Творение, телеологичност, есхатологичен завършек



Може да харесате още...

3 коментара

  1. В познанието на човека има два свята- видим и невидим. Видимият е класифициран, опознат и вещево-лабораторно проверим, каквато е идеята на Церн. Тук Църквата и богословието не могат да кажат нищо, както не могат да кажат нищо на геологията, арехологията и биологията. Ако се съди от пропагандата на православието в модерността, то Църквата силно залага върху понятията и предствата за духовност, която е категория от невидимия свят, не се поддава на веществено-лабораторни експерименти и е силно зависима от способността за работа с писмен и устен текст. Извън участието в литургиите и общуването с духовника духовността не може да бъде усетена вещево и материално, поради което способността за абстракции и възвишени представи е основание, на което ляга идеята за духовност. За съжаление в България не се разбира този факт, а е спорно доколко кадрите на БПЦ могат да разработят самички духовността в света на материята. Освен ако не е помощта на чуждият опит, но БПЦ лежи върху идеята за нацията.

  2. Sandi каза:

    .

    Великолепна статия . Възхите съм !!!

    .

  3. Много хубаво мото е мисълта на св.Ириней Лионски. Тя иска да ни каже, че ако искаме да отдаваме слава на Бога трябва да зачитаме човека. Това ще рече, че наместо да наливаме пари в постройки, в материя на култа и да търсим придобивки в материалния свят ние трябва да инвестираме в човека – да го обичаме, да му прощаваме, да се грижим за него, да живеем с проблемите му, да уважаваме труда и квалификацията, да имаме предвид неговите изкушения, да го търсим и да му помагаме когато княза на този свят го низвергва, да се опитаме да му бъдем от полза, защото чрез делата и словото на човека се възхвалява Бога, а не чрез великолепието на материята, която е няма, без дух и служи като опорен довод за нещо, което е направено с майсторството на ръцете и със силата на ума, които са дадени от Бога. Затова уважавайки дарбите и качествата на хората ние отдаваме признание и слава на Бога, Който го е създал и му е дал дарованията. Другото е мистика на ритуала и култ към вещта, а живота е повече от това.