Преданието на старците
Христос предпазва Своите ученици от "преданието на старците" (Марк 7:3). Юдейските старци изкривили Словото Божие – Стария Завет с лицемерни фарисейски тълкувания и често налагали на хората бремена, тежки за носене, а сами и с пръст не ги докосвали (Мат. 23:4). Книжниците, фарисеите и първосвещениците окупирали Моисеевото седалище (Мат. 23:2), сами не влизали в Царството Божие и пречели на онези, които искали да влязат в него.
"Предание на старците" има и в християнството. Православните старци са два вида – светци като св. Серафим Саровски и св. Силуан Атонски, и грешници, които смятат, че говорят "божествени думи" на изповед и примиряват хората с Бога, забравяйки, че са само свидетели на изповедта, отправена към Христос. Христос ни е примирил с Бога на кръста, а не те. Христос е нашата Правда, нашият Мир, Той е Ходатаят между Бога и хората. Има "старци", които налагат тежки епитимии на хората, усъмнили се в "божествените" им думи, лишават ги от светите Тяло и Кръв Христови, докато не се покаят пред тях, забравяйки, че св. Серафим Саровски сам казвал греховете на идващите при него и понеже в него живеел Христос, ги прощавал в името на Отца, Сина и Светия Дух, като никога не налагал епитимии на каещите се.
Св. Серафим знаел Новия Завет и Псалтира наизуст, защото постоянно ги четял и постоянно се молел. Сам той заявил, че винаги е грешал, когато се изказвал по даден въпрос без да се е допитал до Господа. А "старците" се имат за съдии на хората, а не само за свидетели на покаянието им – белег на заблуда и горделивост.
Римокатолиците смятат, че епископите и свещениците извършват тайнствата ex opere operato (по силата на извършеното действие), но Православната Църква вярва, че само Бог извършва всички тайнства. Епископът и свещеникът произнасят думите: "Кръщава се в името на Отца, Сина и Светия Дух". Те потапят във вода кръщавания, но Сам Бог кръщава вярващия и му прощава всички грехове. Христос е дрехата, с която кръщаваният се облича: "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27). Сам Христос обожва християните, когато приемат Тялото Му с вяра и любов. По време на Евхаристията няма разлика между клирици и миряни. Всички са Тяло Христово. Всички пият от един потир Кръвта Христова, за да се приобщят към божественото естество. За Христос всички в Църквата са Негово стадо, а той е истинският им Пастир. Разделението между клир и миряни е само тук и сега, а клирът ще отговаря пред Бога за всяка празна дума, казана на миряните!
Тежко Ви и горко на Вас младостарците.
Не е вярно това, че не трябва да се налагат епитимии. Ако това ,което казва г-нП.Николов беше вярно относно епитимиите, то защо са уточнени различни такива мерки в църковните канони и правила, от тези на Вселенските събори и на Св.Отци.
Най -вероятно г.Николов споделя лично схващане, което е породено от някакво разочарование в духовния му живот, но не е правилно това, да го преставя като общоцърковно разбиране, аргументирано с подбрани извънконтексни примери.
Епитимията е възпитателна мярка употребявана с разум и опит и не винаги. А за всеки духовник, който злоупотребява с тях може и да са валидни горните думи от статията.
Полезно би било статията да се разпрати като „окръжно“ до всички събратя.
Разбира се, че епитимията е църковно средство, но тезата на автора е, че поради духовно възгордяване на клириците, с него най-често се злоупотребява. Не случайно у нас битува представата за епитимията като наказание, а не като лекарство.
По-добро средство от епитимията, например е, презвитерът да познава християните от храма, да знае болките и проблемите им и в откровен приятелски разговор да даде съвет, вместо епитимия.
Св. Серафим не е налагал епитимии, защото е ползвал по-добри лекарства – любов и милост.
Брате, радвам се за Вас. Ако това, което пишете тука го имате и в сърцето си не се съмнявайте, че сте на истинския път на спасението.
Абсолютно се съгласявам с мнението на Автора на тази статия Г-н Павел Николов!Епитимията,е не е шега,тя трябва да се налага от епископа,или свещеника,след обстойно проучване,живота и делата на мирянина,и чак тогава ако той е съгрешил да му се наложи епитимия,но разбира се,според силите на миряни,защото в противен случай,епитимията е неизпълняема,и мирянина може по-този начин да се отврати и отдалечи не само от духовенството,но и от самата Христова Църква.Сам Господ Иисус Христон,нашият Спасител ни завещава в Св.Писание:“Мого ще дойдат в Мое име лъжепророжи,лъжестарци……,но не им вярвайте и не им служете……..“
какво прави аятолах Хомейни на снимката към този материал…?
Слав Караславов има един партийна повест „Селкор“, който пише допуски до „Работническо дело“, като плюнчи молива и слага запетайки където падне. Научи малко правописа, защото много неграмотно пишеш.
как ще пише неграмотно бе? Та Ипойеропсалта е с научна степен! Може би точно така трябва да се пише?
Не може да бъде с научна степен!!! У нас всичко е възможно, но това отказвам да повярвам!!! Ама Дон Кихот със сигурност е с научна степен, пък твърди, че Селкора го е писал Слав Караславов. Освен, ако не го прави нарочно, за да изглежда незапознат с неща, които не е голям престиж, ако знаеш…
ДА ТОЗИ Материал много ми допадна…