Архиереят пристигна!

Когато в обикновен енорийски храм се очаква пристигането на архиерей, за редовия енориаш това преди всичко означава, че службата ще бъде по дълга, че ще присъстват повече хора, а хорът ще пее по-силно от обикновеното. За мнозина знанията за архиерейското богослужение не отиват по-далеч от това. Обаче тази служба е изпълнена с красота и символичен смисъл. Затова, когато Волоколамският митрополит Иларион пристигна в храма на светия благоверен княз Димитрий, ние решихме да използваме случая и да отразим някои моменти от архиерейската литургия, за да ги обясним.

Апостолите приемат всички духовни пълномощия пряко от Господа Иисуса Христа. На свой ред те предават тези пълномощия на избрани приемници, получили названието епископи, което в превод от гръцки означава „надзираващи”. Епископите са били длъжни да се грижат за удовлетворяване на духовните потребности на християните от учение, нравствено ръководство и свещенодействие. За разлика от апостолите, които са проповядвали, пътешествайки, епископите са били постоянно в своя град или провинция. В своята прощална реч към предстоятелите на Ефеската църква апостол Павел казва следното за епископското служение: „Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога” (Деян. 20:28).

С разрастването на Църквата започват да се образуват енории и се явява необходимост от по-голям брой епископи. Епископите решават всички въпроси на поверените им области с помощта на съвета на презвитерите, т.е. на свещениците. Следователно, висшата власт в Църквата е поверена на епископите от самите апостоли. А другите чинове на йерархията – дяконите и свещениците – са ръкоположени от епископите, за да помагат при ръководенето на Църквата и в служението.

Одежди. Архиереят се посреща в притвора, след което в централната част на храма с голяма тържественост го обличат в (богослужебни – б.пр.) одежди. При (обличането на – б.пр.) всяка одежда се възгласят стихове (молитви – б.пр.).

Сакосът е най-важният елемент от архиерейските одежди (от гръцки – saccos – вълнен плат). Той е връхна богослужебна одежда, която заменя фелона на йереите и има същото духовно значение. Сакосът по кройка представлява туникообразна дреха, която обикновено не е съединена с шев от двете страни; тя е с къси и широки ръкави и с отвор за главата. В Руската Православна Църква сакосът е познат от началото на ХV в., когато Киевският митрополит Фотий го донася от Гърция. През ХVІІІ в. той става одежда за всички епископи. Сакосът е символ на смирение. При богослужението той символизира облеклото на Спасителя и напомня за онази багреница, в която е бил облечен Христос (Йоан. 19:2,5). Облечен със сакос, архиереят трябва да помни унижението и смирението на Иисус Христос.

Архиереят бива обличан в богослужебни одежди от неговите помощници – иподяконите. В миналото кръгът на задълженията на иподяконите е бил по-широк: те подготвяли и държали в ред свещените съсъди, обличали в богослужебни одежди архиереите и помагали по време на службата; но освен това по време на богослужението те стояли при църковните порти и пазели да не влезе някой от недостойните. А при възгласа „оглашении, изидите!” („оглашени, излезте” – б.пр.) в задълженията на иподякона влизало да изведе от храма всички оглашени (т.е. готвещите се да приемат тайнството Кръщение).

Орли (орлеци). Задължителен атрибут на архиерейската служба са орлеците на пода на храма. Те се появяват във Византия през ХІІІ в.. Тази почетна награда, давана на Константинополския патриарх от императора, е имала определен духовен смисъл: изображението на града и на летящия над него орел показва висшия небесен произход и достойнство на епископския сан. Стъпващ винаги върху орлец, архиереят сякаш през цялото време е върху крилете на орела. Орелът е символ на висше възвишено творение, на ангелските чинове.

Дикирий и трикирий. След обличането на богослужебните одежди епископът взима дикирий (свещник с две свещи) и трикирий (свещник с три свещи) и благославя (осенява) със свещите духовенството и народа в четирите посоки. Двете свещи на дикирия символизират Светлината на Господа Иисуса Христа, познаван в две естества – божествено и човешко. Трите свещи на трикирия означават Несъздадената Светлина на Света Троица. Благославянето на народа с дикирий и трикирий се извършва много пъти по време на литургията. То предава на вярващите особена благодат и свидетелства за Божествената Светлина, която посещава хората, за да ги просвети, очисти и освети.

