Църквата забива първия гвоздей в робския ковчег
Източник: в. Стандарт
Проблясъци oт предварителните изпити в СУ:
Супер голям успех е изграждането на българска църква в Истанбул. Тя е цялата от желязо и сега е подложена на ръждясване, но за тогава е била интересно творение.
· Борбата за църковна независимост е успешна, защото атеизмът все още е само на теория.
· Макар според Ботев свободата да не ще мотика, а Караджата, не е точно така. Има сведения, че Стефан Караджа е ходел често на църква и е подкрепял борбата за нейната независимост.
· Независимата българска църква забива първия гвоздей в ковчега на робството.
· Самият Левски влиза в историята направо от манастира, където разцъфтява неговата мъжественост.
· Духовното възраждане на българите може поетично да се сравни с пубертета на юноша, а държавността – с неговата зрялост.
· Три елемента взаимно се преплитат в борбата за независимост: църква, училище и държава. Те формират живописната шевица на националните борби.
· В пейзажа на националното освобождение рязко изпъкват краските на българската духовност. Макар облечени в черно, монасите оставят ярки следи от делото си.
· Като ходят на килийно училище, децата се възползват едновременно от просветния и образователния поток на борбата. След време ги смесват в коктейла на въстанието.
· Неофит Бозвели е родоначалник на българско църковно въскресение и мечтае да пренесе опита си по други земи.
· Нещо куца в подготовката на освобождението и това е липсата на християнска идентичност.
· От борбата за независима църква и днес можем да се поучим, че духовността не е въпрос на икономически разчети, а народно дело.
· Иларион Макариополски блести с жестокия плам на полуреволюционната си дейност.
· Възраждането стърчи като величествен обелиск сред сивите кубета на историята.
· В железобетона на турското владичество има една мека част – мързелът на Осман Паша.
· И днес корупцията е основен проблем на обществото, но тогава положението е нетърпимо. Това обаче се оказва добре дошло за богатите патриоти, които бързо напипват ахилесовата пета на империята.
· Антим Първи се отличава със строгост и целенасоченост, която и днес личи от портрета му.
· Поради липса на бърза връзка помежду си, борците за църковна независимост използват различни пратеници и пощенски гълъби. Това обаче е проблем през размножителния период, когато не било изключено да се изгубят по пътя.
· Голямата разлика между монах и свещеник е в безженството.
· Класика в жанра е султанският ферман за независима църква.
· За времето си е истинска революция да пропуснеш и едно име в богослужението, пък макар и на най-малкия светец. А нашите герои пропускат името на партриарха.
· Екзархията е перлата в короната на българското възраждане и свобода.
· Който ходи при гръцки еретици, му се налага глоба или обществен труд на ползу роду.
· Всичко хубаво си има край, така било и с църковно-националното движение. То тръгва, набира скорост, но тя скоро е убита от инерцията на успеха.
· Когато мислим за Неофит Бозвели, ни обзема паниката, че не можем да вземем примера му и да го забием в очите на днешните създатели на човешки гнет.
· Султаните често се заседяват в своите покои, наобиколени от наложници и съпруги. Това, разбира се, е било известно на нашите възрожденци. Ето защо те го използват в полза на род и отечество, като уцелват подобни моменти на разнеженост, за да поставят своите искания.
· Шедьовър на борбата за църковна независимост е църквата в Панагюрище. Тя впечатлява със смесването на стилове, което днес бихме нарекли кич, но за тогавашните разбирания си е било цяло изкуство.
· Младите ни възрожденци се черпели с комка преди събрание. Имали си доверени свещеници, които забърквали червено вино и хляб. Цялата технология се пазела в тайна, но е достигнала до нас благодарение на това, че във всяко племе си има предател.
· Борбата за независима църква се смесва с революционните настроения на нацията чрез пречастието, което всеки бил длъжен да вземе преди битка. Който не вземе пречастие, може да се прости в живота си, още преди да го е стигнал коршум, заплашвал войводата.
· Всичко си има цена, а което не се купува с пари, се купува с много пари. Тази поговорка родил народът по време на църковното национално движение. Тогава сухата пара играела голяма роля при строежа на храмове.
· Супер голям успех е изграждането на българска църква в Истанбул. Тя е цялата от желязо и сега е подложена на ръждясване, но за тогава е била интересно творение.
· Гърците се намесват в нашето православие чрез своята пошла иконопис, срещу която се борят иконоборците на възраждането.
