Архиереят пристигна!



Може да харесате още...

12 коментара

  1. Гошо каза:

    „Сакосът е символ на смирение“… как пък точно днешните епископски одежди можем да свържем със смирение и унижение?! Тази пищност, тази позлата… :sigh: И Иисус Христос… Ами нищо общо няма! 😮

  2. естет каза:

    „благоверен принц Димитрий“. Погрешен превод вместо „княз“, защото в Русия няма принцове. Прави впечатление тронът по средата на наоса, който е остатък от византийския амвон на същото място.
    .
    Модерната иконопис на Фотис Контоглу –
    http://archiman.livejournal.com/

  3. Пламен Евгениев Сивов каза:

    remark well taken, thnx

    [quote name=“естет“]“благоверен принц Димитрий“. Погрешен превод вместо „княз“[/quote]

  4. естет каза:

    Пламене, да не си хремав? Remark не може да е taken, а made.

  5. Теология, ШУ каза:

    Византийски мозайки, безплатен албум –
    http://uploading.com/files/get/548daa6m/

    🙄

  6. Georgi Stanchev Purlikov каза:

    Суета сует и всяческая суета! Тези одежди ( и от не един кат заедно със съответните митри/корони) не съответстват нито на християнското смирение, нито на бедността, в която много свещеници и миряни живеят. Св. отци са продавали лично и църковно имущество за да помагат на нуждаещите се …

  7. Пламен Евгениев Сивов каза:

    Е, обкновено нали така се казва „comment well taken“, в смисъл, взимам си бележка. От моя страна е taken, от твоя е made 🙂

    [quote name=“естет“]Пламене, да не си хремав? Remark не може да е taken, а made.[/quote]

  8. Стефан Чурешки каза:

    Христос казва – Не всеки който ми казва Господи, Господи ще влезне в Небесното царство, а този, който изпълнява волята на Отца ми. Следователно важното в пътя на спасението е разпознаването на Божията воля и желанието на Бога . Тя се вижда в Библията – милост искам, а не жертва, обичай ближния си, помагането на хората, които са в беда, сътворяване на чудеса , измолвайки от Бога неговото всемогъщество и сила да се прояви на Земята, както се е проявявала в Стария и Новия Завет и е съпътствала деянията и словата на апостолите. Друго доказателство за Божията воля е историята, в която се вижда кой е бил Божи угодник и кой Божи противник и за кого се грижи Отец и кой низвергва. Разбира се говоря за истинската история, която ако има правомерна богословска обосновка, нещо което не е направено в България, може да помогне много на вярата на българите, за които историята има и свещени измерения. И накрая за разпознаването на архийерея има и културни и духовни показатели, не само веществени

  9. Янкова каза:

    Светият благоверен принц (царски син) Димитрий Углически е син на ЦАР Иван ІV Грозни от седмия му брак с Мария Фьодоровна. Когато той е бил дете, Русия фактически е управлявана от Борис Годунов, който искал да утвърди себе си и своя род на престола. За да осъществи престъпното си намерение той решава да отстрани ЦАРСКИЯ СИН (ПРИНЦА) от Московския царски двор и го изпраща в гр. Углич, а по-късно го и убива.

    Справка: pravoslavie.ru
    calend.ru

    Как синът на царя става княз? Това са съвсем различни неща.

  10. о. Павел каза:

    Написал съм история на Руската църква и разглеждам в нея смъртта на това дете. Народната мълва обвинява Борис Годунов за убийството и дори приписва съзаклятничество на патриарха. След смъртта на царския син цар Фьодор назначава комисия, която да разследва обстоятелствата около нея. Тя е оглавена от бъдещия цар Василий Шуйски. Комисията заключава, че малолетният Димитрий при епилептичен припадък се набожда на нож, докато играе в двора в Углич, където е заточен с майка си. “Новият летописец” – един от малкото източници, които дават сведения за убийството, предлага версията, че Годунов отровил царевича. Версията за убийството се споделя от историка Татищев и е популяризирана от Пушкин, но друг сериозен историк Ключевски я отнася към сферата на слуховете. Набожният Годунов съставя специална молитва за престолонаследника и държавата, която e четена из цяла Русия и която свидетелства, че той не е планирал убийство.

  11. Радостина каза:

    Към Янкова

    Синовете на царя се наричат „князе“, а синовете на краля „принцове“. В Русия няма крале, съответно няма и принцове. Титлата „принц“ не се употребява за православни благородници.

  12. Янкова каза:

    Към Тина

    Благодаря! 🙂