Из „Автобиография“



Може да харесате още...

3 Отговори

  1. portos каза:

    Взе да ми просветва защо някои така се захласват по повечето ми есета… Покайвам се за всички свои духовитости…

    P. S.
    Когато духовитостта подмени духовността, тогава… Тогава – жална им майка на ценителите на добрия вкус и естетиката.

    Защото умеещите да манипулират чрез тези неща, винаги ще намерят някой Нушич или Булгаков, който да осмее религията като грозна, дива и безвкусна и така да им помогне да прескочат скруполите (остатъци от някаква духовност).

    Колко бил пълен белия свят с духовити глупаци!
    Господи помилуй!

  2. portos каза:

    Господине Нушич.

    Вие сте езичник, защото мразите да се смирявате, а не, защото учителя Ви по религия е бил тъпак (което е безспорно, ако писаното от Вас е вярно – от опит знам как се доукрасява и доизмисля история или образ).

    Стилът Ви е превъзходен, но няма как да Ви поднеса лично почитанията си, затова ще Ви изпратя бутилка изстудена Керацуда, че да се разхладите там, където се намирате в момента по някой кандидат за „непреходна слава“.

  3. Милояна каза:

    Преди време нашата презвитера разказа как се е провеждало вероучението в училищата по времето на нейния дядо. Последстието от това „вероучение“ било, че той станал и си останал атеист, децата му станали атеисти и чак през едно поколение ( т.е. у нея ) се възродила отново вярата.
    Сериозният въпрос в случая е именно този за вероучението – как и от кого да се преподава. Аз трудно мога да си представя подобно „учителско“ поведение днес . Понастоящем, по-скоро учениците бият учителите, отколкото обратното. Учителите си имат дуги начини да отблъснат децата от материала, който им преподават.
    Аз не съм убедена, че искам моето дете да изучава религия в училище. (Е, имам няколко години за преценка, все пак 🙂 )