Лазарева събота
При четенето на този евангелски разказ неволно възниква въпросът защо Господ връща приятеля Си към живот. Нали занапред и той, както всички хора, бездруго е обречен на смърт? Съществуват много опити да се обясни витанийското чудо.
„Тая болест не е за умиране“ – казва Иисус. Но след два дни заявява, че тръгва за Витания.
– Рави – натъжават се учениците, – съвсем наскоро юдеите искаха с камъни да Те убият и пак ли там отиваш?
Но когато от думите Му те разбират, че Лазар е умрял и Учителят непременно иска да отиде в дома му, апостолите се смиряват. Ако Господ Го застрашава опасност, те няма да Го оставят.
– Да идем и ние да умрем с Него – казва решително Тома.
Трябвали им не повече от два дни, за да стигнат до Витания. Иисус още не бил стигнал до селището, когато към него изтичва Марта.
– Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми – казва тя през сълзи.
– Брат ти ще възкръсне – отвръща Иисус.
– Зная, че ще възкръсне при Възкресението в последния ден.
– Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее… Вярваш ли в това?
– Да, Господи, аз повярвах и вярвам, че Ти си Месия, Син Божи, Който иде на света…
През това време Мария стои в дома си, заобиколена от роднини и съседи, които я утешават. Влиза сестра й и й прошепва: „Учителят е тук и те вика“. Мария става и бързо излиза от дома. Приятелите тръгват след нея, смятайки, че тя отива на гроба. Намират я в краката на Иисус; потънала в сълзи тя повтаря думите на сестра си: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.“ Върху лицето на Иисус се изписва дълбоко вълнение. Всички виждат как Той плаче. „Гледай колко го е обичал“ – шепнат си витанийците. А някой казва: „Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?“
– Де сте го положили? – пита Иисус.
Хората Го завеждат при гробницата, затисната, според обичая, с каменна плоча. Минали са вече четири дни, откакто Лазар е погребан тук.
– Дигнете камъка – заповядва Учителят. Марта смутено възразява, че тялото вече е започнало да се разлага.
– Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия? – отвръща Господ.
Отварят входа на пещерата, Иисус повдига очи към небето и потъва в молитва…
Какво става в следващия миг? Какво изобщо се знае за тайната на живота и смъртта, за състоянието на духа, който е напуснал обвивката си? Ние знаем, че тялото влияе на духа, но умеем ли вярно да определим обратното – с каква сила духът въздейства на плътта? Ала за Единосъщния на Отца няма прегради и необратими процеси…
– Лазаре, излез вън! – извиква Иисус и гласът Му, като гръмотевичен тътен, отеква в други светове.
Когато умрелият се показва на входа на пещерата, хората се отдръпват ужасени. А той стои като страшен призрак, от глава до пети увит в погребален саван.
– Развийте го и оставете го да ходи – казва Христос сред настъпилата тишина.
Възкресните песнопения по време на богослужението на Лазаревата събота са знак, който предизвестява Пасха. По време на всенощното бдение преди празника, хората стоят с клонки в ръцете. На Изток тези клонки са палмови или лаврови, при нас – върбови, като знак за приближаващата пролет.