Измиване на ръцете. По време на мирната (великата – б.пр.) ектения архиереят си измива ръцете. Този чин е известен още от V в.. Но тогава измивали ръцете си всички заедно: и презвитерите, и епископите. Това е ставало, след като дяконите са донасяли от друга сграда приготвените за евхаристията хляб и вино (в съвременната литургия това пренасяне е отобразено във Великия вход). Измиването на ръцете, което се извършва преди да започне претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, е имало очистващ и хигиеничен характер. Днес обичаят на тържествено, публично измиване на ръцете се е запазил само при архиерейското богослужение. Този чин е бил пренесен в началото на службата и по време на пеенето на Херувимската песен.

Катедра. Епископът седи на катедрата по време на пеенето на антифоните и когато в олтара се извършва проскомидията. Това е специално подготвено място в централната част на храма, което се нарича „архиерейски амвон”. Върху него се установява кресло (трон – б.пр.) за архиерея.

В миналото в Русия издигането на подиум в централната част на храма (не по-висок от един метър), е било обичайно явление, което не се е свързвало само с архиерейското богослужение. От него е било четено Светото Писание ,били са изпявани най-важните песнопения и са били възгласяни ектениите. Днес се издига катедра само при архиерейско богослужение. Стационарен архиерейски амвон има само в онези храмове, където архиереят служи постоянно. Той стои на него, когато е в храма, а не в олтара, от него се чете Евангелието.

Рипиди. Във момента, когато дяконът чете Евангелието от архиерейския амвон, иподяконите държат над Евангелието рипиди (на гръцки – „опахало”). Първоначално рипидите са се използвали в олтара при извършване на тайнството Евхаристия. В литургическите предписания на „Апостолски постановления” се казва, че от двете страни на Престола трябва двама дякони да държат рипиди, изработени от тънка кожа, от паунови пера или от тънък плат, и с тях тихо да пропъждат летящите насекоми. Предполага се ,че в старозаветната епоха такива ветрила са се използвали за прогонване на мухите от жертвеника, на който е било колено жертвеното животно. Към VІІ в. рипидите вече са символизирали херувимите и серафимите, участващи невидимо в тайнствата на Църквата.

Символ на Вярата. При възгласа „Двери, двери…” архреят застава пред Престола с преклонена глава, а всички свещеници взимат въздуха (неголямо правоъгълно парче плат, с което едновременно се покриват дискосът и потирът – б.пр.) и веят с него над свещените съсъди. Архиереят или определен от него свещенослужител чете Символа на вярата. През време на цялата литургия с изключение на Малкия вход, на Великия вход и на времето на причастяването, при Царските (Светите – б.пр.) двери стои иподякон, който държи архиерейския жезъл. Жезълът е древен символ на свещеническата власт. Историята на неговата поява води началото си от старозаветното повествование за разцъфтелия Ааронов жезъл (Числа 17:1-15). Сулката (сулгата – б.пр.) (две кърпи поставени една в друга и привързани към горния край на посоха) е особеност на руските архиерейски жезли. Сулката се е появила в Русия заради големите студове. Долната кърпа предпазва ръката от студения жезъл, а горната – от мразовития въздух.

Омофор. Той е безспорно принадлежащ белег на архиерейското богослужение. Омофор в превод от гръцки означава „одежда, която се носи на раменете”. Той е два вида. Големият омофор е дълга широка лента с изображения на кръстове. Той се носи около врата, като единият му край се спуска върху гърдите, а другият – по гърба.

Малкият омофор е широка лента, чиито два края се спускат върху гърдите (на архиерея – б.пр.). Отпред тя е съединена с шев или прикрепена с копчета.

Архиерейският омофор е символ на благодатните дарби на архиерея като свещенослужител, затова архиереят не може да служи без него. Освен това омофорът напомня и факта, че архипастирът трябва да се грижи за всеки заблуден човек, подобно на Добрия Пастир от Евангелието, който носи на раменете си загубилата се овца.

Пълнота на служението. Единствено архиереят, който е глава на поместната църква, може да освети светото миро, с което се извършва помазване в тайнството Миропомазание при Кръщението. Единствено архиереят при специален чин може да освети антиминс, който е необходима принадлежност за извършването на Евхаристията. Единствено архиереите имат право по време на Литургия да извършват тайнството Свещенство – едно от седемте тайнства на Църквата. Това право те приемат непосредствено от ръцете на апостолите. Следователно, архиереят представлява пълнотата на Църквата, защото той може да извършва всички тайнства. По думите на свети Симеон Солунски: „Без него не би съществувал нито Престол, нито ръкоположение, нито свето миро, нито кръщение; следователно, без него не биха съществували и християни” (За светото помазание, гл. 45). | www.pravmir.ru

Снимки: Екатерина Степанова

Превод: Евгения Николчева

Коментари

коментара