Мисионерският императив



Може да харесате още...

2 коментара

  1. Харектерното за Запада е, че той не познава, а и не иска да чуе за мъченичеството и страданията на православието през модерността. Комунизмът, който беше атеистичен, интернационален и латиноговорящ репресира с всички известни на човечеството методи идеята за християнство в страните от комунистическия блок. Тогава за открито мисионерство не можеше да се говори, Св.Библия беше инкриминирана литература , а репресиите стигаха дотам, че само за носене на кръстче можеше да се отиде в затвор или в концентрационен лагер. При това положение възможностите за мисионерстване не са големи. Мисионерстването в християнския дух и практика минаваше през защитата на хуманните ценности, без да се свръзват с религията, в текстовете по светска история и литература и в отдаването на културно значение на материалните форми на култа. Християнството се пазеше и от обичаите, обредните действия и поверията на народната култура, която единствена имаше привилегия да говори за свръхестественото. А де беше БПЦ?

  2. Климент Йорданов Буренков каза:

    Ваше Боголюбие,

    Естествената среда на християнството е ГОНЕНИЕТО. Без гонение, християнството се разлага.

    Б.П.Ц. можеше и трябваше да стопи повече в близкото минало, но в крайна сметка, тя удовлетворяваше духовните нужди на нищожно малко българи и донякъде отговори на тогавашните ДУХОВНИ очаквания. Мисионерство тогава беше самото носене на расо. Църковните камбани биеха но сърцата на кръстените българи беше далече от Христос. Изгодно беше човек да не е видим християнин и в името на кариерата. Днес, стана модерно човек да рекламира религиозния си снобизъм, който не е тъждествен с душеспасението и същността на вярата.

    Б.П.Ц. не е само свещенство и иерархия. Къде е народът? Каквито са потребностите на народа, такова ще е и свещенството, което излиза от народа.