлим. Най-удивително е, че го извършва от позицията на човек, като обещава и на тези, които го последват да станат Негови съработници.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Йоан.14:12)

Оставяйки ни своите Тяло и Кръв Христос стана нов родоначалник за приемащите „тесния път”.

С възкресението Си Той ни даде да надзърнем в бъдещия живот, приготвен за вървящите по Неговия път.

Връзката ни с Бог Спасителят възстановява, чрез изпращането на Светия Дух над хората, които са възстановили вярата си – повярвали са в Него.

Смисълът
На какво служи цялото многообразие, чиито съставни части сме и ние? Отговорът е – на любовта, тази градивна връзка между раз-личностите. Многообразието дава нови и нови възможности на любовта да се прояви. Любовта на Твореца е причината за творението, любовта е неговата цел. Всички други свойства на природата са само инструменти за изява на любовта. За Бог не е била достатъчна само една проява на съвършена любов. Той я притежава между трите си лица. Бог иска да даде на любовта огромно поле за действие. Дори само запазването на живота е непрестанна проява на любов – от любовта на детето към родителите, през любовта на мъжа и жената до любовта на родителя към неговото дете. Тези връзки на любовта, макар и лишени от човешката дълбочина, откриваме и в животинското царство. Безбройните взаимно-зависими организми, като цветята и пчелите, за Бог са проява на градивна връзка, на любов.

Изход
С течение на времето механизмът за многообразието става все по-недействен поради властта на част от собствените му, работещи против него, творения – ще се самозамърси до степен повече да не може да произвежда многообразие. Това в исторически план ще изглежда като пълно поробване и обезличаване на хората и унищожаване на природата. Тогава смисълът на неговото съществуване ще се загуби и ще дойде краят на времето му.

Заключение
Предопределението е неизбежно следствие от всемогъществото на Бог. Свободната воля и предопределението не си противоречат, ако се разглеждат не като противопоставяне на две воли – ограничената на човека и безграничната на Бога, а като сътворена и творяща воля. Разделянето на двете воли става чрез неутралната природа, която е източник на многообразието. Бог Многообразието, дава възможност на любовта да се прояви. Многообразието или свободата ражда собственото си унищожение – злото. Бог предлага бъдещ живот на тези, които се съобразят и приемат многообразието чрез любовта.

Бележки

[1] За разлика от Копенхагенската интерпретация на резултатите от експериментите в квантовата механика, в механиката на Бом (Bohm) се запазва детерминизма и светът може да се опише точно с взаимодействия, които имат не само силов, но и информационен характер.
[2] Дефиниция на свободната воля, която се вмества в предопределеностата на света във философията се нарича компатибилизъм – съвместимост на Bожието всемогъщество и на човешката свобода.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...